Решение № 97 от 27.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Варна, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20223001000740 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Д., ЕГН **********, Варна, чрез адв.А. Д. от ВАК, срещу решение №430/11.10.2022г., постановено по т.дело №91/2022г. по описа на Окръжен съд –Варна, с което съдът е уважил предявените от И. Д. съединени осъдителни искове срещу ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, понесени от ищеца в качеството му на син на починалата при ПТП на 17.05.2018г. С. Н. Д.А, което произшествие е настъпило на кръстовище на ул.Подвис и бул.Хр.Смирненски в гр.Варна, причинено виновно, при независимо съпричиняване от К. Ж., при управление на л.а.Фолксваген Пасат, рег.№А 9102 КВ и от М. З., при управление на л.а.Тойота Корола, рег.№В 9603 КК, при твърдения за предявяване на исковете по отношение застрахователя на ГО на деликвента К. Ж..

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска за неимуществени вреди до размера от 70 000 лева като отхвърлил за разликата до предявените 220 000 лева. /за разликата от 150 000 лева/ Претенцията за законна лихва върху главницата е уважена от датата на уведомяване на застрахователя 29.01.2020г., а не съобразно претенцията на ищеца – от датата на ПТП на 17.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението. В тази част съдът констатира, че не е налице произнасяне на съда с отхвърлителен диспозитив /досежно лихвата/, но в първата инстанция е допуснато изменение 1 на този иск с начална дата, считано от предявяване на застрахователната претенция. Поради изложеното не е налице непълнота на постановеното обжалвано решение.

В жалбата се правят оплаквания по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и определеното от съда справедливо обезщетение за неимуществени вреди като несъответно на възприетите в практиката критерии и размери на обезвреда при смърт на родител. Претендира се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска в пълния размер от 220 000 лева, ведно с присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от датата на ПТП до окончателното изплащане. /в тази част жалбата не е съобразена с извършеното от страната изменение на началната дата на претенцията за мораторни лихви/ Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез ю.к.Иво Димитров, за неоснователност на жалбата. Претендира се отхвърляне на жалбата на пострадалия ведно с присъждане на сторените от застрахователя разноски във въззивното производство.

Предмет на производството е и постъпила въззивна жалба от ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 121718407, София, срещу решението на ВОС по т.дело №91/2022г. на ВОС, в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 60 000 лева до уважения размер от 70 000 лева като съдът следва да отчете заплатените извънсъдебно преди процеса 60 000 лева. Считат, че със сумата от общо 120 000 лева /изплатени и съдебно присъдени/ се постига целта на закона за справедлив размер на обезщетение. Поради това обжалваемият интерес е концентриран до разликата от 10 000 лева. Претендират се и сторените разноски за производството.

В срока за отговор е постъпило становище на И. Д., чрез адв.А. Д., за неоснователност на жалбата. Претендира се решение в смисъла на подадената от страната въззивна жалба, съотв. неоснователност на жалбата на застрахователя.

Констатираната липса на отхвърлителен диспозитив по отношение на законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2018г. до уведомяване на застрахователя на 29.01.2020г. не се дължи на пропуск на съда, тъй като с допълнителна искова молба, отразена в доклада на съда по чл.374 ГПК, ищецът е поддържал претенцията за лихва именно от 29.01.2020г. /вж.л.59 по делото/, в който смисъл е поискал изменение на този иск. По този начин е била докладвана исковата претенция.

В съдебно заседание пред въззивния съд застрахователят поддържа жалбата в писмена молба от 28.02.23г. и претендира разноски.

Третото лице помагач на ответното дружество ЗД БУЛ ИНС АД, представлявано от адв.М.Г., оспорва жалбата на ищеца и счита жалбата на 2 застрахователя за основателна. Моли за потвърждаване на решението.

Ищецът, също въззивник, представляван от адв.Д., поддържа жалбата и претендира неоснователност на въззивната жалба на ДЗИ Общо застраховане АД. Претендира разноските за производството.

Съдът, въз основа на правомощията си на въззивна инстанция, съобразно приетите доказателства, въведените в предмета твърдения и възражения на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е било образувано по искова молба на И. Д. Д. чрез адв.Д. срещу ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, с искане за осъждане на ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди – претърпени негативни психични преживявания и състояние на емоционален стрес вследствие смъртта на майката на ищеца С. Н. Д.а, настъпила при ПТП на 17.05.2018г., причинено от водача на л.а.Фолксваген Пасат с рег.№А 9102 КВ – К. Г. Ж. при независимо съпричиняване с водача на л.а.Тойота Корола М. З., ведно с лихвата, считано от 17.05.2018г. до окончателното изплащане както и сумата от 1 583 лева, представляващи разходи за погребение на починалата С. Д.а, ведно с лихвата от 28.05.2018г. до изплащане на задължението.

Твърди се, че на 17.05.2018г. в гр.Варна, на ул.Подвис и бул.Хр.Смирненски е реализирано ПТП между два автомобила л.а.Тойота Корола с ДК№В 9603 КК, л.а. Фолксваген Пасат с ДК №А 9102 КВ и пешеходката С. Д.а, при което е причинена смъртта на последната. Твърди се, че същата е била на тротоара пред пешеходна пътека на кръстовището като смъртта е настъпила от непосредствено съприкосновение с л.а.Фолксваген пасат, управляван от К. Ж.. По отношение на двамата водачи К. Ж. и М. З. е налице влязла в сила присъда по НОХД №1463/2018г. по описа на ОС Варна, с която и двамата са осъдени за причиняване на процесното ПТП и смъртта на С. Д.а.

Ищецът твърди, че в резултат от смъртта на майка си претърпял огромна душевна болка и страдание. Твърди, че тъй като майка му го отгледала сама, двамата били силно привързани един към друг, ежедневно си помагали и допитвали по различни въпроси. Стресът от внезапната и нелепа загуба на майка му причинила на ищеца изключително страдание. Ищецът твърди, че мъката му е още по-изразена от това, че майка му не могла да види първородната си внучка - към датата на ПТП съпругата на ищеца била бременна и очаквали първото си дете. Страданието му продължавало и към момента, тъй като С. липсвала на цялото семейство.

Твърди се отправено до застрахователя заявление, въз основа на което застрахователят определил и превел на пострадалия сумата от 60 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди. Предявеният иск е израз на несъгласието на ищеца с определеното обезщетение, което счита че не съответства на действително претърпените вреди.

3

Ищецът се позовава на обективните предели на влязлата в сила присъда спрямо деликвента К. Г.Ж. като твърди, че са налице всички елементи, ангажиращи договорната отговорност на ответното дружество. Претендира сумата от 220 000 лева обезщетение за неимуществени вреди както и разходите, сторени за погребението на пострадалото лице, ведно с лихвите от 17.05.2018г. В частта за лихвите претенцията е била изменена с допълнителната искова молба като същите се претендират с друга начална дата, а именно от 29.01.2020г./датата на предявяване на застрахователната претенция/.

С отговора на исковата молба застрахователят оспорва основателността на претенцията за неимуществени вреди за сумата над изплатените 60 000 лева като релевира довод за независимо съпричиняване на ПТП и от друго лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при друг застраховател ЗД Бул Инс АД. Поради това се претендира привличане като трето лице помагач на другия застраховател, който също отговаря въз основа на правоотношението по имуществената застраховка спрямо другия участващ в ПТП водач – М. З.. Твърди се, че в изплатеното обезщетение са включени и сумите за имуществени вреди, които по същество не се оспорват. Оспорва се иска за обезщетение за забавено изпълнение, считано от датата на деликта.

Прави се възражение за погасяване по давност на тази претенция съгласно чл.111, ал.3 ЗЗД.

С определение от 10.06.2022г. съдът е конституирал като трето лице помагач на ответното дружество ЗД Бул Инс АД.

С писмено становище третото лице оспорва основателността на иска единствено досежно предявения размер като твърди, че претенцията не е съобразена с принципа, заложен в чл.52 ЗЗД и постановената съдебна практика като се явява силно завишена.

При преценка допустимостта на настоящото производство съдът констатира, че жалбите са депозирани в срок и отговарят на изискванията на чл.262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Не се правят нови доказателствени искания. В жалбата не се правят оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението се обжалва частично, за сумата над 60 000 лева, съответно до отхвърлената част над 70 000 лева до 220 000 лева, а от застрахователя – за разликата над 60 000 лева до уважените 70 000 лева. Основното оплакване на страните е, че съдът не е съобразил принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди като е определил несъответен на него размер на паричния еквивалент на вредите.

Страните не оспорват настъпването на вредите по описания в исковата молба начин при съответния механизъм на ПТП, вината на двамата водачи 4 при условията на независимо съпричиняване, причинно-следствената връзка на настъпилата смърт на С. Н. Д.а, починала на място. Релевантните за деликта факти са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила присъда по НОХД 1463/2018г. на ВОС, НО. Съгласно чл.300 ГПК, постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не се оспорва родствената връзка на ищеца с починалото при ПТП лице. Не се спори, че на ищеца е била изплатена сумата от 60 000 лева обезщетение, с преводно нареждане от 19.05.2020г., преди настоящия процес.

Не се спори, че отговорността на двамата застрахователи е при независимо съпричиняване на вредите, поради което отговарят солидарно и увреденият може да насочи иска си спрямо който и да е от тях по арг.на чл.53 ЗЗД.

Към датата на ПТП ищецът е бил на 31 години, а неговата майка на 66 години. И. имал само един преживял родител – неговата майка, тъй като баща му починал отдавна, преди 15 години. Бил в изключително близки отношения с майка си. И двамата, водени от ищеца свидетели сочат, че починалата С. била здрав, жизнен, активен човек и независим човек като настъпилата смърт била неочаквана и разтърсваща за всички. И. преживял много тежко тази загуба – първо, защото загубил единствения си родител и второ, защото със съпругата си очаквали първото си дете /св.М. била бременна в четвърти месец към датата на ПТП/, първото внуче на починалата. В деня на ПТП щели да научат пола на детето си. В този период от живота си ищецът усетил още поосезаемо липсата на своята майка. Нещо повече, преживяното страдание и мъка се отразили на работата му като музикант във флотски оркестър и учител по обой в музикално училище. Независимо от преживяната лична трагедия се налагало да продължи работата си, а тя не била съвместима с емоционалното му състояние. Това му причинявало допълнително душевно страдание.