Решение № 64 от 23.03.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Враца, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка Т. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело № 20211400500544 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано е по въззивна жалба вх.№ 270690/25.10.2021 г.,подадена от”Зланд”ЕООД гр.Враца,представлявано от управителя Ю. М. К. и "Юлстрейд" ООД гр.София,представлявано от управителя М. К. А. против Решение от 27.09.2021 г.,постановено по гр.д.№ 1280/2021 г. по описа на Районен съд-Враца в частта, в която е уважен предявеният от "Златия Агро" ЕООД евентуален иск, и е признато за установено, че клаузата на р.ІІІ,т.1 от договор за наем на земеделска земя, сключен между „Зланд” ЕООД и „Юлстрейд”ООД на 06.03.2020г., вписан в Служба по вписванията-Лом с дв.вх.рег.№ 1475/10.03.2020 г., акт 11, т.3, по силата на която на наемателя са предоставени за временно и възмездно ползване земеделски имоти в землището на с.***, обл.Монтана, в частта относно уговорения срок на договора след 30.09.2023 г.

В жалбата се поддържа,че в атакуваната част решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че независимо от направеното възражение за наличието на търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ и приложението на чл.229, ал.1 ЗЗД, не е изключено приложението на ал.2 на чл.229 ЗЗД. Излага се, че от анализа на чл.229 ЗЗД не може да бъде направен категоричен извод, че ал.2 намира приложение и в хипотезите на наличие на търговски сделки по ал.1. Позовава се на решение на СРС,с което е отхвърлен сходен иск на същия ищец "Златия Агро" ЕООД срещу друг ответник.Въззивниците молят да бъде отменено решението в обжалваната част, и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от "Златия Агро" ЕООД на въззивната 1 жалба , в който се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл.229,ал.1 ЗЗД придава значение на вида на сделката само във връзка с нейния срок,т.е. сделка, сключена от собственик, имащ правото да се разпорежда, може да бъде за срок над десет години, ако е търговска. В случая договорът бил сключен за десет, а не за повече години, поради което няма значение препратката към 286 ТЗ и позоваването на вида на сделката като търговска. Посочва се, че в следващата ал.2 на същата разпоредба е дадено разграничение за това кой и за колко време може да сключва договор за наем.

Въззиваемият счита, че в случая "Юлстрейд" ООД,като правоприемник на ЕТ "М. А.Юлстрейд-Ю. К." е собственик на 3/18 ид.ч., поради което няма право да се разпорежда с имотите ,и не може да сключва договор за повече от

3 години. Навежда доводи, че дори и сделката да бъде приета като търговска,то ограниченията относно представителната власт на наемодателя, въведени с различни закони, в т.ч. и с чл.32, ал.1 ЗС, продължават да имат действие. В тази насока се позовава на практика на ВКС на РБ. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК, и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на "Златия Агро" ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, с която против „Зланд” ЕООД гр.Враца и "Юлстрейд" ООД,гр.София, в условията на обективно съединяване са предявени следните искове:

1/ Главен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено, че Договор за наем на земеделска земя,сключен на 06.03.2020г., вписан в СВ-Лом с вх.рег.№ 1475/10.03.2020 г., акт № 11, том 3, е нищожен за срока му на действие след 30.09.2021 г., поради противоречие с разпоредбите на чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ и § 10 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.42 от 22.05.2018г., в сила от 22.05.2018 г.) по отношение на описаните в исковата молба имоти в с.***, обл.Монтана;

2/ Евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено, че същият договор е нищожен за срока му на действие след 30.09.2023 г., поради противоречие с разпоредбата на чл.229 ал.2 ЗЗД по отношение на описаните в исковата молба имоти в с.***, обл.Монтана.

Ищецът „Златия Агро“ ЕООД твърди, че на 20.07.2020 г. между „Златия агро“ ЕООД и съсобственици, притежаващи необходимия общ минимален дял от над 50% ид.ч. съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ ,е сключен договор за аренда в земеделието, вписан в СВ гр. Лом, с дв.вх.№ 4030/20.07.2020 г., акт № 260, том 6, по отношение на следните имоти в землището на с. Септемвриици, обл. Монтана: 1. ПИ с идентификатор ***, с площ 5979 кв. м., по КК на с. ***; 2. ПИ с идентификатор ***, с площ 3300 кв. м., по КК на с. ***; 3. ПИ с идентификатор ***, с площ 101009 кв. м., по КК на с. ***; 4. ПИ с идентификатор ***, с площ 8749 кв. м., по КК на с. *** и 5.ПИ с идентификатор ***, с площ 5899 кв. м., по КК на с. ***.

2

Сочи, че за същите имоти е сключен договор за наем на земеделска земя на 06.03.2020г.,вписан в СВ с дв.вх.рег. № 1475 от 10.03.2020 г., акт № 11, том 3, със страни „ЮЛСТРЕЙД“ ООД, като арендодател, и „ЗЛАНД” ЕООД, като арендатор, за срок от десет години, с начало на действие на договора от 01.10.2020 г.

Счита, че договорът за наем на земеделска земя от 06.03.20202г.,между „Юлстрейд“ ООД и „Зланд“ ЕООД, е сключен в противоречие със закона, а именно: не отговаря на изискванията на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като, видно от вписванията по партидите на процесните имоти и документите за собствеността им, „Юлстрейд“ ООД не притежава необходимите двадесет и пет процента от собствеността за сключване на договор над една година; в условията на евентуалност, в случай че бъде доказана собственост над двадесет и пет процента, счита, че така сключеният между ответниците договор за наем на земеделска земя противоречи на разпоредбите на чл.

229, ал. 2 ЗЗД, тъй като е сключен за срок от десет години и не е търговска сделка.

Поради изложените съображения моли процесният договор да бъде прогласен за нищожен за времето над допустимото от закона.

В срочно постъпил отговор, ответниците „Зланд“ ЕООД и „Юлстрейд“ ООД излагат съображения, че предявеният иск е недопустим, алтернативно – неоснователен.

Считат за неправилно твърдението за противоречие с разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ. В отговора се твърди, че „Юлстрейд" ООД е собственик на 4/15, т.е. 26,67% ид.ч. от собствеността върху поземлените имоти, поради което процесният договор за наем съответства на изискванията на цитираната разпоредба.

На следващо място са изложени съображения за неоснователност на твърдението, че е налице противоречие с разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗЗД. Сочи се, че страните по спорния наемен договор са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ – поради правноорганизационната си форма, поради което следва да намери приложение презумпцията, установена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, според която всяка сделка, сключена от търговец, е свързана с търговското му занятие до доказване на противното. Ето защо се счита, че атакуваният наемен договор попада под изключението, предвидено в чл. 229, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се освен това, че дори спорният договор да не отговаря на посочените от ищцовото дружество в евентуално съединените му искове разпоредби, то тези несъответствия биха имали съвсем друга правна последица, а не твърдяната нищожност.

Установено е от представеното удостоверение за наследници с изх. № АО-1465/16.01.2020 г., издадено от Община ***, че след смъртта си на 18.11.1941 г. П. Н. К. е оставила седем наследници по закон – съпруг и деца. Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № АО-14-66/16.01.2020 г., издадено от Община ***, Н. К. С. е починал на 24.06.1960 г., като е оставил шестима наследници по закон – неговите деца. След смъртта си на 14.08.1978 г. А. Н. К. е оставил трима наследници по закон – деца . След смъртта си на 17.08.1999 г. С. А. С. - Т. е оставила един наследник по закон – неин син. След смъртта си на 14.12.1999 г. М. А. М. е оставила двама наследници по закон – нейни деца. След смъртта си на 05.10.2003 г. Й. А. М. е оставила двама наследници по закон – съпруг и дъщеря.

От приетия като доказателство по делото/стр.64/ договор за продажба на наследствени права от 06.11.2014 г., с нотариална заверка на подписите на страните,вписан в СВ, се установява, че А. А. Й. е продал на ЕТ „М. А. – Юлстрейд – Ю. К.” наследствените си права от наследодателя си С. А. С. - Т. като съвкупност от 3 права и задължения, включително правото на собственост, представляващи 1/10 идеална част от поземлени имоти – земеделска земя, собственост на наследниците на Н. К. С. и П. Н. К., за сумата от 2 500,00 лв.

От представения Нотариален акт/стр.65/ за констатиране правото на собственост № 98, том XXII, рег. № 10969, дело № 1702/06.11.2014 г. на нотариус С. С., с рег. № *** и район на действие Районен съд – Лом,е видно,че въз основа на писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост, сред които Договор за продажба на наследствени права рег. № 10966 от 06.11.2014 г., ЕТ „М. А. – Юлстрейд – Ю. К.” е признат за собственик на 1/18 ид.ч. от следните поземлени имоти – земеделска земя, находяща се в землището на с. ***: 1. Нива от 5,900 дка, трета категория, представляваща имот № 028160; 2. Нива от 8,750 дка, трета категория земя, представляваща имот № 028110; 3. Нива от 101,009 дка, трета категория земя, представляваща имот № 792010; 4. Нива от 3,300 дка, трета категория земя, представляваща имот № 134024 и 5. Нива от 5,980 дка, трета категория земя, представляваща имот № 025070.

От представения Нотариален акт за покупко-продажба/стр.66/ том XXII, рег. № 10974, дело № 1704/06.11.2014 г. на същия нотариус, се установява, че И. А. М., Ю. В.

М. и И. А. М. са продали на ЕТ „М. А. – Юлстрейд – Ю. К.” своите общо 1/9 идеални части от същите наследствени поземлени имоти – земеделска земя,посочени по-горе , за сумата от 8 000,00 лв.

По делото е приет като доказателство Договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ от 03.10.2016 г./стр.49/, с нотариална заверка на подписите на страните , вписан в СВ – гр. Лом, от който се установява, че ЕТ „М. А. – Юлстрейд – Ю. К.” е продал търговското си предприятие на „Юлстрейд” ООД като съвкупност от всички права, задължения и фактически отношения за сумата от 606 532,00 лв. От представеното приложение-опис на дълготрайните материални активи – поземлени имоти земеделска земя на ЕТ „М. А. – Юлстрейд – Ю. К.” към Договора за продажба на търговското предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ от 03.10.2016 г., с нотариална заверка на подписите на страните,е отразено, че част от търговското предприятие на едноличния търговец са по 4/15 идеални части от: 1. Нива от 5,900 дка, трета категория земя, представляваща имот № 028160; 2. Нива от 8,750 дка, трета категория земя, представляваща имот № 028110; 3. Нива от 101,009 дка, трета категория земя, представляваща имот № 792010; 4. Нива от 3,300 дка, трета категория земя, представляваща имот № 134024 и 5. Нива от 5,980 дка, трета категория земя, представляваща имот № 025070.

По делото са представени и приети скици на имотите.

Като собственик на 4/15 ид.ч от имотите в скиците е посочено лицето „Юлстрейд” ООД въз основа на Договор за прехвърляне на предприятие.В скиците е отразено и право на собственост на ЕТ „М. А. – Юлстрейд – Ю. К.” върху 1/9 ид.ч. от имотите по Нотариален акт № 183, том 13, рег. 7689, дело 2457 от 06.11.2014 г., издаден от СВ – гр. Лом и върху 1/18 ид.ч. от имотите по Нотариален акт № 182, том 13, рег. 7688, дело 2456 от 06.11.2014 г., издаден от СВ – гр. Лом. Като собственици на идеални части от имотите са отразени и „Златия Агро” ЕООД, Н. К. С. и П. Н. К..