Решение № 2717 от 08.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2717 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. Д.А при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Административно наказателно дело № 20231110203994 по описа за 2023 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба вх.№ 35402 от 08.02.2023г. по описа на СРС от М. Д. К. с ЕГН ********** , чрез адв. П. В. с адрес в гр.С., ул."Л. К." № *, ет.

* срещу Наказателно постановление N НП 61 от 23.06.2022г. , издадено от изпълнителния директор на ИА“МН“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 116к, ал. 1 от ЗЛЗ - "глоба" в размер на 300 лева .

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се явява.

Представлява се от адв. В. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последната поддържа жалбата и моли съда за отмяна на НП по аргументи , изложени в жалбата.

Адв. В. счита за безспорно се установено, че на пациента е следвало да се осигури вторичен преглед още преди 14:30ч., тъй като е бил с отрицателен PCR тест, но действията на лекарите при дневната смяна са започнали четири часа, след като е имало диагноза.

1

Сочи, че едва след постъпване на нощно дежурство, д-р К. е направил абсолютно всички необходими действия, вкл. да звъни на тел. 112, с което иска съдействие да бъде намерено лечебно заведение за пациента.

Иска да се обърне внимание, че единствено жалбоподателят е искал да бъде намерено вторично лечебно заведение и по най – бързият начин да бъде оказана медицинска помощ на пациента.

Твърди се, че д-р К. не е имал пряк контакт със служителите на лечебно заведение Софиямед и не е знаел, че има отказ.

Събрали са се доказателства, че е проведен такъв разговор между ЦСМП и Софиямед ,и десет минути след това от Софиямед към ЦСМП, с което са уведомили, че отделението е с Ковид.

Твърди се , че тези обстоятелства не са били известни на д-р К., тъй като той е получил потвърждение, че пациентът ще бъде приет и го е предал на Спешна помощ.

С оглед изложеното адв. В. считам, че административно наказателна отговорност спрямо подзащитния й няма как да бъде ангажирана и НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Претендира разноски и прилага договор и платежно нареждане за платен адвокатски хонорар.

В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.Представлява се от юрисконсулт Ц. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения , последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на жалбата.

Сочи, че безспорно се е установила вината на лекарите от дневното и нощното дежурство, но иска да се има предвид, че Медицински стандарт за вторичен транспорт се организира и е лична отговорност на лекаря, който го извършва да намери приемащо лечебно заведение. В този смисъл се твърди, че вината на жалбоподателя е най – голяма, тъй като той е изпратил пациента в лечебно заведение без да е подсигурил приемащо лечебно заведение и друг да извърши дейност, която се дължи от него.

Възразява, че жалбоподателят е получил потвърждение, тъй като по делото няма нито едно доказателство в тази посока.

На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН претендира разноски и прави 2 възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на М. Д. К. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N НП 61 от 23.06.2022г. , издадено от изпълнителния директор на ИА“МН“ е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На основание Заповед № РД-13-1063/30.11.2021 г. и Заповед РД-131104/ 09.12.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН), за периода от 06.12.2021 г. до 17.12.2021 г., включително, на място е извършена извънредна проверка по самосезиране относно отказ за хоспитализация на пациент Й. А. И., от комисия на ИАМН.

В резултат на извършената проверка е установено следното:

На 19.11.2021 г.в 6:00ч., поради влошаване на състоянието, пациентът Й. А. И. е транспортиран от ЦСМП-София в Спешно отделение на УМБАЛ "Алексадровска" ЕАД.

В амбулаторния журнал на Спешно отделение

"Алексадровска" ЕАД пациентът е записан под №15489. на

УМБАЛ

След направените клинико-лабораторни и образни изследвания, дневните дежурни лекари поставят диагноза „Абсцес на белия дроб с пневмония“ и вземат решение за провеждане на своевременна консултация с гръден хирург, касаеща обема на лечебните дейности, както и/или евентуална хоспитализация в структура по гръдна хирургия, тъй като УМБАЛ „Александровска” ЕАД не разполага с такова звено.

До изтичане на дневното дежурство пациентът не е транспортиран, като последно в 16:43ч. д-р Ч. е провел разговор със ЦСМП . След приключване на дневната смяна, пациентът е предаден на нощния дежурен лекар д-р М. К..

В 22.06 часа екип на ЦСМП – София е транспортирал пациента до УМБАЛ София мед. Поради неосъществена хоспитализация на пациента в лечебно заведение, същият е транспортиран до дома му, където екзитира.

При така установеното, контролният орган е направил извод, че пациентът е предаден от д-р К. на екип на ЦСМП- София за вторичен 3 транспорт в УМБАЛ „София мед“ без да е осигурен приема и лечението на болния и по този начин е нарушил изискванията на Медицински стандарт „Спешна медицина“ Глава втора „Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина", Раздел пети „Транспорт на спешния пациент“, т.2.2.6.

При така установеното на 27.01.2022г. св. Ф. К. на длъжност началник отдел в РМА в ИА''МН'' съставил срещу М. К. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А-18 от 27.01.2022г. за нарушение на т.2.2.6 от Медицински стандарт „Спешна медицина“ Глава втора „Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина", Раздел пети „Транспорт на спешния пациент“, във вр. С чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.

Актът бил съставен в присъствие на М. К., като препис от същия му бил връчен.

Въз основа на посочения АУАН на 23.06.2022 г. било издадено Наказателно постановление N НП 61 от 23.06.2022г. от изпълнителния директор на ИА“МН“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 116к, ал. 1 от ЗЛЗ - "глоба" в размер на 300 лева.

В наказателното постановление , АНО е възприел изцяло фактическата обстановка и правната оценка на фактите, изложени в АУАН.

Изложената фактическа обстановка състав намира за установена въз основа на показанията на св.К. и приобщените към делото писмени доказателства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени в сроковете, визирани в ЗАНН и от компетентни органи по смисъла на закона.

Съгласно чл.

34,ал.

1 от

ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От 4 доказателствата по делото се установява , че подведените като нарушение, факти са установени на 17.12.2022г. – последният ден от извършената проверка.

АУАН е съставен и връчен на 27.01.2022г. , т.е. в законоустановения тримесечен срок от откриване на нарушителя и преди да е изтекла една година от извършване на нарушението.

За дата на нарушението е приета датата на осъществения вторичен транспорт – 19.11.2021г.

НП също е издадено в законоустановения срок – 23.06.2022г.

АУАН е издаден от св.К. на длъжност началник отдел в ИАМН, като същият е надлежно упълномощен със Заповед № РД-13-1063/30.11.2021г., изменена със Заповед № РД-13-1104/09.12.2021г. на изпълнителния директор на ИАМН.

НП от своя страна е издадено от Изпълнителния директор на ИАМН, съобразно правомощията по 117 от ЗЛЗ.

Независимо от изложеното , съдът констатира, че описаните от АНО факти не осъществяват състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Разпоредба на т.2.2.6 от Медицински стандарт „Спешна медицина“ Глава втора „Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина", Раздел пети „Транспорт на спешния пациент“ , касае вземането на решение за вторичен транспорт, като сочи , че такова решение се осъществява след проведена консултация и становище на специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист) от болнична структура от трето ниво на компетентност относно възможностите за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ.

От събраните по делото доказателства е видно, че решението за вторичен транспорт е било взето ощр преди 16:43ч. от д-р Ч., който е провел два, документирани разговори със ЦСМП.

В този смисъл не е ясно , нито от АУАН , нито от НП защо е нагажирана отговорността на жалбоподателя.

Липсва регламентирано задължение за жалбоподателя да повтаря 5 процедурата по вземане на решение по т.2.2.6, когато то вече е взето от приелите пациента лекари.

От своя страна, разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ формулира общи принципи на приложимо право , не съдържа правило за поведение и нарушаването и не може да бъде съставомерно , като административно нарушение.

Предвид всичко , съдът намира, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.