Решение № 530 от 22.12.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. гр.Несебър, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150101005 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ.

От ищцата С. С. Д. срещу ответника „******“ АД, са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ. В исковата молба се твърди, че ищцата (от 2015г.) била на работа при ответника на длъжност директор дирекция „Правно обслужване и връзки с инвеститорите“, като със заповед № 143 от 04.09.2023г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ било прекратено трудовото и правоотношение с ответника. Излага, че основанието за прекратяване било „сключване на договор за управление“.

Счита, че прекратяването е извършено незаконосъобразно. В тази връзка обръща внимание, че ответникът е публично предприятие и приложение следва да намери ЗПП. Извършва анализ на промените в съвета на директорите, настъпили при ответното дружество. Акцентира върху обстоятелството, че по сега действащия устав и взетите по-рано решения на ОСА от 04.05.2010г. броят на членовете на съвета на директорите е пет. Твърди, че И.М., С.Е. и М.П. не са избрани за членове на СД въз основа на конкурс по реда и условията на ЗПП и ППЗПП. Сочи, че при разглеждане на докладна записка през месец 03.2015г. членовете на съвета на директорите се съгласили ищцата да бъде преназначена на новата длъжност. Твърди, че от 2015г. до 2023г. изпълнявала стриктно трудовите си задължения, като работата й винаги била приемана от членовете на СД. Навежда, че не са настъпили предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ. Излага, че не е сключен договор за управление, включващ конкретна, нова бизнес задача, чието изпълнение да е обусловило прекратяването на договора й. Развива подробни съображения в подкрепа на тези свои твърдения. Акцентира, че в решението на СД от 01.07.2023г. за избирането на сегашния изпълнителен директор С.Е., след настъпилата на 28.06.2023г. физическа смърт на предишния изпълнителен директор Златко Димитров, липсват надлежно приети от СД бизнес цели, или конкретни бизнес задачи, които новият изпълнителен директор да постигне. Твърди, че по силата 1 на пар. 21 от ПЗР към Постановление № 16 на МС от 30.01.2023г. за изменение и допълнение на ППЗПП действащите временни договори за управление и контрол, сключени без провеждането на конкурсна процедура, се считат за сключени за срок не по-дълъг от 6 месеца от влизането в сила на постановлението. В тази връзка твърди, че членовете на СД вече са с прекратени по силата на закона договори за управление и предстои провеждане на конкурс. В тази връзка излага, че договорът от 11.07.2023г., сключен от „******“ АД, не притежава характеристиките на такъв по чл. 328, ал. 2 КТ. Сочи, че и съдържанието на този договор не е одобрено от СД. Навежда, че този договор е подписан от нелегитимен председател на съвета на директорите и излага подробни съображения в подкрепа на тези твърдения. Сочи, че изборът на С.Е. за изпълнителен директор, обективиран в решение на СД от 01.07.2023г., е незаконосъобразен. Излага доводи в тази насока.

Намира, че липсва волеизявление на управителния орган за прекратяване на трудовото й правоотношение, като излага доводи в тази насока и акцентира върху чл. 116г от ЗППЦК и чл.

237, ал. 1 ТЗ. Намира за спорно обстоятелството дали длъжността, която е заемала, е ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на КТ. Излага съображения в тази насока. Счита, че прекратяването на трудовия й договор представлява злоупотреба с права, като излага аргументи в подкрепа на това становище. Развива съображения в насока, че е останала без работа след уволнението и не е реализирала доходи. С тези доводи от съда се иска да признае уволнението на ищцата за незаконосъобразно и да го отмени, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, ответникът да бъде осъден (след оттегляне на част от претенцията, допуснато в открито съдебно заседание на 08.12.2023г.) да й заплати сумата от 15 240 лв. – обезщетение за оставане без работа за срок от 4 месеца, считано от уволнението – за периода 05.08.2023г. – 05.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума. Претендират се разноски.

От ответника „******“ АД е депозиран писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че длъжността, която ищцата е заемала е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и се излагат подробни съображения в тази насока. Обръща се внимание, че тази длъжност не касае само функции, произтичащи от ЗППЦК. Излага се, че на 01.07.2023г. С.Е. е избрана за изпълнителен директор, като това обстоятелство е вписано на 11.07.2023г. и е станало известно на всяко трето добросъвестно лице, като е възникнал юридическият състав на появата на представителство на дружеството поради конститутивния ефект на вписването. Обръща се внимание, че на основание чл. 244, ал. 7 от ТЗ между новоизбраният изпълнителен директор и ответника е сключен договор за управление. Излага се, че новият изпълнителен директор е поел задължение да изпълнява бизнес целите на дружеството и бизнес програмата, утвърдена с решение № 11 по протокол № 15 от 12.12.2022г. на СД. Извършва се анализ на основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 2 КТ. Оспорват се доводите на ищцата, че договорът за управление не отговаря на изискванията на чл. 328, ал. 2 КТ. Излагат се подробни съображения в обратната насока. Извършва се подробен анализ на сключения договор. Акцентира се върху факта, че изборът и освобождаването на членове на съвета на директорите имат действия от датата на вписване на тези обстоятелства в търговския регистър. Развиват се доводи в тази насока. Оспорват се твърденията, че договорът за управление е подписан от нелегитимен председател на СД. Извършва се тълкуване на предвидения шестмесечен срок, като се сочи, че неправилно ищцата счита, че с изтичането му мандатното правоотношение се прекратява. Излагат се подробни аргументи в тази насока с анализ на норми от ТЗ – чл. 221, т. 4, чл. 233, ал. 5 ТЗ. В тази връзка се сочи, че Иван Маринов не само, че не е бил заличен, а е продължил да участва в работата на съвета на директорите. Излагат се подробни доводи, свързани с конститутивното 2 действие на вписването. Твърди се, че възникването и прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата не се подчинява на ЗППЦК, а на КТ, който е нормативен акт с по-висок ранг. Освен това се обръща внимание, че заповедта не е в противоречие с чл. 116г от ЗППЦК.

Излагат се аргументи в тази насока. Оспорват се твърденията за злоупотреба с право. Твърди се, че и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са неоснователни. Оспорва се размерът на претенцията по чл. 225 КТ. От съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна :

По иска по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В доказателствена тежест на ищцата по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е да докаже, че е била в трудови правоотношения с ответника, които са прекратени с процесната заповед, както и изложените в исковата молба факти и обстоятелства, които водят до злоупотреба с право.

В тежест на работодателя (ответника) е да докаже, че уволнението е законосъобразно, т.е. – че са били налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ, а именно: че ищцата е била служител от ръководството на предприятието, че е сключен надлежен договор за управление на предприятието, изпълнението по който е започнало, както и, че е налице конкретна бизнес програма, разработена въз основа на съответна бизнес задача, в това число - конкретните параметри на бизнес плана и бизнес задачата, като част от необходимото съдържание на договора за възлагане на управлението, с посочени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати и за реализирането на които е сключен договорът за управление и за работодателя е възникнало правото на избор на екип.

Между страните не е спорно, а и от трудов договор № 81 от 09.06.2014г., ведно с допълнителни споразумения към него (на л. 18 – л. 23 от делото) се установява, че ищцата С. С. Д. встъпила в трудово правоотношение с ответника „******“ АД на длъжността „юрисконсулт“, като с допълнително споразумение № 45 от 01.04.2017г. (на л. 22 от делото) била преназначена на длъжност „директор“ на дирекция „Пови“ (Правно обслужване и връзки с инвеститорите).

От длъжностна характеристика за посочената длъжност (на л. 42 – л. 47) се установява, че целта й е да подпомага правно изпълнителния директор, съвета на директорите и общото събрание на дружеството, както и осъществяване на ефективна връзка между управителния орган на дружеството и другите акционери и лицата, проявили интерес да инвестират.

От ищцата се поставя като спорен въпросът дали така посочената длъжност е ръководна.

По арг. от пар. 1, т. 3 от ДР – „Обяснения на някои думи“ на КТ, „Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни)“. В съдебната практика и правната теория трайно е възприето, че характерът на длъжността като „ръководна“ се определя единствено от длъжностната характеристика, като ръководната длъжност включва правомощия да организира и планира трудовия процес, да разпределя задачите между подчинените работници и служители, да отчита и контролира тяхното изпълнение и други подобни (Коментар на Кодекса на труда, издание 11, автори проф. Васил Мръчков, проф. Красимира Средкова, проф. Атанас Василев, Сиби 2013, стр. 1001). В практиката на ВКС е възприето, че в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено 3 ръководството на трудовия процес - например заемащият длъжността „главен счетоводител“, главният юрисконсулт, началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за цялостния производствен процес (Решение № 198 от 19.12.2016г. по гр.д. № 601/2016г. по описа на III гр.о. на ВКС). С оглед вписаните в длъжностната характеристика цели и области на длъжността на ищцата, както и основни задължения (свързани изцяло с правното обслужване на предприятието), а така също и с оглед отразеното в длъжностната характеристика, че на подчинение на директора на дирекция „ПОВИ“ са юрисконсултите в предприятието и експертите за връзки с инвеститорите, може да се приеме, че посочената длъжност съвместява в себе си както такава на „главен юрисконсулт“, така и на „връзки с инвеститорите“ (такава длъжност е задължителна при публичните акционерни дружества, каквото е дружеството ответник – арг. от чл. 116г, ал. 1 от ЗППЦК). Видно е, че според длъжностна характеристика ищцата е била натоварена с организационни функции, като едно от основните й задължения е било да разпределя, организира и контролира работата на служителите в дирекцията (на л. 44 от делото). Всички тези характеристики на длъжността я определят според настоящия съдебен състав като ръководна. Както се посочи в практиката на ВКС изрично е възприето, че длъжността „главен юрисконсулт“ е ръководна, а в случая голяма част от характеристиките на длъжността на ищцата се покриват с длъжността „главен юрисконсулт“ в дадено предприятие. Показателно е, че на подчинение на ищцата са били всички юрисконсулти в предприятието, както и експерт по връзки с инвеститорите. Т.е. на ищцата е било възложено цялото ръководство на трудовия процес в юридическото поделение на предприятието, поради което длъжността й безспорно попада в обхвата на „ръководна“ такава по смисъла на КТ.