Решение № 6127 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6127 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110147772 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от В. С. С. срещу „Кредито“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е заплатил неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 95,64 лв. по сключен между ищеца и ответника договор за потребителски кредит от разстояние № OL00080442 от 12.06.2023 г. Излагат се съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит от разстояние № OL00080442 от 12.06.2023 г., кредитодателят „Кредито“ ЕООД се задължава да предостави сума в заем на кредитополучателя в размер на 400 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 40,10%, при ГПР от 49,19%, срещу задължението на кредитополучателя В. С. да върне в 30-дневен срок след предоставяне на кредита сума в общ размер от 509,01 лв. Твърди се, че в договора е уговорена такса за бързо разглеждане в размер на 95,64 лв. Излага подробни съображения, че договорената неустойка е нищожна поради противоречие на добрите нрави, поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК, тъй като представлява такса, свързана с усвояване и управление на кредита. Въз основа на посоченото моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в процесния договор за кредит, е нищожна, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. като частичен 1 иск от общо 95,64 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № OL00080442 от 12.06.2023 г., ведно със законна лихва от дата на предявяване на исковата молба – 19.4.2024 г. до окончателно заплащане на сумата.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД като недопустим, евентуално като неоснователен, а искът за нищожност оспорва – като недопустим поради липса на правен интерес за завеждането му. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № OL00080442 от 12.06.2023 г., по който ответникът е предоставил на ищеца сума в заем в размер на 400 лв., при договорен лихвен процент от 40,10%, при ГПР 49,19% и уговорена такса за експресно разглеждане – 95,64 лв. и срок за връщане на кредита от 30 дни, както и не се оспорва, че кредитът е изцяло върнат на 16.06.2023 г., като на посочената дата ищецът е внесъл по сметка на ответника сумата от 509,01 лв., с което е погасил изцяло главницата в размер на 400 лв., договорната лихва в размер на 1,78 лв., както и такса за експресно разглеждане от 95,64 лв., като също така е надвнесъл сума в размер на 11,59 лв. Твърди, че на 18.04.2024 г. „Кредито“ ООД е върнало на ищеца сумата от 295,28 лв., представляващо надвнесена сума по 5 броя кредити, в това число и по процесния кредит № OL00080442. Поради това поддържа, че ответникът доброволно и преди завеждане на делото е върнал всички недължимо получени суми, поради което искът за връщане на недължимо получени суми по процесния договор за кредит се явявал неоснователен.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове. С протоколно определение от 17.09.2025 г. съдът на основание чл. 214 ГПК е приел изменение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, чрез увеличаване на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 107,23 лв.

Ответникът, не изпращат представител, като от пълномощник е депозирана молба с която изразява становище по същество – за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3, вр. с ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК за установяване спрямо ответника „Кредито“ ЕООД, че клаузата по договор за потребителски кредит от разстояние № OL00080442 от 12.06.2023 г. за уговаряне на такса за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие на разпоредбата на чл.10а ЗПК и противоречие с добрите нрави, съединен с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 107,23 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № OL00080442 от 12.06.2023 г., ведно със законна лихва от дата на 2 предявяване на исковата молба – 19.4.2024 г. до окончателно заплащане на сумата.

По предявения иск за нищожност на договорна клауза, в негова доказателствена тежест на ищеца, е да установи по делото, при условията на пълно и главно доказване следните факти: сключване на договор между страните, в който е уговорена посочената клауза за такса за бързо разглеждане, както и посочените основания за нищожност – противоречие на императивна разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и противоречие на добрите нрави.

Ответникът следва да докаже, че клаузата не е нищожна на посочените основания, а по посоченото основание за нищожност като неравноправна клауза в потребителски договор – да докаже, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена.

За основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи предаване на сумата от 107,23 лв., а в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с изготвения по делото проект на доклад, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: наличие на договорно правоотношение между ищеца В. С. С. и „Кредито“ ЕООД, по договор за потребителски кредит от разстояние № OL00080442 от 12.06.2023 г., при договорен лихвен процент от 40,10%, при ГПР 49,19%, включително клауза за такса за експресно разглеждане в размер на 95,64 лв., както и че ищецът е заплатил на ответника на 16.06.2023 г. сума в размер на 509,01 лв., включително и сумата от 95,64 лв.

- такса за експресно разглеждане.

Спорно между страните е, от една страна, дали клаузата за такса за експресно разглеждане е действителна, а от друга – дали претендираната сума е погасена чрез твърдяното от ответника доброволно плащане от 18.04.2024 г.

С представените от ответника документи се установява, че на посочената дата е била наредена сума 479,08 лв., която според посоченото в представената по делото разписка, представлявала възстановяване на надвнесени суми по пет броя кредити, сред които и процесният. Следователно плащането е извършено общо по пет договора, а не като самостоятелно индивидуализирано плащане единствено по процесния ДПК. Ответникът заявява, че в сумата от 295,28 лв.

(погрешно посочена вместо 479,08 лв.) е включена и сумата от 107,23 лв., недължимо платена по процесния договор, а остатъкът се отнасял до други четири договора. Въведеното правопогасяващо възражение е неоснователно по следните съображения:

Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да установи фактите, на които основава правоизключващото си възражение.

Когато се поддържа изпълнение на парично задължение, длъжникът следва да установи не само самото извършване на плащане, но и неговата относимост към точно определено задължение. Когато едно плащане се твърди като извършено общо по няколко правоотношения, за да произведе погасителен 3 ефект по конкретното процесно вземане, е необходимо последното да бъде достатъчно ясно и недвусмислено индивидуализирано по размер и основание.

В случая представените от ответника документи не установяват надлежно извършено плащане именно на сумата, предмет на настоящия иск, тъй като касаят общ превод по пет правоотношения, без в платежния документ да е посочено какъв конкретен размер от общата сума се отнася до всеки един от тях. Затова съдът приема, че не е доказано погасяване на процесното вземане нито преди предявяването на иска, нито в хода на процеса.

В допълнение следва да се посочи, че ответникът не установява по делото, надлежно извършено плащане при предпоставките на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.

Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него, каквото в случая не се установява, поради което плащането не може да се приеме като доказателство за въведеното правопогасяващо възражение.

Процесният Договор за паричен заем № 4380995 от 25.01.2022 г., същият представлява договор за потребителски кредит (ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът е физическо лице, сключило договора извън рамките на търговската или професионалната си дейност, а ответникът е търговец, който по занятие предоставя кредити. Следователно към спорното правоотношение са приложими императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, както и общата потребителска защита по Закона за защита на потребителите.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Видно от съдържанието на процесния ДПК, в чл. 2 на същия е посочено, че размерът на кредита е 400 лв., като сумата следва да бъде върната на 1 бр. погасителна вноска на стойност от 509,01 лв. която, представлява сбор от размера на кредитираната сума, размера на възнаградителната лихва и сумата от 95,64 лв. – такса за експресно разглеждане. Посочено е, че лихвеният процент е 40,10%, а ГПР възлиза на 49,19%.

Уговорената в процесния договор такса за експресно разглеждане е дължима във връзка с отпускането на кредита. Нейното основание не е външна, самостоятелна и фактически отделима услуга, а именно разглеждане на искането за кредит в по-кратък срок, което представлява действие от подготвителния и организационния процес по предоставяне на кредита.

Когато кредиторът прави предоставянето на кредита зависимо от заплащане на такса, свързана с начина и бързината на обработка на заявлението, той по същество прехвърля върху потребителя част от своите вътрешни 4 административни разходи и организационни дейности, които законът не допуска да бъдат отделно таксувани като допълнителна престация. Поради това такава клауза противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Този извод не се променя от възражението на ответника, че услугата била опционална. Формалната възможност потребителят да маркира или не дадена опция в електронната система не е достатъчна, за да превърне автоматично таксата в допустима по закон. Същественото е дали се касае до реално самостоятелна услуга, стояща извън действията по усвояване и управление на кредита. Когато твърдяната „услуга“ се състои в приоритетно разглеждане на заявлението, тя остава част именно от процеса по одобряване и отпускане на кредита. Съдът не споделя и тезата, че тъй като договорът би могъл да бъде сключен и без тази опция, таксата автоматично излиза извън обхвата на забраната. Законовият критерий не е хипотетичната възможност кредитът да бъде получен и без конкретната уговорка, а естеството на действието, за което се иска плащането.