Определение № 16252 от 29.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16252 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110154032 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ исков процес – отрицателен установителен иск за собственост) Производството е образувано по искова молба с вх. №

398649/04.12.2025 г., уточнена с молба с вх. № 10027/14.01.2026 г., уточнена с молба с вх. № 132430/27.04.2026 г. от Й. С. Г. ЕГН ********** с адрес: гр. П* срещу Е. Г. Л., ЕГН ********** с адрес за призоваване гр. Со*, И. Г. Т., ЕГН ЕГН ********** с адрес Гр. П*, Н. Г. Б. ЕГН **********, гр. Перник, кв. П* , с която са предявени пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК, както следва:

1. отрицателен установителен иск, с който да бъде признато между страните, че ответниците не са собственици на 1/4 ид. ч. от апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. н*, придобит по наследство от общия им наследодател М*, ЕГН **********, починал на 21.11.2019 г. с Акт за смърт 55 от 25.01.2020 г. и съгласно удостоверение за наследници с изх. номер 4082 от 21.05.2020 г. от район Надежда при Столична община.

2. искане по чл.537, ал.2 ГПК, с който да се отмени нотариален акт № 163, том IV, рег. № 12226, дело № 713 от 2021 г. по описа на нотариус Ц* с рег. № 30 на НК в частта, с която ответникът е признат за собственик на 1/4 ид. ч.

3. Положителен установителен иск, с който да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът собственик на 1/4 ид. ч. от апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. н*, придобит по наследство от общия им наследодател М*, ЕГН **********, починал на 21.11.2019 г. с Акт за смърт 55 от 25.01.2020 г. и съгласно удостоверение за наследници с изх. номер 4082 от 21.05.2020 г. от район Надежда при Столична 1 община.

4. В обстоятелствената част са изложени твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. надежда № 1, бл.115, вх. Б, ет.8, ап.45.

Твърди, че е собственик на основание наследствено правоприемство заедно с ответниците като наследници на М*.

Твърди се, че видно от нотариален акт (н.а.) № 163, том IV, рег. № 12226, дело № 713 от 2021 г. по описа на нотариус Ц*, тримата ответниците са се снабдили и са признати за собственици.

С допълнителна молба уточнява, че претенцията за един недвижим имот- предявяват се два иска – отрицателен установителен иск (ОУИ) и положителен установителен иск (ПУИ) за един и същи имот. Твърди, че правят искане по чл.537, ал.2 ГПК. Твърди, че е придобила имота чрез наследствено правоприемство. Посочва, че първо е предявен ОУИ, а после ПУИ. Правният интерес произтичал от това, че вторият иск е следствие на уважаването на първия иск, тъй като в качеството й на наследник са нарушени нейните права и финансово е ощетена и реално не е получила продажната сума.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

С допълнителна молба уточнява, че претенцията за един недвижим имот- предявяват се два иска – отрицателен установителен иск (ОУИ) и положителен установителен иск (ПУИ) за един и същи имот. Твърди, че правят искане по чл.537, ал.2 ГПК. Твърди, че е придобила имота чрез наследствено правоприемство. Посочва, че първо е предявен ОУИ, а после ПУИ. Правният интерес произтичал от това, че вторият иск е следствие на уважаването на първия иск, тъй като в качеството й на наследник са нарушени нейните права и финансово е ощетена и реално не е получила продажната сума.

Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото следните документи: н.а. № 163, том IIIV ,рег. № 12226, дело № 713/2021 г. по описа на нотариус Ц*, Молба до нотариуса, Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, Удостоверение за наследници на М*, **********, Удостоверение за наследници на С*,

Моли да бъдат допуснати двама свидетЕ. при режим на довеждане.

След втори път даване на указания, съгласно указанията обективирани в Определение № 6712/23.03.2026 г. по в. ч. гр. д № 2370/2026 г., въпреки че е отменено само заради не уважаване на молбата по чл.63 ГПК за вписване на ИМ.

С трето допълнителна молба ищецът уточнява, че предявява два иска – ОУИ, че ответниците не са собственици на ¼ ид. ч. от недвижим имот и положителен установителен иск, че ищецът е собственик на ¼ ид. ч. от процесния имот., на основание придобиване по наследство. Моли съда да отмени нотариален акт № 163, на основание чл.537, ал.2 ГПК.

2

Твърди, че има правен интерес, тъй като е била законен наследник на М* и има право на ¼ ид. ч. от апартамента. Предявява едновременно исковете, за да се стигне до пълна правна сигурност, че ответниците не са собственици на ¼ ид.ч. от имота и да се признае за установено, че ищецът е собственик на тази ¼ ид.ч.

Моли да се издадат СУ и да се продължи срока за вписване и снабдяване с данъчна оценка и скица.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

С Определение № 1983/16.01.2026 г. (л.27-29 от делото) съдът е прекратил производството, като е приел, че не е допустимо ищецът да предявява едновременно положителен и отрицателен установителен иск за собственост, не е посочил придобивното основание, както и че не посочва на каква част от делото, защото в обстоятелствената част посочва съсобствен имот, а петитум за цял имот.

С определение № 6712/23.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 2370/2026 г. по описа на СГС съдът е отменил прекратителното определение, тъй като е следвало да продължи срока по чл.63 ГПК за вписване на ИМ и за представяне на данъчна оценка. Въззивният съд не излага мотиви за това дали е допустимо да се предявяват отрицателен и положителен иск едновременно, дали нередовностите на исковата молба са отстранени (противоречие между обстоятелствена част и петитум), както посочване на придобивно основание по чл.77 ГПК.

Принципно, настоящият съдебен състав не счита, че следва да се продължава срока за представяне на данъчна оценка и вписване на ИМ, тъй като в едноседмичният срок ищецът не е посочил за каква част води иска, не е посочил интереса от предявяване на положителен и установителен иск, както и правното основание. Т.е. още на етап чл.129, ал.2 ГПК ищецът не е отстранил нередовностите. Ето защо е безсмислено да се продължава срока за представяне на данъчна оценка и вписване, само по които мотиви съдебният акт е отменен.

Логично, не следва да се продължава срока по чл.63 ГПК за останалите нередовности, тъй като те могат и в едноседмичен срок да се отстранят, а не да се продължава срока, тъй като за тях не се изисква особени технически действия, освен прецизност.

Въпреки това, указанията в определение № 6712/23.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 2370/2026 г. са за продължаване на срока, който съдебен акт не подлежи на контрол.

Въпреки това, съгласно чл.278, ал.3 ГПК указанията на СГС са задължителни за настоящия съд. Освен това следва да се отчита обстоятелството, че съгласно ТР № 6/15.01.2019 г.- по тълк. д. № 6/2017 г. на 3

ВКС, ОСГТК на ВКС, производството по реда на Глава XXI ГПК е при пълен въззив, а не ограничен, поради което въззивният съд разглежда всички предпоставки за надлежното съществуване и упражняване право на иск. Преминатият контрол по реда на Глава XXI ГПК означава, че производството е допустимо, поради осъществената проверка, при която въззивният съд няма задължение да прави правилността само на основанията, въведени в частната жалба и в мотивите на съдебния акт, но изцяло да провери допустимостта на производство, без за това да са въведени твърдения.

При това положение, доколкото указанията на СГС са за продължаване на срока за вписване и данъчна оценка, без другите основания, съдът следва да даде указания в тази насока.

Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав счита, че исковата молба е нередовна, не са отстранени нередовностите й – придобивно основание, част на имот и два взаимоизключващите си иска. Това е така, защото ако връчи такава искова молба на ответника, ответника не знае как да се защити и съдът няма да знае как да разпредЕ. доказателствената тежест и какви факти и обстоятелства ще са относими и необходимо, тъй като се предявяван два недопустими иска в едно производство и не е посочено придобивно основание.

Затова с второ Разпореждане по чл.129 ГПК № 44713/07.04.2026 г. съдът е оставил без движение отново исковата молба като е указал на ищеца да уточни какви искове предявява и какъв е правният интерес, както и да посочи придобивното основание

С втората уточнителна молба твърди, че предявява едновременно ОУИ и ПУИ за един и същи имот, за да има правна сигурност.

Освен това, ищецът не посочва в каква последователност ги предявява – кумулативност или евентуалност, поради което така, както е написал съдът приема, че ищецът ги предявява при условията на кумулативност, доколкото нищо друго не следва от волята на ищеца.

Съдът приема, че такова действие не е допустимо. Не е допустимо да се предявяват едновременно искове за собственост на едно и също основание при условията на кумулативност – ОУИ и ПУИ.

С втората уточнителна молба ищецът посочва, че е придобил имота по наследство. Както съдът вече изрази становище наследството не е придобивно основание по чл.77 ЗС, защото следва да се докаже как праводателят е придобил имота.

Съдът изцяло препраща към мотивите в Определение № 1983/16.01.2026 г.

Съдът е дал указания да посочи на какво основание твърди, че е собственик. Ищецът посочва наследствено правоприемство. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Наследяването не е предвидено в закон като самостоятелен способ за придобиване на вещни права. Ето защо при позоваване на наследственото правоприемство наследникът следва да 4 посочи конкретен придобивен способ, чрез който неговият наследодател е придобил правото, предмет на спора. В този случай е налице нередовност на исковата молба, тъй като същата не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (РЕШЕНИЕ № 13 ОТ 30.01.2019 Г. ПО ГР. Д.

№ 2081/2018 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9625 / 19.05.2025 Г. ПО В. Ч.

ГР. Д. № 2195/2025 Г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД). Дадени са указания на ищеца да посочи придобивното основание, но не го посочва. Следва да се отчете факта, че ищецът се представлява от адвокат, който трябва да знае термините и техния смисъл.

Съдът няма задължение да цитира всички възможни съдебни решения в тази насока или да преповтаря написаното в правната доктрина.

Предявеният първоначален отрицателен установителен иск има за предмет ПИ.

Предявеният втори положителен установителен иск от ищеца има за предмет също ПИ, както и искане по чл.537, ал.2 ГПК.

Ищецът въвежда едно и също придобивно основание за своите вещни права – наследствено правоприемство, което няма такова основание.

С отрицателен установителен иск се цЕ. да се отрече правото на собственост на ответниците върху спорния имот, защото ищецът ще придобие имота на правно основание.

С положителен установителен иск се цЕ. да се признае правото на собственост на ищеца върху същия имот. Затова двата иска са тъждествени, те имат различен предмет – правото на собственост на ответниците и правото на собственост на ищците.

В практиката на ВКС по решение № 530 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 1560/2009 г. на I г. о. и решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г., II г. о. е прието, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответниците по отрицателния установителен иск. Това разрешение се прилага и за случаите, когато с отрицателния установителен иск се оспорват не всички претендирани от ответника права, а само част от тях. И в този случай отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочени права формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответника по този иск е носител на тези права. В този смисъл е Решение № 68 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3931/2018 г., II г. о., ГК, докладчик председателят КамЕ.я Маринова.