Решение № 3475 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3475 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100513531 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 16276/29.08.2024 г., постановено по гр.д. № 34740/2023 г. по описа на СРС, 64 състав, са уважени частично обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл.

415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 226 ЗЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът „Суити 1“ ЕООД, ЕИК 206068138, дължи на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, следните суми:

104,95 лв., представляваща месечни такси и цена за потребление на електронни услуги по договор М6671095 за периода от 07.07.2021 г. до 06.12.2021 г.;

6,03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 31.08.2021 г. до 26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 1

– 30.05.2022 г., до окончателното изплащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 28300/2022 г. по описа на СРС, 64 състав.

С решението са отхвърлени искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 226 ЗЕС за горницата до пълния предявен размер от 119,32 лв. и този за мораторна лихва за горницата до пълния предявен размер от 6,86 лв.

В тази част решението е влязло в сила като необжалвано.

С решението са отхвърлени и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът „Суити 1“ ЕООД, ЕИК 206068138, дължи на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, следните суми:

227,37 лв., представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за електронни услуги по договор М6671095;

7,64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната главница за периода от 26.01.2022 г. до 26.05.2022 г.

За сумите е издадена заповед за изпълнение от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 28300/2022 г. по описа на СРС, 64 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 7,68 лв. за исковото производство и сумата от 99,86 лв. за заповедното производство. Ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 250,21 лв.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за неустойка и мораторна лихва върху нея, е депозирана въззивна жалба о т ищеца в първоинстанционното производство – „А1 България“ ЕАД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че неустоечните клаузи, по които търси присъждане на суми за неустойки, са действителни, за което са изложени подробни съображения. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а 2 исковете – изцяло уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени исковете за неустойка и мораторна лихва върху нея. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 22.06.2023 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът ответникът „Суити 1“ ЕООД, ЕИК 3

206068138, дължи на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, следните суми:

119,32 лв., представляваща месечни такси и цена за потребление на електронни услуги по договор М6671095 за периода от 07.07.2021 г. до 06.12.2021 г.;

6,86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 31.08.2021 г. до 26.05.2022 г.,

227,37 лв., представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за електронни услуги по договор М6671095;

7,64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната главница за периода от 26.01.2022 г. до 26.05.2022 г. ведно със законната лихва върху главниците за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.05.2022 г., до окончателното им изплащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 28300/2022 г. по описа на СРС, 64 състав.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) валидно сключени договори за мобилни услуги; 2) валидни клаузи за неустойка; 3) размер на дължимите неустойки; 4) прекратяване на съответните договори; 5) изпадане в забава на длъжника за заплащане на задължението за неустойка; 6) както и размер и период на дължимата лихва.

Първоинстанционният съд е установил, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение по силата на Приложение № 1 към договор № 505006318/12.08.2020 г., по което страни са ищцовото дружество и трето за спора лице – Б.Г.И., на Заявление за смяна на абонат от 16.02.2021 г., подписано от ищеца, стария абонат – Б.И., и новия абонат – ответното дружество, както и Договор № 505852130 между ответното дружество и ищеца. Съдът е намерил за доказано, че по силата на Анекс от 16.02.2021 г. към последния договор срокът за ползване на услугите е продължен до 4

16.02.2023 г. Въз основа на установеното районният съд е направил извод, че през процесния период страните са били обвързани от договорно правоотношение по силата на договор № 505852130 за предоставяне на услуга фиксиран интернет. Съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца суми за неплатени абонаментни такси, в която част решението е влязло в сила като необжалвано.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Неустойката представлява форма на договорна отговорност за обезщетение на вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните. Функциите на същата са безпротиворечиво определени в правната доктрина и в съдебната практика – обезпечителна (обезпечава изпълнението по задължението), о б е з щ е т и т е л н а (възстановява имущественото неравновесие вследствие виновното поведение на неизправната страна) и наказателна (в случай че неустойката е с размер, надвишаващ този на причинените вреди).

В т. 8 от Договора от 12.08.2020 г. е посочено, че при предсрочно прекратяване на договора по инициатива или по вина на абоната последният дължи на абоната неустойка в размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок за ползване. Видно от формулировката на клаузата неустойката се дължи само при наличието на една от двете хипотези – по вина на потребителя или по инициатива на потребителя. Предпоставка за начисляването на такава неустойка е едностранното прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.

Районният съд е приел, че договорът е прекратен автоматично поради установена забава в плащането, продължила повече от 124 дни, съгласно т.

85.4. от приложимите общи условия на ищцовото дружество. Същият е направил и извод, че неустоечната клауза е нищожна.

Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Безспорно е, че неустойката представлява самостоятелен договор по смисъла на чл. 8, ал. 1 5

ЗЗД, който може да бъде материализиран като клауза на договор, чието изпълнение обезпечава.

Съгласно правната доктрина и съдебната практика, включително задължителната такава – Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009, ОСТК на ВКС, неустойката има три функции – обезщетителна, обезпечителна и наказателна/санкционна. Тя е акцесорно съглашение, създаващо задължение за неизправната страна по договора само в случаите, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена – така Решение № 228 от 18.12.2023 г. по гр.д. № 587/2023 г. на ВКС, III ГО.

Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави само ако единствената цел, за която е уговорена неустойката, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност/валидност на клаузата се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

Заложените в тълкувателното решение примерни критерии, които могат да бъдат използвани при преценка за нищожност на неустоечната клауза – размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава; обезпечено ли е изпълнението на задължението с други правни способи; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна); видът на неизпълнение на задължението; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди – не изключват възможността да бъдат ползвани и други критерии. Напротив – при конкретната преценка за валидността на неустоечната клауза съдът може да използва критерии извън изброените примерно, съобразявайки конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. В този смисъл – Решение № 50104 от 11.08.2023 г. по гр. д. № 2639 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр. д.