Решение № 1039 от 28.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1039 гр. Варна, 28.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16220 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М.Г.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв. С.Т. – АК Варна срещу Г.д. „Г.п.“ при МВР, с адрес гр.***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца

Сумата от 1317.35 лв. /хиляда триста и седемнадесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно изплащане на задължението, както и

Сумата от 148.25 лв. /сто четиридесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от ***г. до ***г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до ***г.

Изменение по отношение на първоначално предявените размери на исковите претенции е допуснато с протоколно определение от 17.02.2020г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

В периода от ***г. до ***г. ищецът полагал труд на длъжност „***“ в ГПУ *** – гр.*** към РДГП ***, което било на структурно подчинение към Г.д. „Г.п.“ при МВР. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител.

Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни-подневно, а за работещите на 8, 12, или 24- часови смени -сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

В разпоредбата на чл.178 ал.1 т.З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

В Наредба

№8121з-407 от 11.08.2014г./отм./ изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата).

Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. била отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г.

В процесния период действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Текста на чл.3, ал.3 от същата наредба се посочвало, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г.

Наредба № 8121з-407 от11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентирала изрично при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 1.143.

Ищецът поддържа, че липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Ищецът твърди, че положеният от него нощен труд от 22:00ч. до 06:00ч. за периода от ***г. до ***г. е в размер на 1288 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143, които възлизат на 1472.18 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 184.18 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6,20 лв. на час, като задължението на ответника за целия период възлизало на 1141.48 лв.

Ищецът претендира също заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до ***г., като сборът на дължимите обезщетения за забава се претендиран в общ размер от 100 лева.

Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Не се оспорва, че страните по делото са били в служебно правоотношение през процесния период.

За процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.

При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, била приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

С Наредба №

8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) бил регламентиран редът, касаещ спорния въпрос преди посочения в исковата молба период, тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а сега действащата - влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножавал по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Към настоящия момент, редът бил регламентиран с Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. (обн.

ДВ. бр. 60 от 2 Август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018 г.).

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) не следвало да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.

Налице била специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не можела да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба била непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа. Не била налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ.

Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1, 143 било установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Както бе посочено по-горе, в МВР било разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това водело до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получавал от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извършело заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото щяло да бъде 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получавал коефициент 1. ГДГП вече изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца както извънреден, така и нощен труд.

Моли за отхвърляне на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, поддържа изложеното в исковата молба претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът не изпраща представител, с писмена молба постъпила преди заседанието прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Не е спорно между страните, че в периода от ***г. до ***г.

М.Г.Н. се е намирал в служебно правоотношение с ответника и е изпълнявал длъжността „***“ в ГПУ *** – гр.*** към РДГП ***, на структурно подчинение към Г.д. „Г.п.“ при МВР, като същото е обявено за безспорно между страните с протоколно определение от 17.02.2020г. и се потвърждава от заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства.

Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на исковата молба.

За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението на вещото лице се посочва, че в процесния период ищецът е отработил 1293 часа нощен труд, при което в случай, че се преизчислят положените часове нощен труд с коефициент 1.143 се получават незаплатени часове извънреден труд в размер на 184.18 часа. Вещото лице е направило и представило изчисления, според които при преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд неизплатеното възнаграждение на ищеца е в размер на 1317.35 лева. За незаплатения преизчислен нощен труд, положен от М.Г.Н. общия сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от ***г. до ***г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко отделно задължение до ***г. е в размер на 148.25 лева. Изчисленията са извършени въз основа на констатираното основно месечно възнаграждение на ищеца.