Определение № 945 от 21.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 945 гр. Стара Загора, 21.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500515 по описа за 2023 година Производството е на осн. чл.272- 273 във вр. с чл.248, ал.3, изр.2, чл.78, ал.2 и чл.422 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила в законния 1- седмичен срок частна жалба вх.№ 7331/14.06.2020г. от особения представител- адвокат на единия ответник- пълнолетния български гражданин С. С. А. от гр.К., ***, против негативното за него постановено в з.з. Определение № 1087/23.05.2023г., постановено по приключеното гр.д.№ 3384/2021г. по описа на РС- гр.К., ***, в частта му, с което той е бил осъден да заплати на ищеца/юридическото лице/ „В и К“- ЕООД, гр.С.З. сумата 932, 10 лв. за разноски по делото. Счита, че неправилно РС- Казанлък е приел, че с образуването първоначално на 2 бр. отделни гр.дела от ищеца, впоследствие обединени в едно/приключили под номера на първото от тях/, той е бил осъден да заплати не дължимите от него само 50 % от всички разноски по делото, а изцяло 100 % от тях, заедно с втората ответница/негова сестра/ Е. С.

А./също от гр.К., ***/. Наред с това прави оплакване, че в хода на делото бил заплатил на 13.04.2022г. значителна част от общо дължимите от тях/двамата ответници- брат и сестра/ разноски по делото в размер на 904, 61 лв., което не било взето предвид от първоинстанционния съд, като моли това да бъде направено от настоящия въззивен ОС- Ст.Загора. Моли въззивния съд да отмети атакуваното Определение на РС и да постанови свое ново, с което да го освободи изцяло от това парично задължение, което той междувременно бил изпълнил.

В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 и 2 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор на ч.жалба вх.№ 8390/06.07.2023г. само от ищеца 1

„В и К“- ЕООД, гр.С.З., който счита в атакуванота му част първоинстанционното Определение на РС- Казанлък за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, че процесната ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, като излага свои подробни фактически и правни съображения в тази насока. Моли въззивния съд да остави без уважение ч.жалба и съответно да потвърди атакуваното първоинстанционното Определение, със съответните законни последици.

В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 и 2 от ГПК по делото не е постъпил писмен Отговор от втората ответница Е. С. А. от гр.К., ***.

Настоящият въззивен ОС- Ст.Загора, след като се запозна с атакуваното Определение на РС, след като провери събраните по делото писмени доказателства, като обсъди доводите на всяка от страните, и приложимите по казусите материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице/ответник/, в предвидения от закона 1седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е частично неоснователна, поради следните причини :

Видно от приложените документи по първоинстанционното гр.дело, ищецът- ч.въззиваем е завел съответните 2 бр. отделни искови производства по своя лична самопреценка, а в резултат на процесуалното поведение на всеки един от двамата ответници/сънаследници по закон/ и във връзка с дадените задължителни и законосъобразни указания от заповедния РС.

Съобщението по ч.гр.д.№ 2423/2021г. по описа на РС- Казанлък, че издадената заповед срещу първия длъжник/сънаследника/ С. С. А. е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, му е била връчено на кредитора на 01.11.2021г., поради което Исковата молба срещу него е била подадена в РСКазанлък на 11.11.2021г. и тогава е било образувано исковото гр.д.№ 3384/2022г. по описа на РС- Казанлък против него. Съответно съобщението по ч.гр.д.№ 2423/2021г. по описа на РС- Казанлък, че издадената заповед срещу втората длъжница /сънаследничка/ Е. С. А. й е била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК от кредитора на 06.12.2021г., Исковата молба срещу нея е била подадена в РС- Казанлък на 20.12.2021г. и тогава е било образувано исковото гр.д.№ 3755/2021г. по описа на РС- Казанлък против нея.

Той, като ищец- кредитор тогава не е знаел и не е могъл да знае кога и при какви условия издадената заповед по реда на чл.410 от ГПК ще бъде връчена на всеки един от двамата съдлъжници/сънаследници/, като видно от същата, образуваното заповедно производство срещу двамата

2 съдлъжници/сънаследници/ е било само едно- това по ч.гр.д.№ 2423/2021г. по описа на РС- Казанлък. Сроковете, в които следва да се образува съответното исково производство от него/като ищец/ по реда на чл.422 от ГПК са преклузивни и ако не бъдат евентуално спазени от него, той ще загуби възможността да упражни правото си на иск, извън този срока.

Не се спори между страните по делото, че с извършено на 13.04.2022г. парично плащане в размер на общо 904, 61 лв. ответникът/ч.жалбоподател/ С.

С. А. е погасил съответно 411, 04 лв. за главница, 54, 57 лв. за мораторна лихва, 385 лв. за разноски по гр.д.№ 3384/2021г., 25 лв. за разноски по ч.гр.д.

№ 2423/ 2021г. и 29 лв. за законна лихва, като са останали непогасена разноските по приключеното гр.д.№ 3755/2021г. по описа на РС- Казанлък за общо 685 лв., от които 25 лв. за държавна такса, 360 лв. с ДДС за адвокатски хонорар и 300 лв. за възнаграждение на особения представител- адвокат, и съответно по гр.д.№ 3384/2021г. по описа на РС- Казанлък за общо 636 лв., от които възнаграждение на особения представител в размер на 300 лв. и за възнаграждение за вещо лице в размер на 336 лв. Което прави общото задължение на двамата ответници/съдлъжници/ към общия им кредитор/ищеца/ в размер на точно 1 321 лв., като то не е пропорционално на наследствената им маса на по ½ ид.ч., а е общо за тях двамата.

В изпълнения указанията на заповедния РС- Казанлък кредиторът/ищец/ е предявил 2 бр. отделни искове за вземането си срещу всеки един от двамата сънаследници и съдлъжници- брата С. С. А. и сестрата Е. С. А. в две отделни установителни искови производства и съответно е платил за назначаването и двама различни особени представители- адвокати на всеки един от ответниците по тях. Действително по делото няма налични никакви надлежни писмени доказателства някои от двамата длъжници да се е отказал от наследството на общата си наследодателка А.Р.Й./тяхна майка/, поради което и всеки един от тях двамата отговаря за това, че той сам е дал повод за завеждане на отделните 2 бр. искови граждански дела против всеки един от тях двамата. Изпълнението на задължението в хода на процеса от единия сънаследник и съдлъжник/ч.жалбоподател- ответника/ С. С. А., след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по съответното отделно ч.гр.д./впоследствие двете дела обединени в едно/ не освобождава нито едни от двамата ответници/съдлъжници и сънаследници/ от личното му задължение да заплати всички разноски по съединените 2 бр. първоначални искови гр.дела на другата страна- идентичния и за двете отделни искови дела ищец- кредитора им. По делото не се спори, че задължението е заплатено от единия длъжник/ч.жалбоподател/ С. А. на кредитора/“В и К“- ЕООД/ след издавено на съответната Заповед за изпълнение, поради което ответниците следва да понесат всички направени от ищеца разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК по двете обединени грдела. Не се установява и доказва в хода на 3 първоинстанционното съдебно производство, че кредиторът/ищец/ неоснователно бил образувал 2 бр. отделни искови граждански дела- гр.д.№ 3384/2022г. и гр.д.№ 3755/2021г./и двете по описа на РС- Казанлък/. Наред с това, понеже заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК № 866/03.08.2021г. по ч.гр.д.№ 2423/2021г. по описа на РС- Казанлък е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, кредиторът е изпълнявал указанията на заповедния съд за предявяване на отделни установителни искове срещу всеки един от общо двамата ответниците, от което следва, че дори и при образуване само на едно единствено исково гражданско дело против двамата длъжници, всеки един от тези длъжниците ще бъде представляван поотделно чрез назначен от съда на различен особен представител- адвокат, понеже всеки един от двамата ответници има право на самостоятелна форма на защита и право да противопостави на кредитора възраженията си. Предвид което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел, че всеки един от двамата ответници/сънаследници на един и същи общ наследодател/ и съдлъжници на един и същи кредитор/, следва да отговарят общо за направените от ищеца разноски по 2 бр. искови гр.дела/съответно № 3384/2022г. и гр.д.№ 3755/2021г./- и двете по описа на РС- гр.К., ***, за държавна такса, адвокатски хонорар, възнаграждение на особения представител и възнаграждение на вещото лице. А междувременно заплатената на 13.04.2022г. от ч.жалбоподател/единия съдлъжник/ А. сума в размер на общо 904, 61 лв. не следва да се приспада от която и да е от двете съдебни инстанции, а следва да се вземе предвид при евентуалното събиране на дължимите от двамата ответници/длъжници/ на ищеца/техен кредитор/ общо суми за разноски по двете съединени гр.дела, със законните последици от това.

Поради което искането на ч.жалбоподател/ищцата/ за отмяна на това атакувано Определение се явява напълно неоснователно и недоказано за цялата дължима от двамата ответници/длъжници/ сума за разноски на ищеца по приключеното гр.д.№ 3384/2021г. по описа на РС- Казанлък, и следва да бъде оставена ч.жалба изцяло без уважение, като неоснователна и недоказана, и следва да се потвърди напълно атакуваното първоинстанционно Определение, със законните последици от това.

В този смисъл е и задължителната за всички съдилища в страната практика на ВКС- София по аналогични казуси, съгласно императивната разпоредба на чл.130, ал.2 от ЗСВ.

С оглед размерите на процесните суми от общо 904, 61 лв., под границата от 5 000 лв., това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.272- 273 във вр. с чл.248, ал.3, изр.2, чл.78, ал.2 и чл.422 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 1087/23.05.2023г. по гр.д.№ 3384/2021г. по описа на РС- гр.К., ***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5