Решение № 859 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Т. като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20221100507388 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20011141 от 07.02.2022 г. по гр.д. № 21696 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Етажна собственост на Секция “А” в сграда “И.Т.Ц.”, БУЛСТАТ ****, срещу ответника “К.****” ООД осъдителни искове за заплащане на сумата от 2

539.20 лв., представляваща припадаща се част от разходи за извършен необходим ремонт на покривната конструкция на сградата и сума от 70 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.12.2020г.- 24.03.2021г.

Ангажирана е отговорността на ищеца за разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от ищеца - Етажна собственост на Секция “А” в сграда “И.Т.Ц.” с искане решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Страната счита, че съдът е допуснал пропуски при преценката на събраните по делото доказателства, като е достигнал до неправилен правен извод за недължимост на претендираните суми от ответника - собственик в сграда в режим на етажна собственост по време на извършване на разходите. Счита, че по делото е доказано, че е налице валидно взето решение на ОС на ЕС за извършването на необходим ремонт на покривната конструкция, като на управителя на етажната собственост е било възложено предприемането на конкретни действия по организирането и провеждането на ремонта. Намира, че ищецът е доказал в производството, че ремонт е реално извършен и заплатен от етажната 1 собственост, поради което отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира заплащането на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея /ответник и в производството/ “К.****” ООД с доводи за нейната неоснователност. Въззиваемият счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал извод за недоказаност на претенцията на ищеца. Сочи, че по делото не е установена правосубектността на ищеца.

Оспорва и своята пасивна процесуална легитимация, като сочи, че по делото е безспорно установено, че, считано от период, предхождащ датата на исковата молба, ответното дружество е продало притежавания от него офис в сградата и не се явява етажен собственик. Оспорва редовността на проведеното общо събрание на етажните собственици и действителността на сключения договор за СМР с привлеченото като трето лице - помагач дружество. Отправя искане, в случай, че съдът достигне до извод за основателност на ищцовата претенция, да я отхвърли поради своевременно заявеното възражение за прихващане със суми, заплатени от ответника за извършване на ремонт на общите части на същата сграда. Моли за потвърждаване на решението в тази му част, като претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице - помагач на страната на ищеца “Д.П.” ЕООД не взема становище по жалбата.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема за установена по делото следната фактическа обстановка:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано постъпила в съда искова молба Етажна собственост на Секция “А” в сграда “И.Т.Ц.”, БУЛСТАТ ****, срещу ответника “К.****” ООД осъдителни искове за заплащане на сумата от 2 539.20 лв., представляваща припадаща се част от разходи за извършен необходим ремонт на покривната конструкция на сградата и сума от 70 /седемдесет/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.12.2020г.- 24.03.2021г.

Установява се от представения по делото Протокол, че на ОС на ЕС, проведено на 29.04.2020г., е взето решение за извършването на ремонт на покривното покритие на сградата, поради наличието на течове. Гласувано и прието единодушно от представените собственици е решението на управителя на ЕС да се възложи предприемането на фактически действия по събиране на оферти и организирането на ремонта.

От събраните по делото писмени доказателства е установява, че на 27.08.2020 г. Етажната собственост, чрез управителя си Д.М. /избрана на проведеното през април Общо събрание/ е сключила договор с фирма “Д.П.” ЕООД с предмет “изпълнение на СМР, свързани с ремонт и хидроизолиране 2 на покривни тераси на Секция “А”, сграда “И.Т.Ц.”, съгласно представено към договора приложение.

Цената на услугите по договора възлиза на 55 200 лв. с ДДС, като е уговорено плащането й на части, според етапите на извършване на дейностите и след издаване на фактури.

Видно от приемо-предавателен протокол, ремонтните дейности са били приети от възложителя без забележки на 11.11.2020 г., като подписи за етажната собственост са положили, освен управителя и още трима от етажните собственици.

Необходимостта от ремонта и качественото му извършване се установява и от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М.С., които съдът кредитира като обективно и добросъвестно дадени.

От представените пред СРС фактури, се установява, че изпълнителят е издал четири броя фактури във връзка с горния договор на следните дата: две фактури от 02.09.2020 г. - за сумите от 5520 лева с ДДС и 27600 лева с ДДС, от 08.09.2020 г. - за сумата от 11040 лева с ДДС и последна фактура от 09.11.2020г. при приключване на работата - за сумата от 11040 лева с ДДС.

Общата стойност отговоря на цената по договора - 55200 лева с ДДС.

От изготвената пред въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с издадените от изпълнителя фактури, ищецът възложител е извършил плащания както следва: на 31.08.2020 г. - авансово плащане в размер на 5520 лева; на 04.09.2020 г. - 27600 лева /второ междинно плащане/, на 18.09.2020 г. - 11040 лева /трето междинно плащане/ - общо 44160 лева. Към тази сума се добавя и извършен от един от етажните собственици превод директно по сметката на изпълнителя в размер на 3091.19 лева, т.е. общо на изпълнителя се установява да са изплатени 47251.19 лева с ДДС.

Вещото лице изчислява, че съобразно квадратурата на притежавания от ответника офис /ведно с тераса и идеални части към него/ в размер общо на 207.99 кв.м., ответникът притежава 4.60 % идеални части от общите части на сградата /с обща РЗП 4520.89 кв.м./, на които, съобразно общата цена по договора за СМР, съответстват 2539.20 лева.

По делото е представено уведомление от управителя на ЕС до ответното дружество от 11.11.2020 г., съдържащо покана за изплащане на горната сума, съразмерна на притежавания от “К.****” ООД процент от идеалните части в сградата.

Видно от представената имейл кореспонденция, на 20.11.2020 г. същото изявление, с приложени списък на собствениците в ЕС, приемопредавателен протокол и фактури, е изпратено като “напомнително писмо” до ответника. На 23.11.2020 г. “К.****” ООД е изпратил отговор по имейл, съдържащ отказ да бъде извършено плащане, тъй като, считано от 09.09.2020 г. Не е собственик на имоти в сградата.

На 15.12.2020 г. е изпратена нова покана до ответника. Приложена е 3 обратна разписка от куриерска фирма “Еконт”, видно от която на 16.12.2020 г. управителят на ответното дружество е получил пратка с подател “Л.“ ООД, без данни за съдържанието на писмото.

Не се установява /а и не се твърди/ от ответника да са извършвани плащания във връзка с ремонта на покривната конструкция.

За установяване на защитните възражение на ответника по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

От представения нотариален акт за покупко-продажба се установява, че на 09.09.2020 г. “К.****” ООД е продал притежавания от него Офис 4 в секция “А” на сградата на втори надпартерен етаж, със застроена площ от 139,58 кв.м., с площ на терасата от 45,74 кв.м., която не е включена в застроената площ на офиса, заедно с 2,38 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и офис 5 в секция “Б” на същата сграда на “Т.” ЕАД.

Видно от сключения между горните две дружества предварителен договор за покупко-продажба на имотите от 28.07.2020 г. Продавачът /ответник по делото/ се задължил, преди прехвърляне на имотите, да извърши ремонт на “покривна тераса” - без да се уточнява към кой от двата офиса прилежи същата. Изрично е уговорено, че стойността на СМР възлиза на сумата от 5000 лева, като цената им в включена е общата продажна цена по продажбата и е за сметка на купувача /трето за делото лице/.

Представен е и “отчет” от 07.09.2020, подписан едностранно от инж.

Г.Д. - управител на “К.****” ООД, за ремонт на “тераса на офис сграда на бул. ****” на стойност 2594.40 лева с ДДС /със същата сума ответникът прави възражение за прихващане/.

За установяване на обстоятелствата около извършения от ответника ремонт на тераса са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.М. - бивш служител на ответника, който посочва, че в края на м.08.началото на м.09.2020г. е извършен ремонт на хидроизолационното покритие на терасата на офис, с лице към бул. Ботевградско шосе, срещу възнаграждение от около 2 500 лв., платено в брой,

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при съобразяване с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно, като постановено от законен състав и в рамките на правораздавателната му компетентност, и допустимо, като не е допуснато нарушение на императивни правни норми.

Неоснователни са оплакванията на въззиваемата страна, относими към допустимостта на производството.

На първо място, досежно липсата на правосубектност на ищеца:

4

Видно от представеното в първоинстанционното производство

Удостоверение от Агенция по вписванията с изх. № 20200728124154 ищецът е вписан в регистър БУЛСТАТ с код **** под наименование “Етажна собственост секция А - И.Т.Ц., гр. София, бул. Ботевградско шосе 268”.

Вписването е извършено на база представен протокол от 29.04.2019 г. На етажната собственост и регистрационна карта № 9400-1996/20.07.2020 г., район “Кремиковци”, гр. София, тоест ищецът е регистриран като сдружение на собствениците, което съгласно чл. 25, ал. 1 ЗУЕС представлява юридическо лице. Последното по дефиниция е правосубектно, право- и дееспособно.

На второ място, неоснователно се явява и оплакването за липса на пасивна процесуална легитимация у ответника: Процесуалната легитимация на страните в производството, макар по правило да произтича от материалната, се извежда от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищеца, т.е. надлежен ответник по делото в случая е онзи, по отношение на когото ищецът претендира, че има вземане. При успешно проведено насрещно доказване, предявеният иск би се явил неоснователен, но не и недопустим. С оглед на това, предвид изложените в исковата молба твърдения, не е налице твърдяната от ответника недопустимост на производството.

Предвид изложеното, съдът дължи произнасяне по конкретно въведените оплаквания за неправилност на съдебния акт във въззивната и насрещната въззивна жалби:

Предявени са искове с правно основание чл. 48, ал. 3, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за заплащане на сумата от 2 539.20 лв., представляваща припадаща се част от разходи за извършен необходим ремонт на покривната конструкция на сградата, както и искс правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 70 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.12.2020г.24.03.2021г. /Погрешно дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 49 ЗУЕС, в случая не обосновава недопустимост на решението, доколкото съдът е разгледал искът, с който е бил сезиран, съобразно заявените от страните факти/.