Решение № 360 от 23.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100504392 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20018474 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 66364/2019 г. по описа на СРС, 87 състав, са уважени предявените от Д. Н. Н. срещу „Р.Г.“ АД искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ и ответникът е осъден да заплати следните суми: сумата от 2466,75 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени преки вреди за извършени разходи за лечение и ортопедични консумативи, и пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между пълния размер на трудовото възнаграждение за периода от 31.01.2017 г. до 20.06.217 г. и периода от 02.10.2017 г. до 21.10.2017 г. и действително изплатеното през този период обезщетение за трудова злополука от НОИ; както и сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда – 18.11.2019 г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете съответно за разликата над сумата от 2466,75 лв. до пълния предявен размер от 2553,19 лв. и за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователни. Съобразно изхода от спора е разпределена отговорността за разноски между страните по делото.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 31.01.2017 г., е подадена въззивна жалба от Д. Н. Н., чрез адв. П.. В жалбата се излага, че решението в посочената част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е приложен правилно критерият за справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, като първоинстанционният съд не е съобразил в цялост установеното тежко увреждане, продължителността и интензивността на търпените болки и 1 страдания, продължителността на възстановителния период. Счита, че искът следва да се уважи в пълния му предявен размер. Искането до въззивния съд е да отмени решението в обжалваната от ищцата част и да уважи иска за разликата над 20 000 лева до размера от 30 000 лева. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Р.Г.“ ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на релевираните с въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

Първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените от Д. Н. Н. срещу „Р.Г.“ АД искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ и ответникът е осъден да заплати следните суми: сумата от 2466,75 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени преки вреди за извършени разходи за лечение и ортопедични консумативи, и пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между пълния размер на трудовото възнаграждение за периода от 31.01.2017 г. до 20.06.217 г. и периода от 02.10.2017 г. до 21.10.2017 г. и действително изплатеното през този период обезщетение за трудова злополука от НОИ; както и сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда – 18.11.2019 г. до окончателното им изплащане, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, а и се установява въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Трудов договор № 112/01.07.2016 г., и допълнителни споразумения към него, че към 30.01.2017 г. ищцата Д. Н. и ответника са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „оценител облекла“ при ответника. Видно от Заповед № 155/24.07.2019 г. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 26.07.2019 г. на основание чл.

325, ал.1, т.1 КТ.

Не се спори между страните, а и се установява от приетото като писмено доказателство в производството Разпореждане № 20372/15.02.2017 г., издадено от НОИ, ТД „София град“, че на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната от „Р.Г.“ АД злополука станала с Д. Н. Н. на 30.01.2017 г,, е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО, тъй като инцидентът е станал по време на обичайния път при отиване от основното място на живеене до работното място. В разпореждането е описан следния механизъм на настъпване на злополуката: в следствие на подхлъзване на заледен участък и падане, пострадалата получава счупване на външен (латерален) малеолус, закрито на десния крак.

От представената по делото медицинска документация - Епикриза № 2756/2017 от 30.01.2017 г. и оперативен протокол № 134/2017 г., се установява, че веднага след инцидента ищцата е приета в клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Софиямед“, където след проведени изследвания и рентген е взето решение за извършване на оперативна интервенция. Същата е проведена на 31.01.2017 г., при което е направено обилен лаваж (промиване) на раната, кръвна рапозиция и е поставена метална плака и винтове. Проведено е лечение с антибиотици. При изписване на пациента на 05.02.2017 г. е предписано да се придвижва с помощни средства. Назначено е медикаментозно лечение и провеждане на рехабилитация. Издаден е болничен лист за временна неработоспособност за период от 37 дни.

На 21.03.2017 г. на ищцата е извършена втора оперативна интервенция за изваждане на поставения при първата операция супрасиндезмалния винт. Видно от Епикриза № 7167/2017 от 21.03.2017 г. на ищцата е назначено медикаментозно лечение с ксарелто за 20 2 дни и провеждане на рехабилитация.

От Епикриза № 12160/2017 от 17.05.2017 г., се установява, че на 17.05.2017 г. ищцата е хоспитализирана за трети път в клиниката по ортопедия и хирургия при УМБАЛ „Софиямед“, където е извършена трета операция за изваждане на поставения на 31.01.2017 г. интрафрагментния винт. При изписване на пациента на 20.05.2017 г. е предписано провеждане на рехабилитация.

На 02.10.2017 г. ищцата е хоспитализирана за четвърти път в лечебното заведение, където й е поставена диагноза „резекцио синостозис тибиофиларис декстра“. Оперативно били извадени имплантите (плака с винтове) от фибуларния малеол поради непълно срастване на същия. Видно от Епикриза № 25247/2017 от 02.10.2017 г., на ищцата е предписано профилактика със скалцикинон за 60 дни и провеждане на рехабилитация.

От приета пред първата инстанция като писмено доказателство по делото справка от електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им към 02.09.2019 г., се установява, че ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност за следните периоди: 30.01.2017 г. -19.06.2017 г. и 02.10.2017 -20.10.2017 г.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието в хода на първоинстанционното производство и изготвено въз основа на наличната по делото медицинска документация и преглед на ищцата, се установява, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила фрактура на фибуларния малеол на дясната глезенна става.

Съгласно експертното заключение на ищцата е било проведено лечение в следната хронологична последователност: На 30.01.2017 г. ищцата Д. Н. била приета по спешност в клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Софиямед“ с диагноза: фрактура на фибуларния малеол на дясната глезенна става. На 31.01.2017 г. е извършена оперативна интервенция, при която е поставена метална плака с винтове. След изписването е провела домашно лечение, като 45 дни се придвижвала с помощта на патерици. Провеждала е рехабилитация и физиотерапия. На 21.03.2017 г. на ищцата била извършена втора операция за изваждане на суперсиндезмалния винт, който бил поставен към металната плака за подобро първоначално стабилизиране на фрактурата. На 17.05.2017 г. ищцата била отново хоспитализирана в същата клиника, където е извършена трета операция, при която бил изваден интрафрагментарния винт, който също бил поставен за по-добра стабилизация на фрактурата. На 02.10.2017 г. ищцата била хоспитализирана за четвърти път в УМБАЛ „Софиямед“, където е оперирана по повод срастване между тибията и фабулата. Оперативно били отстранени срастванията и била извадена металната плака с винтовете. Получената травматична увреда според вещото лице е в резултат от злополуката, описана в исковата молба. Според експерта ищцата е търпяла физически болки вследствие на оперативните интервенции, като след всяка оперативна интервенция болките били около 20 дни, като пред първите 7 дни били с интензивен характер. Необходимо било ищцата да взема болкоуспокояващи до 1 месец след всяка оперативна интервенция, заедно с фраксипарин като профилактика против белодробна емболия. Според изводите на вещото лице настъпилите увреждания вследствие на трудовата злополука са се отразили на нормалния начин на живот, като след всяка една оперативна интервенция е изпитвала болки и затруднения при движения. Експертът посочва, че за в бъдеще на ищцата ще останат болки от ревматоиден характер. При извършения на 09.11.2021 г. преглед е установено наличието на оперативен белег по външната страна на дясната глезенна става с дължина около 10 см.

В първоинстанционното производство е прието и допълнително заключение на съдебно-медицинската експертиза, от което се установява, че ищцата стриктно е спазвала предписанията на лекуващите лекари. Вещото лице е посочило, че след счупването и последвалите оперативни интервенции глезенът е бил с оток и ищцата не е могла да носи неудобни обувки. Експертът е отразил още, че при прегледа на медицинската документация не е установил действия на пострадалата, които биха удължили възстановителния период.

Категоричен е й че в случая няма съпричиняване от страна на ищцата, в резултат на небрежност или невнимание от нейна страна. Според експертните изводи при подобен тип наранявания и последвалите четири оперативни интервенции нормалният възстановителен 3 период е около 10 месеца. Изяснява се, че към момента на изготвяне на заключението ищцата се е възстановила напълно, като изпитвала болки в дясната глезенна става от ревматоиден характер.

Пред първа инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Р., С.А. и В.С..

От показанията на св. Р., приятелка и бивша колежка на ищцата, се установява, че в края на януари ищцата й се обадила и й казала, че ще я оперират, тъй като сутринта на път за работа паднала и си счупила крака. Сочи, че същия ден са оперирали ищцата, като и поставили планка и няколко пирони в крака. Свидетелката заявява, че след операцията дватри пъти седмично ходила да помага на ищцата, вкл. й занесла тоалетен стол. В показанията си излага още, че на ищцата били извършени общо четири операции, като след всяка операция изпитвала силни болки, въпреки предписаните й лекарства. Ищцата изпълнявала всички указания на лекарите – приемала предписаните медикаменти и провеждала назначената й физиотерапия. Според свидетелката ищцата не се е възстановила напълно, тъй като при рязка промяна на времето започвала да куца.

Свидетелят А. изнася пред първоинстанционния съд, че с ищцата са съседи и семейни приятели. Края на м. януари 2017 г. същата му се обадила от болницата и му казала, че е оперирана. Със съпругата му отишли да я видят. В последствие ходили още няколко пъти да й носят храна, сок и др. неща. Свидетелят сочи, че в периода след операциите, които по негови спомени били три, й помагал – карал я до болницата с колата, както и на физиотерапии, когато имал възможност, веднъж ходил до аптеката да й купува предписаните по рецепта лекарства. Поддържа, че ищцата ползвала патерици дълъг период от време, според свидетеля около 6-7 месеца.