Решение № 62 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110154441 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците А. А. И., Б. А. И. и К. Б. И. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в общ размер на 4721.59 лв., от които 3630.37 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, и 1052.64 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2021г. до 22.08.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2021г. - м.04.2022г. в размер на 29.24 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 9.34 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 22.08.2024г., които касаят недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. ... аб. № 135871, при следните квоти:

А. А. И., с квота 1/6, а именно за сумата в общ размер на 786.93 лв., от които 605.06 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, и 175.44 лв. законна лихва за забава от 15.09.2021г. до 22.08,2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2021г. - м.04.2022г. в размер на 4.87 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 1.56 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 22.08.2024г.;

Б. А. И., с квота 1/6, а именно за сумата в общ размер на 786.93 лв., от които 605.06 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, и 175.44 лв. законна лихва за забава от 15.09.2021г. до 22.08,2024г., както и сума за дялово 1 разпределение за периода м.07.2021г. - м.04.2022г. в размер на 4.87 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 1.56 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 22.08.2024г.;

К. Б. И. с квота 4/6, а именно за сумата в общ размер на 3147.73 лв., от които 2420.25 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането нa исковата молба до окончателното изплащане на сумите, и 701.76 лв. законна лихва за забава от 15.09.2021г. до 22.08.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2021г. - м.04.2022г. в размер на 19.49 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 6.23 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 22.08.2024г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Б. И. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството си собственик на процесния имот, както и наличието на облигационна връзка с ищеца.

Твърди, че ищецът не е доказал извършването на реален отчет. Противопоставя се по отношение доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства. Оспорва акцесорните претенции. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Ответникът Б. А. И. е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Оспорва твърдението, че е собственик на процесния имот. Твърди, че не са представени доказателства относно редовно връчени уведомления и фактури за дължими към ищеца суми. Позовава се на изтекла погасителна давност. Посочва, че претендираните суми за дялово разпределение са дължими към топлинния счетоводител, а не към ищеца. Оспорва акцесорните претенции. Противопоставя се по отношение доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Ответникът А. А. И., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Поддържа, че не е потребител на топлинна енергия, доколкото липсва договорна връзка с ищеца.

Оспорва представените с исковата молба доказателства. Противопоставя се по отношение на акцесорната претенция, при твърдения, че не е бил поставен в забава.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Далсия" ООД не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на 2 доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно 3 право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В настоящия случай по делото не е представено заявление за откриване на партида на името на някой от тримата ответници – А. А. И., Б. А. И. и К. Б. И..

Не се установява също някое от посочените лица да е носител на правото на собственост върху процесния апартамент.

От представените по делото удостоверения за наследници (л.12-14) се установява, че Е. Д. С. е починала на 23.05.1979г., като е оставила за свои наследници по закон синове – Т. Г. И., починал на 25.03.1987г. и А. Г. И., починал на 11.02.2015г., последният наследен от тримата ответници. Липсват обаче доказателства, че наследодателят на ответниците е притежавал правото на собственост върху имота.

Следва да се посочи и че откриването на партида на името на Б. А. И., както и издаването на фактурите и изравнителните сметки на името на същия не може да обоснове извод за противното. Съставянето на посочените документи не е основание за възникване на качеството клиент на топлинна енергия, доколкото договорът с топлофикационното дружество възниква по силата на закона, при наличие на качеството собственик или вещен ползвател. С оглед императивната разпоредба на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ въпросите относно издаването на фактури или изравнителни сметки, както и тяхното съдържание нямат значение за възникване на облигационно правоотношение и те не обуславят друг извод относно страните по облигационната връзка, доколкото основанието за плащане на потребената топлинна енергия не е изравнителната сметка или фактурата, а извършената доставка и наличието на качеството собственик/вещен ползвател.

Предвид липсата на доказателства, че наследодателят на ответниците е бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент, то е невъзможно да се приеме, че ответниците, са придобили собствеността върху него по силата на наследствено правоприемство.

Горният извод не се опровергава от представената по делото данъчна декларация, подадена от единия от ответниците /А. А. И./. Настоящият състав споделя мотивите в решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот, както и че декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административно-правно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.