Решение № 7608 от 12.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10602/2024
- Вид
- Решение № 7608
- Подписан
- 12.12.2025
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 22, ал. 1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 7608 гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Петър Ив. Минчев
Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100510602 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 10115 от 29.05.2024 г., постановено по гр. дело № 34644/2023 г. по описа на СРС, 179-ти състав, е допусната съдебна делба между Н. П. Т., Г. П. М., Г. Н. Р. и В.
С. М., на следните недвижими имоти:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1120 кв.метра, имот с пл. номер 394 от квартал 10 по плана на гр.София, кв. Бенковски, при съседи: улица, имот пл. № 851, имот № 852, имот пл.
№ 853, имот пл. № 732 и имот пл. № 813, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед РД1853/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 15.02.2023 г., с адрес на имота: гр. София, район Сердика, кв. ****, вид собств. частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 1255 кв. м., стар номер 394, квартал 10, парцел ХI394; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 384, квартал: 10, парцел: XI394, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, *** и СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед РД- 18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Сердика, кв. ****, със застроена площ от 67 кв.м., функционално предназначение: постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, при квоти:
1 за Н. П. Т. – 1/48, за Г. П. М. – 1/48, за Г. Н. Р. – 44/48, за В. С. М. – 2/48;
Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 05.03.2012г., с адрес на имота: гр. София, район Сердика, кв. ****, вид собств. частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 726 кв. м., стар номер 688, квартал 15, парцел XXI; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 688, квартал 15, парцел XXI, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, заедно със СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район ****, със застроена площ от 65 кв.м., функционално предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 3; СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район ****, със застроена площ от 35 кв.м., функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи: I; СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район ****, със застроена площ от 14 кв.м., функционално предназначение: постройка на допълващото застрояване, брой етажи: 1;
СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район ****, със застроена площ от 32 кв.м., функционално предназначение: постройка на допълващото застрояване, брой етажи: 1, при квоти: за Н. П. Т. – 1/24, за Г. П. М. – 1/24, за Г. Н. Р. - 20/24, за В. С. М. – 2/24.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за съдебна делба на СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Сердика, кв. ****, със застроена площ от 92 кв.м., функционално предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 3.
Пак със същото решение производството по делото е прекратено на основание чл.
232 ГПК по отношение на Ц.И.Р. и В.Н.В., поради оттегляне на исковете спрямо тях.
2
Срещу така постановеното решение, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между страните по делото на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 05.03.2012г., с адрес на имота: гр. София, район Сердика, кв. ****, заедно с построените в имота сгради с идентификатори ***, ***, *** и ***, при квоти: за Н. П. Т. –
1/24, за Г. П. М. – 1/24, за Г. Н. Р. - 20/24, за В. С. М. – 2/24, е подадена въззивна жалба от съделителя – ответник Г. Н. Р., с оплаквания за неправилност на същото в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не е разгледал своевременно наведеното в процеса възражение за придобиване на собствеността върху процесния недвижим им от трето за спора лице в резултат на оригинерно придобивно основание – придобивна давност. Счита, че доколкото в производството по съдебна делба е допустим установителен спор относно принадлежността на делбения имот, то съдът е следвало да съобрази представените по делото доказателства – констативният нотариалния акт за собственост, както и свидетелските показания на свидетелите С.В. и В.Б., от които се установява принадлежността на правото на собственост върху имота на трето за спора лице – Ю.Г.Р..
Поддържа, че разглеждането на наведеното възражение за принадлежността на правото на собственост на трето за спора лице не касае хипотеза на упражняване и защита на правата на това трето лице, а е въпрос обуславящ изхода на спора по съдебната делба, доколкото установяване на правото на собственост е в интерес на всички страни в делбеното производство. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като искът за делба на процесния недвижим имот, заедно с изградените в него сгради, бъде отхвърлен.
Въззиваемите – съделителите Н. П. Т. и Г. П. М., чрез пълномощника си – адв. З.
Обидимска, с надлежно учредена представителна власт, в законоустановения срок са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват по подробно изложени съображения.
Поддържат, че въззивникът няма правен интерес да релевира чужди права в настоящия процес и доколкото третото лице не е заявило правата си в него, поради което и правилно първоинстанционният съд не е разгледал наведеното възражение за наличие на възникнали за него вещни права. Молят решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират разноски за въззивното производство.
Въззиваемият – съделителят В. С. М. подал отговор на исковата молба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа, че не са налице предвидените предпоставки за придобиване на собствеността върху процесния имот от третото за спора лице – Ю.Г.Р.. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена и решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Решение № 10115 от 29.05.2024 г., постановено по гр. дело № 34644/2023 г. по описа на СРС, 179-ти състав, в частта, с която е допусната съдебна делба между Н. П. Т., Г. П. М., Г. Н. Р. и В. С. М., на ДВОРНО МЯСТО с площ от 1120 кв.метра, имот с пл. номер 394 от 3 квартал 10 по плана на гр.София, кв. Бенковски, при съседи: улица, имот пл. № 851, имот № 852, имот пл. № 853, имот пл. № 732 и имот пл. № 813, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** и СГРАДА с идентификатор *** при квоти: за Н. П. Т. – 1/48, за Г. П. М. – 1/48, за Г. Н. Р. – 44/48, за В. С. М. – 2/48, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за съдебна делба на СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед РД18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Сердика, кв. ****, със застроена площ от 92 кв.м., функционално предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 3, не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила.
Решението не е обжалвано и в частта, имаща характер на определение, с която на основание чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено по отношение на Ц.И.Р. и В.Н.В., поради което също е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази оплакванията, доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира подадената въззивна жалба за неоснователна по следните съображения.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Конкретно наведеното от въззивника оплакване за допуснато нарушение с оглед на липсата на разглеждане на наведеното от него възражение за придобиване на правото на собственост върху процесния недвижим имот, заедно с изградените в него сгради, от трето за спора лице, настоящият състав на съда намира за неоснователно. В тази връзка следва да се посочи, че представеният в първоинстанционното производство констативен нотариален акт, изготвен по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, с който е признато право на собственост за третото на спора лице - Ю.Г.Р. от 12.10.2023 г., е съставен след предявяване на иска за делба, поради което и с оглед на оповестителното действие на вписването на исковата молба, третото лице е разполагало с възможност да се запознае с наличието на висящо 4 производство за съдебна делба и да предприеме процесуални действия за защитата на претендираните от него вещни права. Наведените от ищеца фактически твърдения за принадлежността на правото на собственост на трето за спора лице не биха могли да бъдат разглеждани като способ за защита на собствените му права, тъй като по същността си представлява средство за защита на правата на третото лице, което не участва в производството, каквато форма на упражняване на чужди права по аргумент от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК е допустима само в предвидените в закона случаи, какъвто не се твърди и не се установява да е налице в настоящия случай. Единствено от волята на лицето, чиито права брани възражението, зависи дали да се позове на тях, както и да ангажира доказателства за тяхното установяване. Доколкото обаче в конкретния случай третото лице - Ю.Г.Р. не е встъпила главно като страна в делбения процес и да отрича правата на съделителите, обективните и субективни предели на постановеното съдебно решение не го обвързват, поради което и наведеното от въззивника възражение за принадлежността на правото на собственост в полза на третото за спора лице не следва да бъде разглеждано в хода на производството по допускане на съдебна делба между така конституираните съделители.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 109, том XXV, дело № 4600/1969 г. от 30.10.1969 г. /л.6 от делото пред СРС/ се установява, че Л.М.И. е продала на Г. В. Р. и Х. Т. Р.а ½ ид.ч. от дворно място с площ 1262 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 206 кв.м., пл. № 7 от квартал 14 по плана на гр. София, Биримирци, заедно с цялата жилищна сграда състояща се от две стаи и коридор /хол/, една лятна кухня, кошара и кочина, разположени в северната част на парцела.