Решение № 48 от 07.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20211110207141 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на търговско дружество „Д.г.” ЕООД чрез представляващия го управител Б.Б. срещу Наказателно постановление № 542683- F 554694/19.10.2020г. на зам. Директор на ТД на НАП – София , с което на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗЗДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото постановление. Твърди се, че е налице неправилно приложение на материалния закон, доколкото дружеството се е възползвало в възможността на чл. 126 от ЗДДС да извърши корекция след декларирането, като е заплатило и дължимия данък, поради което липсват нанесени вреди на фиска. На самостоятелно основание излага доводи за опорочаване на процедурата по връчване на покана и съставянето на АУАН, като твърди, че такава не е била надлежно връчена и АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са били налице основания за това. Излага подробни съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление .

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от упълномощен представител – адв.Стоянова, която поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Въззиваемата страна, ТД на НАП – София град, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ралева оспорва жалбата и пледира атакуваното наказателно постановление да 1 бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Посочва, че същото е издадено от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.06.2020г. в офис „София област” ИРМ Пирдоп при ТД на НАП , при извършване на насрещна проверка на „Д.г.” ЕООД , във връзка с извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на „К.” ЕООД било установено, че „Д.г.” ЕООД е осъществило облагаеми доставки на хранителни стоки на дата 30.11.2019г., с което е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. За тази доставка бил издаден данъчен документ по смисъла на чл. 112 ЗДДС – фактура № 2000000564/30.11.2019г.

В законоустановения срок по чл. 125 от ЗДДС от „Д.г.” ЕООД била подадена справка декларация № 22191383537/16.12.2019г. за периода м.11.2019г. с деклариран резултат за възстановяване в размер на 11 803.69 лева, посочен в кл. 60. Заедно със справката – декларация са подадени и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС .

В дневник продажби за данъчен период м. 11.2019г. дружеството не било отразило издадения от него данъчен документ – фактура№ 2000000564/30.11.2019г., с ДО в размер на 114,00 лева и ДДС в размер на 22.80 лева, като неотразяването довело до определяне на данък в по-малък размер.

При така установените обстоятелства инспекторът по приходите – св.Д.М. приела, че дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС , за което изпратила покана за явяване на представител на „Д.г.” ЕООД за съставяне на АУАН.

Същата била връчена по електронен път на 09.06.2020г. на електронния адрес за кореспонденция на дружеството вписан в регистрите на НАП.

На 19.06.2020г. св. М. в присъствието на свидетели и в отсъствието на нарушителя съставила против „Д.г.” ЕООД АУАН № F 554694/19.06.2020г.

АУАН бил връчен на представител на дружеството на 22.06.2020г., като в срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Въз основа на посочения АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 542683- F 554694/19.10.2020г. на зам. Директор на ТД на НАП – София , с което на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗЗДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на св. М. като ясни, логични и безпротиворечиви, подкрепени и от приобщените по делото писмени доказателства.

2

По делото не е налице противоречив доказателствен матераиал, поради което съдът не дължи подробен анализ.

Съдът не кредитира представената по делото покана за явяване на представител на дружеството за съставяне на АУАН, доколкото същата е с положен изх.№ 53-06429/28.05.2020г., а в АУАН се твърди, че нарушението е установено на 19.06.2020г. при извършена проверка. В конкретния случай е налице антидатиране на документи, поради което същите не биха могли да се ползват с доказателствена стойност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложената по делото заповед.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН и НП страдат от неотстраним порок, които пряко е рефлектирал както върху правото на зашита на санкционираното лице, така и върху възможността на съда да извърши проверка по законосъобразността на обжалвания акт. И в двата акта, които са възприели идентична фактическа обстановка липсва посочване на датата на извършване на нарушението, което е основен реквизит. Същата не е посочена нито цифрово, нито словесно. Макар и да е недопустимо основен реквизит да се извежда по пътя на формалната логика в конкретния случай това също е невъзможно, доколкото е споменато само, че процесната фактура не е отразена през съответния данъчен период месец ноември 2019г, с което неотразяване на издадената фактура е довело до определяне на данък в по-малък размер. Поради което не е посочена конкретно и ясно датата, на която административнонаказващия орган е приел, че е извършено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Ето защо, съдът намира, че е налице липса на задължителен темпорален императивен реквизит на НП. Непосочване на времеизвършване на нарушението е съществено, доколкото следва да има съобразяване с 3 разпоредбата на чл. 34, ал. 1, предл. II-ро от ЗАНН и всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото ограничава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Констатираното нарушение на процесуалните правила е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление без произнасяне по съществото на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 542683- F 554694/19.10.2020г. на зам. Директор на ТД на НАП – София , с което на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.

124, ал. 2 от ЗЗДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4