Решение № 4338 от 24.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4338 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20231100505650 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №3210 от 01.03.2023г., постановено по гр.дело №10945/2022г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, е признато за установено по предявени по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.342, ал.2 ТЗ, вр.чл.345, ал.1 и 2 ТЗ, вр.чл.232 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че Д. Е. К., ЕГН ********** дължи на „Кредит Асист”ООД, ЕИК:204673398, сумите: 2442,33 лева- главница, формирана от сбора на неизплатените вноски за главница за периода от 15.07.2020г. /частично неплатена вноска № 12 за главница/ до 15.01.2021г. /последна падежирала вноска по договора/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2021г. до окончателното изплащане;

167 лева- договорна лихва за периода от 15.08.2020г. до 15.01.2021г.; 149,93 леваобезщетение за забава за периода от 15.08.2020г. до 23.03.2021г.; 146,02 лева- платени премии по застраховки за периода от 23.12.2020г. до 23.03.2021г., както и сумата от 339,73 лева - данък по ЗМДТ за периода от 02.07.2019г. до 13.04.2021г., като е отхвърлен предявения иск за главница за сумата над 2442,33 лева до пълния предявен размер от 2446,32 лева, както и предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за сумата над 149,93 лева до пълния предявен размер от 262,20 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1158,65 лева разноски в исковото производство и 400,52 лева разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 21136/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, 1 ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника чрез процесуалния му представител. Жалбоподателят поддържа, че неоснователно съдът приел, че с изтичане на договора за финансов лизинг всички непогасени, описани в исковата молба вземания, станали изискуеми от 16.01.2021г. и ответникът дължи тяхното заплащане. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и той не узнал по надлежен начин, че ищеца има парични претенции към него. Процедурата за уведомяване на ответника е била опорочена едностранно и умишлено от ищеца. Нямало пречки ищецът да издири лекия автомобил „Пежо 807“ и да установи фактическо владение върху него, както и да предизвика наказателно преследване на ответника, ако същият е злоупотребил с правата си на лизингополучател и упражнявал неправомерно своене на автомобила. Процесният автомобил не бил станал собственост на ответника и той не препятствал неговото фактическо изземване и връщане на собственика. Твърди, че претенциите на ищеца за лизингови вноски са неоснователни, тъй като не е установено наличието и състоянието на лизинговия автомобил, собственост на самия ищец. Неоснователно съдът приел и наличието на вземане за платена застрахователна премия в размер на 289 лева и данък от 2%, равняващ се на 5,78 лева, или общо 294,78 лева. Застраховката не произвела своето действие, защото ответникът нямал възможност да се ползва от нея, а и не била в цялост заплатена. На същото основание претендира недължимост и на претендирания частично данък МПС.

Лекият автомобил не бил преминал в собственост на ответника и в тежест на ищеца били задълженията за застраховка и данък. Неправилна била и преценката на съда относно твърдяното от особения представител на ответника противоречие с добрите нрави по отношение размерът от 25% годишен лихвен процент. Претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковете и разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения в унисон с мотивите на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща 2 към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно възприети от първостепенния съд въз основа на представените и приети по делото доказателства, подробно описани в обжалваното решение, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря изцяло и тук.

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ се установява, че е сключен процесният договор за финансов лизинг №000088/02.07.2019г., както и че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по този договор да придобие и предостави за ползване на ответника лизинговата вещ- процесния автомобил, като ответникът е преустановил плащане на лизинговите вноски и от 15.08.2020г. е в забава. С изтичането на срока на договора за лизинг /18 месеца, или 15.01.2021г./ всички вземания на ищеца стават изискуеми. В тази връзка съдът не възприема доводите на жалбоподателя, доколкото страните са подписали погасителен план, в който е изрично посочен падежът на всяка една от лизинговите вноски и падежът на последната лизингова вноска е на 15.01.2021г. ответникът не е представил каквито и да било доказателства за заплащане на последните 6 лизингови вноски, поради което искът за главницата в размер на 2442,33 лева, формирана от сбора на неизплатените вноски за главница за периода от 15.07.2020г. /частично неплатена вноска №12/ до 15.01.2021г.

/последна падежирала вноска/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2021г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане, е основателен и доказан и като такъв правилно е уважен от първоинстанционния съд до определения от вещото лице размер.

Не могат да бъдат споделени и останалите доводи на процесуалния представител на ответника. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена по предвидения за това и в такива случаи процесуален ред и в никакъв случай не може да се приеме за законосъобразно твърдението, че „неустановеното местонахождение на ответника сочи, че той е неправомерно възпрепятствана да се защити“- именно поради неоткриването на ответника, са предявени исковете по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2, вр.чл.47, ал.5 ГПК и на ответника е назначен особен представител. Издирването на лекия автомобил, предмет на договора, установяването на фактическо владение върху него, както и евентуалното иницииране на наказателно преследване на ответника в случай че същият е злоупотребил с правата си на лизингополучател и е упражнявал неправомерно своене на автомобила, са ирелевантни за спора и по никакъв начин не погасяват задълженията на ответника да заплаща лизинговите вноски и всички останали дължими суми по договора.

Съгласно договора за лизинг, ответникът- лизингополучател дължи както заплащане на застрахователните премии по застраховка Каско и ГО, така и данък МПС за срока на договора. Нито размерът на лихвения процент, нито уговореният ГПР противоречат на добрите нрави, както твърди жалбоподателят. Тези размери са изцяло в рамките на 3 общоприетата практика при такъв тип договори.

Предвид гореизложеното, решението следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил разноски за възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 465,29 лева или 237,90 евро, които следва да му се присъдят изцяло. Останалите посочени в представения списък по чл.80 разноски са за заповедното и първоинстанционното производство, които са му вече присъдени с обжалваното и потвърдено от настоящата инстанция решение на СРС. Жалбоподателят – ответник следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по сметка на СГС в размер на 33,18 евро, доколкото въззивната жалба е подадена от особения му представител и такса не е събрана при подаването и.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3210 от 01.03.2023г., постановено по гр.дело №10945/2022г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в.

О С Ъ Ж Д А Д. Е. К., ЕГН ********** да заплати на „Кредит Асист”ООД, ЕИК:204673398 сумата от 237,90 евро - разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Д. Е. К., ЕГН ********** да заплати на Софийски градски съд сумата от 33,18 евро- държавна такса за въззивната инстанция.

За дължимата на СГС сума да се издаде изпълнителен лист.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4