Решение № 102 от 30.11.2023, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Каварна, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко П. Г. при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Живко П. Г. Административно наказателно дело № 20233240200192 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „пр 0827“ ООД ЕИК: ***,седалище и адрес на управление:с.Българево,обл.Добрич улица „***“ № 12, представлявано от управителя СПС,чрез адв.И. Г. Адвокатска колегия-Шумен против Наказателно постановление № 2300-1759-0004103 от 23.06.2023 г. на Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация" –гр.Варна ул.“Тролейна“ № 48 ет.4 за нарушение на чл.96г ал.1 пр.1 от ЗАвПр, на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 1 от ЗАвП р е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди / лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна. Излагат се твърдения, че дружеството нее осъществило състава на административното нарушение, за което му е наложено наказание, доколкото констатациите на контролните органи, възпроизведени в наказателното постановление не съответстват на правото на ЕС, поради което същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В съдебно заседание не се явява законен представител на дружеството жалбоподател,като е депозирано писмено становище от процесуалния представител в което се изразява становище,че с оглед влязлото в сила на 21.10.2022г. изменение на чл.8 ал.2 от Наредба № 36/2006г. на МТ,с което издадените удостоверения за психологическа пригодност на водачите от документи със срок на валидност по силата на закона стават безсрочни и в резултат на приложението на този поблагоприятен закон,процесното постановление за нарушение на чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр се явява незаконосъобразно,което е основание за неговата 1 отмяна.Претендира и разноски.

Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща представител, като в придружителното писмо при изпращане на преписката, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, нарушението е индивидуализирано от обективна страна, не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като наложената санкция е законосъобразна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Районна прокуратура – Добрич Териториално отделение гр.Каварна при редовност в призоваването, не се явява представител и не изразява становище по жалбата и наказателното постановление.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното Наказателно постановление № 2300-1759-0004103 от 23.06.2023 г. на Директор Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –гр.Варна ул.“Тролейна“ № 48 ет.4 на обжалващото дружество за нарушение на чл.96г ал.1 пр.1 от ЗАвПр, на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди / лева.Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бл. №332526 съставен на дружеството жалбоподателя от инспектор към Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр.Варна.В наказателното постановление и АУАН е отразено, че на 17.11.2022г. превозвача „пр 0827“ООД ЕИК: ***,седалище и адрес на управление:с.Българево,обл.Добрич улица „***“ № 12, представлявано от управителя СПС е допуснал извършването на обществен превоз по маршрут гр.Провадия гр.Синеморец,видно от пътен лист № 000404 серия „А“ от 17.11.2022г. с МПС кат. № 3 „Волво ФХ 480“ с рег.№ *** оборудван с дигитален тахограф с водач ТГМ ЕГН **********,който не отговаря на изискването за психическа годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП уредено в чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвПр.Водача е притежавал УПГ № 508911 валидно до 30.08.2021г.,ново УПГ не е издавано,видно от направена справка в регистър за психологически изследвания на ИА „АА“.Превоза е извършен на основание на пътен лист № 000404 серия А от 17.11.2022г. и товарителница от 17.11.2022г.

Прието е, че така е нарушен чл.96а ал.1 пр.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ и обжалващото дружество е санкционирано на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 1 от ЗАвП ,като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди / лева.

2

Като свидетели са разпитани - актосъставителя В. М. И. и Й. Р. Й. свидетел при съставяне на АУАН, които в показанията си потвърждават отразените в акта и наказателно постановление констатации, като уточняват, че не е извършена проверка на пътя ,а е извършена проверка на дружеството превозвач в сградата на РД „Автомобилна администрация“ гр.Варна.Че е извършено нарушение на 17.11.2022г. е установено от картите на водачите.Представен е и пътен лист от същата дата,което означава,че водача ТМ е извършил превоз в този ден и на база на това актосъставителя е влязъл в регистъра на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,за да провери дали към тази дата ТМ е имал валидно удостоверение за психологическа годност,като се е установило,че то е било изтекло към тази дата..Имало е издадено удостоверение за психологическа годност,което е било изтекло към тази дата.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели актосъставителя В. М. И. и Й.

Р. Й. свидетел при съставяне на АУАН и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства подробно описан в съдебните протоколи.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите В. М. И. и Й. Р. Й. като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на тези свидетели се основава на това, че същите възпроизвеждат преките си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства, като показанията им съдържат данни за всички съществени елементи за санкционираното с наказателното постановление нарушение.От показанията на служителите на РД АА, съдът установи детайли за извършената на дружеството проверка, както и такива за процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява основателна и доказана.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Предмет на това производство са обществените отношения, свързани с нарушаване на установен административно-правен режим, за което се предвижда налагане на административно наказание по предвидения от закона ред. Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.

3

Нарушението е индивидуализирано от обективна страна, като съдържа всички обстоятелства, включени в състава на санкционната норма.

Съгласно чл. 96 г, ал. 1 от ЗАвП - "Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева". В случая санкцията е за обжалващото дружество превозвач „пр 0827“ООД ЕИК: ***,седалище и адрес на управление:с.Българево,обл.Добрич улица „***“ № 12, представлявано от управителя СПС,което е допуснало извършването на обществен превоз по маршрут гр.Провадия гр.Синеморец,видно от пътен лист № 000404 серия „А“ от 17.11.2022г. с МПС кат. № 3 „Волво ФХ 480“ с рег.№ *** оборудван с дигитален тахограф с водач ТГМ ЕГН **********,който не отговаря на изискването за психическа годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП уредено в чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвПр,като водача е притежавал УПГ № 508911 валидно до 30.08.2021г.,ново УПГ не е издавано,видно от направена справка в регистър за психологически изследвания на ИА „АА“.Превоза е извършен на основание на пътен лист № 000404 серия А от 17.11.2022г. и товарителница от 17.11.2022г.

Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с Наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал.

1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата .

Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на посочените изисквания. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП , министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл. 5 от Наредбата за психологическата годност се установява с психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата наредба след приключване на психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Нормата на 4 чл. 8, ал. 1, вр. ал. 2 / в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр. 69/2012 г. / сочи, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобил или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т.

2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.

Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на товар, валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срокът на валидност и според разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД . Според чл. 7, § 3, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО, СУМПС е с временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на валидност, включително по медицински причини, но това следва да е съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба, щом един водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен. Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. /в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр. 69/2012 г. / въвеждаща тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност, е в колизия с националното законодателство, касаещо срока на валидност на СУМПС, а от там и европейското законодателство. Последното допуска държавите членки да въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност, но изключва възможността, той да е по-кратък от срока на валидност на СУМПС, промяната по медицински причини на тези срокове е възможна, но това следва бъде синхронизирано и със срока на валидност на свидетелството за управление. Нещо повече, този срок на валидност може да се прилага само при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на Европейския парламенти на Съвета намират пряко действие, когато съдържат сами по себе си правило за поведение, то в случая въведеният тригодишен срок на валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. /в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр. 69/2012 г. / се явява неприложим.