Решение № 18847 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18847 гр. С 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110106682 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: 831609046, против Д. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С ж.к Д, бл........., вх..........., с която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата от 142,19 левa - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. - 30.09.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С ж.к Д, бл........., вх..........., аб.№ .........., ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата о т 36,71 лева - мораторна лихва върху главницата за период от 15.09.2020 г. до 16.03.2023 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17141/2023 г. по описа на СРС, 143 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия, както и лихва за забава в плащането в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила, като на ищеца са дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Моли исковете да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който 1 оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че на 04.09.2020 г. посетил ответното дружество, когато му бил предоставен протокол за дължимите задължения, които възлизали на 806,07 лева, заплатени от него изцяло. Прилага документ от дружеството, извършващо дялово разпределение, съгласно който нямал предишни задължения. Прави възражение за изтекла погасителна давност. С оглед на това моли за отхвърлянето на предявените искове.

С определение № 32070/07.08.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.

1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД. Третото лице – помагач не изразява становище по основателността на исковите претенции.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа страна следното:

От приобщеното ч.гр.д. № 17141/2023г. по описа на СРС, 143-ти състав се установява, че е образувано въз основа на заявление вх. № 89536/31.03.2023 г., въз основа на което на 27.06.2023г. е издадена заповед № 18665 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С ж.к Д, бл........., вх........... да заплати на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата от 142,19 левa - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. - 30.09.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.

С ж.к Д, бл........., вх..........., аб.№ .........., ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 36,71 лева - мораторна лихва върху главницата за период от 15.09.2020 г. до 16.03.2023 г., както и съдебни разноски в размер на 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 05.07.2023г., като в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, подари което с Разпореждане от 11.01.2024 г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.

По делото е прието като писмено доказателство Постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело №20188510402007, от което се установява, че процесният недвижим имот е възложен на Д. А. А. след като същият е обявен за купувач след проведена публична продан. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 09.11.2018г.

По делото е представено с исковата молба и прието като писмено доказателство заявление – декларация от 17.10.2019 г. от Д. А. А., ЕГН: **********, адресирано до изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД, с искане за откриване на партида на негово име за процесния недвижим имот – апартамент с адрес: гр. С ж.к Д, бл........., вх..........., аб.№ .........., саморъчно подписано от заявителя, чийто подпис не се оспорва в настоящия процес.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 17.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С ж.к Д, бл........., вх.А, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици под № 2 за имот с абонатен № .......... е посочено лицето Янка Николова Илиева, срещу което е положен саморъчен подпис.

По делото е прието като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ............ г. по описа на нотариус Радостина Тянкова, рег. № 348 на НК, видно от който на 01.07.2003 г. лицето .......... е дарил на майка си Янка Николова Илиева 1/6 идеални части от процесния недвижим имот.

На 13.05.2010г. е съставено саморъчно завещание, обявено с Протокол за обявяване 2 на саморъчно завещание от 29.01.2018г. на нотариус Здравко Тончев, №438 по регистъра на НК с район на действие СРС, видно от който дъщерята на .........., починала на .......г., е завещала собствения си недвижим имот с адрес: гр. С ж.к Д, бл........., вх........... – процесният имот, на лицето ..........., ЕГН: **********.

Видно от Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 29.03.2018г., върху процесния апартамент е наложена възбрана за задължение на длъжника ..........., ЕГН: **********, по изп.д. № 20187840400368.

Процесният недвижим имот е възложен на Д. А. А. след като същият е обявен за купувач след проведена публична продан с Постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело №20188510402007, влязло в сила на 09.11.2018г.

По делото е представена Обща фактура № 1005348365 от 31.07.2020 г., за отчетен период 01.05.2019г. – 31.07.2020г., с посочени доставчик „Топлофикация София“ ЕАД и получател .......... – гр. С ж.к Д, бл........., вх..........., апартамент, договорна сметка ........0369843, номер на инсталация 4000225884, в общ размер на 232,54 лева.

От третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, понастоящем „Директ“ ЕООД, с молба от 16.08.2024 г., са представени и приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № .......... за периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г и 01.05.2020 г. – 30.04.2020 г., както и 1 брой протоколи за реален отчет до процесния апартамент за същите периоди, с посочен в тях клиент, Д. А. А., подписани от посоченото за клиент лице, чийто подпис не се оспорва в настоящия процес.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, съгласно която за периода м.05.2019г.-м.09.2019г. „Топлофикация София“ЕАД е издала една Обща фактура за отопление за топлоснабден имот гр. С 1582, обл.С общ. „...........“, ж.к. „.....“, бл. ........, вх........... - Аб. №: .........., ИД номер: ........., на стойност 232, 54 лв.

Тази фактура № .......... от дата 31.07.2020 г. обхваща периода 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. и е изготвена от две изравнителни сметки. Изготвянето на тези две изравнителни сметки се е наложило от промяната в цената на ТЕ от 01.07.2019 г. Процесната обща фактура се състои от две изравнителни сметки, издадени от „Директ“ ЕООД - първата изравнителна сметка обхваща периода 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., а втората изравнителна сметка обхваща периода 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г., поради повишаване на цената на ТЕ.

Сумата по фактура № 1005348365 от 31.07.2020 г. се получава от изравнителна сметка №900001579762, издадена от „Директ“ ЕООД. Сумата на тази изравнителна сметка е намерила отражение в счетоводството на „Топло фикация София“ ЕАД по следния начин: За подгряване на топла вода за периода 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. изравнителната сметка е въведена в „Топлофикация“ ЕАД на 31.07.2020 г. – сума 38,30 лв. сума за плащане. Същата сума е намерила отражение в Обща фактура №...... от 31.07.2020 г.; За подгряване на топла вода за периода 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. изравнителната сметка е въведена в „Топлофикация“ ЕАД на 31.07.2020 г. – сума 103,89 лв. - сума за плащане. Същата сума е намерила отражение в ОФ ...... от 31.07.2020 г., от което сумата по ОФ № ...... от 31.07.2020 г. е на стойност 142,19 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет 3 продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. ).