Решение № 958 от 01.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 958 гр. Варна, 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110200984 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С. М. И. от гр. Варна срещу Наказателно постановление № 22-0819-002567/10.06.2022г. на началник група в ОДМВРВарна, сектор „Пътна полиция“ -Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, като издадено въз основа на също незаконосъобразен и необоснован АУАН. Привежда доводи за неспазване на процесуалните правила от актосъставителя, както и за допускането на такива и от наказващия орган. Намира, че материалният закон е приложен неправилно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително навежда доводи за непълнота на описанието на нарушението, поради липса на посочване дали автомобилът е бил в движение в момента на проверката. Намира, че понятието „управление“ на МПС е с по-широко съдържание и не изключва възможността превозното средство да е било в покой, във връзка с което третира липсата на по-детайлна 1 конкретизация като порок от съществено значение.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че са налице всички предпоставки за издаване на обжалваното наказателно постановление, както и че административнонаказателното обвинение е надлежно доказано. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. По делото са постъпили и писмени бележки от представител на АНО, в които също се прави искане за отхвърляне на жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното физическо лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение. По отношение спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , съдът установи следното: наказателното постановление е с отбелязване, че е връчено на 17.10.2023г. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като е счетено за установено, че жалбоподателят не живее на адреса и няма друга адресна регистрация. В тази връзка по АНП е приложена Докладна записка, в която е отразено, че жалбоподателят не е бил установен на посочения от него адрес, като са събрани данни, че И. пребивава в ФР Германия със семейството си. Не е установен друг актуален адрес на лицето, при което и е прието, че същото е напуснало адреса си, а нов такъв не е известен.

С оглед преценка на допустимостта на жалбата, от съда служебно е изискана справка от ОД на МВР-Варна за задграничните пътувания на лицето, от която е видно, че И. е напуснал страната на 16.10.2023г., но се е завърнал на 23.10.2023г. Регистрирани са и две други пътувания извън страната на жалбоподателя, също с неголяма продължителност. При тези данни не би могло да се приеме, че И. е променил местоживеенето си. От обстоятелството, че жалбоподателят е пребивавал известно време извън страната, не следва задължително извод, че е променил адреса си и новият такъв е неизвестен. В конкретния случай няма данни лицето да е напуснало адреса си и да се е установило на нов, неизвестен такъв, поради което и не са били налице условията за приложението на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление следва да се счита за невлязло в законна сила, а жалбата- за подадена в срок. Изложеното становище се споделя и в практиката на съдилищата, като в тази насока е например Определение №16/23.10.2017г. на АдмС-Кърджали, постановено по ч.к.а.н.д. №182/2017г.

Предвид всичко изложено следва да се счете, че жалбата е депозирана в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от 2 фактическа страна следното: На 16.05.2022г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Нисан Примера” с ДК № *** по ул.“Крайезерна“ в гр.Варна, без да постави обезопасителен колан. Около 11,47ч., в близост до сграда №8 на посочената улица, той бил спрян за проверка от свидетелите Д.

И. Д. и В. Д. В. -служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, които забелязали, че водачът е без поставен предпазен колан. В тази връзка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение н а И. за това, че управлява процесния автомобил, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила по време на управление. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 10.06.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на С. И. била наложена глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Д. И. Д. и В. Д. В., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

С най-голямо значене за изясняването на делото са показанията на свидетелите Д. и В., които лично са възприели извършването на нарушението.

Св.Д. съобщава, че актът е съставен на водач на МПС, при проверка на „Крайезерния път“, за неизползване на обезопасителен колан. Предвид изтеклия значителен период от време, проверяващите имат оскъдни спомени за конкретния случай, но предоставят информация за начина на установяване на подобни нарушения. Двамата сочат, че нарушенията се констатират визуално, докато автомобилът е в движение, като АУАН се съставя, когато проверяващите категорично възприемат липсата на поставен предпазен колан.

Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същите не са се намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на техните показания. Макар и да не си спомнят в детайли конкретния случай, показанията на полицейските служители установяват обстоятелството, че по време на движение на автомобила водачът е бил без поставен обезопасителен колан, тъй като при организацията им на работа те биха възприели, ако лицето е с поставен такъв и съответно- не биха съставили процесния АУАН.

Фактическите твърдения в НП се потвърждават и от обстоятелството, че жалбоподателят не е вписал възражения при предявяването на акта, нито е депозирал такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Макар и нарушителят да не е задължен да вписва възражения срещу акта, липсата на такива все пак е 3 индиция за съгласие с отразените в него констатации. Следва да се отбележи, че фактът на извършване на проверка на жалбоподателя във връзка с управлението на процесния автомобил на 16.05.2022г. не са оспорени нито при съставянето на акта, нито с жалбата срещу наказателното постановление.

С оглед изложеното и при липсата на доказателства в различна насока съдът приема, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал МПС, без да постави обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила, като наличието на нарушението правилно е констатирано в съставения АУАН.

Следва да се подчертае, че извършването на нарушението не се извлича от презумптивна доказателствена сила на съставения акт (което е недопустимо в рамките на съдебното производство-т.7 от Постановление №10 от 1973г. на Пленума на ВС), а от коментираните по-горе свидетелски показания.

Изявленията на проверяващите, при съобразяване на липсата на възражения от страна на нарушителя по вменените му с акта факти, са достатъчни изложената по-горе фактическа обстановка, аналогична на приетата в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи).

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с изложените в жалбата твърдения за непълнота в описанието на обстоятелствата, при които е извършено деянието. В наказателното постановление изрично са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, индивидуализиран е лекият автомобил, който се 4 твърди, че е управляван от жалбоподателя, като е посочено, че по време на управление последният не е поставил обезопасителен колан, с който превозното средство е оборудвано. Непосочването изрично в обстоятелствената част на НП, че автомобилът е бил в движение, не води до непълнота на фактическите твърдения на наказващия орган, доколкото това обстоятелство става ясно в напълно достатъчна степен от отбелязването, че нарушението е извършено при управление на МПС по ул.“Крайезерна“ в гр.Варна. Следва да се отбележи, че в състава на нарушението, инкорпорирано в текста на наказателното постановление, изрично се посочва, че нарушението е извършено при движение на превозното средство. От показанията на свидетелите също така, както беше посочено по-горе, се установява, че този вид нарушения се констатират винаги при движение на автомобила, при което възраженията за недоказаност на това обстоятелство, следва да се счетат за неоснователни.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По изложените по-горе съображения съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил, без да е използвал съответния обезопасителен колан- обстоятелство, което както беше посочено по-горе, не е оспорено от лицето при съставянето на акта. По този начин И. обективно е нарушил посочената разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Санкционната норма е издирена надлежно, като наказанието е наложено на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация.