Определение № 2153 от 31.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2153 гр. София, 30.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20238002902035 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сайлест“ ЕООД със седалище в гр. Бургас - чрез пълномощник адв. С. К., срещу решение № 566 от 14.08.2023 г., постановено по в. т. д. № 135/2023 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 1297 от 18.11.2022 г. по т. д. № 2008/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от „Сайлест“ ЕООД иск, квалифициран с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, за установяване поредност на удовлетворяване на вземанията на „Ватия Холдинг“ АД в размер на 224 345.73 лв., предявени и приети в производството по несъстоятелност на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.).

В частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Сайлест“ ЕООД иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за установяване несъществуването на част от приетите в производството по несъстоятелност вземания на „Ватия Холдинг“ АД към „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.), въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се прави искане въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и спорът да бъде разрешен по същество с признаване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ на вземанията на „Ватия Холдинг“ АД. Касаторът поддържа, че при постановяване на решението не са обсъдени 1 всички негови доводи и относимите към спора доказателства, в резултат на което въззивният съд е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че вземанията на „Ватия Холдинг“ АД подлежат на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. Навежда оплаквания, че въззивният съд неправилно е подвел правоотношението между „Ватия Трейдинг“ ЕООД и едноличния собственик на капитала му - „Ватия Холдинг“ АД, възникнало по повод на извършени от едноличния собственик плащания в полза на трети лица с цел изпълнение на задължения на „Ватия Трейдинг“ ЕООД, под хипотезата на чл.74 ЗЗД, без да съобрази периодичния характер на задълженията, тяхното естество и пораждането им след проявлението на неплатежоспособността на длъжника, отношенията с третите лица, в чиято полза са извършени плащанията, наличието на други кредитори с по-ранни изискуеми вземания към „Ватия Трейдинг“ ЕООД, спрямо които не са извършвани плащания.

Според касатора, фактите по делото сочат на възникнали правоотношения по регулярно и целево кредитиране на „Ватия Трейдинг“ ЕООД от едноличния собственик на капитала „Ватия Холдинг“ ЕООД по смисъла на чл.616, ал.2, т.2 ТЗ, които изключват приложението на чл.74 ЗЗД и обуславят поредност на удовлетворяване на вземанията на „Ватия Холдинг“ АД по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ.

Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Ватия Холдинг“ АД със седалище в гр. София - чрез юрк. Даниела Колева, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

Синдикът на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.) и „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.) не са подали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в 2 срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е съобразил безспорните между страните факти, че „Сайлест“ ЕООД и „Ватия Холдинг“ АД са кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.), открито с решение от 03.12.2020 г. по т. д. № 193/2020 г. на Софийски градски съд. Вземанията на „Ватия Холдинг“ АД, включени в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 17.02.2021 г., са в общ размер на 242 547.41 лв., от които 224 345.73 лв. - главница, а останалата част - лихви за забава, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. В списъка са включени и вземания за законни лихви върху главницата, считано от 31.12.2020 г. до окончателното плащане, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ. Главницата от 224 345.73 лв. е формирана като сбор от извършени плащания в периода от 07.02.2019 г. до 24.11.2020 г., с които ответникът „Ватия Холдинг“ АД едноличен собственик на капитала на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.), е погасил задължения на „Ватия Трейдинг“ ЕООД към трети лица за данъци, осигуровки, трудови възнаграждения, възнаграждение по граждански договор, адвокатско възнаграждение, държавни такси, разноски за експертизи и др. В предвидения за това срок ищецът „Сайлест“ ЕООД е подал възражение срещу приетите вземания и реда за удовлетворяването им, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелност, след което дружеството е предявило иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Искът за несъществуване на част от вземането за главница до размер на сумата 97 811.16 лв. (заплатени трудови възнаграждения и възнаграждение по граждански договор) е отхвърлен с първоинстанционното решение, което не е обжалвано в тази част и е влязло в сила, като пред въззивната инстанция е пренесен спорът за съществуване на вземането на „Ватия Холдинг“ АД за лихви за забава и за поредността на удовлетворяване на вземанията по чл.722 ТЗ.

Въззивният съд е преценил като основателно оплакването във въззивната жалба на „Сайлест“ ЕООД за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че вземането на „Ватия Холдинг“ АД за сумата 97 811.16 лв. е възникнало на основание неоснователно обогатяване, но не е възприел доводите на жалбоподателя, че вземането произтича от извършено кредитиране на „Ватия Трейдинг“ ЕООД от едноличния собственик на 3 капитала „Ватия Холдинг“ АД. След самостоятелна преценка на релевантните за спора факти въззивният съд е направил извод, че вземането е възникнало като последица от суброгиране по смисъла на чл.74 ЗЗД на „Ватия Холдинг“ АД в правата на трети лица - кредитори на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.), чиито вземания са погасени чрез извършени плащания от „Ватия Холдинг“ АД при наличие на правен интерес. Позовавайки се на практиката в решение № 459/08.06.2010 г. по гр. д. № 1238/2009 г. на ВКС, ІV г. о. (според която правният интерес по чл.74 ЗЗД следва да се разбира като опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия чуждото задължение в отношенията му с кредитора на длъжника по първоначалното вземане), въззивният съд се е произнесъл, че правният интерес на „Ватия Холдинг“ АД от погасяване на задълженията на „Ватия Трейдинг“ ЕООД произтича от качеството му на едноличен собственик на капитала, доколкото при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията от страна на дъщерното дружество би се стигнало до пряко негативно засягане на имуществото и на интересите на едноличния собственик (намаляване на стойността на дружествения му дял) вследствие на предприети от кредиторите принудителни мерки за събиране на вземанията, в т. ч. налагане на запори, възбрани и др., които биха довели до затруднения или до блокиране на осъществяваната от дружеството търговска дейност, а оттук и до невъзможност да реализира печалба. Погасяването на задълженията на дъщерното дружество, според въззивния съд, е и форма на изпълнение от страна на едноличния собственик на капитала на вмененото му от чл.124 ТЗ задължение да оказва съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, поради което и на основание чл.74 ЗЗД има за последица суброгиране на „Ватия Холдинг“ АД в правата на удовлетворените кредитори на „Ватия Трейдинг“ ЕООД до размер на платените възнаграждения по граждански и трудови договори на обща стойност 97 811.16 лв.

При разрешаване на спора относно поредността на удовлетворяване на приетото вземане за главница с общ размер 224 345.73 лв. въззивният съд е съобразил, че по делото не са представени доказателства за постигнато съглашение за отпускане на кредит от едноличния собственик на капитала „Ватия Холдинг“ АД на „Ватия Трейдинг“ ЕООД. Предвид липсата на доказателства, съдът е счел за неоснователни доводите на оспорващия кредитор „Сайлест“ ЕООД, че извършвайки плащания към трети лица за 4 погасяване на задължения на „Ватия Трейдинг“ ЕООД, „Ватия Холдинг“ АД е кредитирало дъщерното си дружество по смисъла на чл.616, ал.2, т.2 ТЗ, поради което възникналите като последица от плащанията вземания подлежат на удовлетворяване с поредност по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ. В съответствие с извода, че вземанията произтичат от фактическия състав на чл.74 ЗЗД, въззивният съд е приел, че те са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ - така, както са включени от синдика в списъка на приетите вземания, и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.694, ал.1, т.3 ТЗ по отношение на реда за удовлетворяване.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.

В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основание за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, с аргумент, че въззивният съд „е приложил неправилния закон - правната норма на чл.74 ЗЗД“, вместо специалните разпоредби на Търговския закон, тъй като „плащащият чужд дълг се намира в организационни отношения с длъжника“.

В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение; Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано; Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството; Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика; Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на 5 чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.

Аргументът, с който касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, не насочва към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, а съставлява оплакване за материална незаконосъобразност на обжалваното решение - чл.281, т.3 ГПК. Поради това и доколкото въз основа на мотивите към обжалваното решение касационната инстанция не констатира пороци, които могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК не следва да се допуска.

По отношение на обжалваното решение не са осъществени и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.