Решение № 881 от 24.06.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 705/2025
- Вид
- Решение № 881
- Подписан
- 24.06.2025
- Състав
- Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.225, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 255, ал. 3 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 881 гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500705 по описа за 2025 година взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по съвместна въззивна жалба на А. Б. М. и П. И. М. – и двамата от гр.***, чрез адв.С. Г. от АК Ловеч насочена против Решение № 260520/10.10.2024 г., постановено по гр.д. № 13290/2020 г. по описа на СГС, ГО в частта му, с която е отнето от въззивниците в полза на Държавата, представлявана от КОНПИ, описано в два пункта имущество.
В останалата му прекратителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила, респ.– не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалбата се поддържа се поддържа неправилност на обжалваното решение в уважителната му част, поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранна и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, вкл. поради неправилно приложение на относимия към казуса материален закон, довело и до необоснованост на акта на СГС.
По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение изцяло и по съществото на спора се постанови пълно отхвърляне на предявените искове.
Твърди се първоинстанционният съд да е ценил едностранно и превратно част от приобщените по делото доказателства /съдебно-икономическата експертиза и показанията на част от свидетелите/, без да изложи съображения защо част от тях кредитира, а в на други не дава вяра.
Това довело до неточно установяване на релевантните за предмета на спора факти, а от там и до неправилно приложение на материалния закон и до необоснованост на обжалваното решение.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва развитите в нея доводи и 1 поддържа правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Подадена е и частна жалба от КОНПИ, чрез процесуалния му представител М. М. против Определение № 260025/07.01.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е допуснато изменение на същото в частта му относно разноските.
Насрещната страна не е взела становище по частната жалба.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен иск от КОНПИ с правно основание чл.154, във вр. с § 5, ал.2 ЗОНПИ предявен в условието на субективно пасивно съединяване против А. Б. М. и П. И. М. за отнемане от същия на имущество на обща на стойност 102 425 лв., а именно: 1/ от двамата ответници - С. О. с идентификатор №*** находящ се в сграда № 2 /две/, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, със застроена площ съгласно Схема №53600 от 10.09.2013 г. на АГКК - гр.
София от 54,70 кв. метра, стар идентификатор: няма, брой нива на обекта: едно, при съседни самостоятелни обекти на жилището: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта: ***, който имот е идентичен с
АПАРТАМЕНТ, находящ се на III етаж, в жилищната сграда - блок № ** , находяща се в ***, състоящ се от: две стаи, кухня, антре, килер и сервизни помещения, със застроена площ от 54,70 /петдесет и четири цяло и седемдесет стотни/ кв. метра, без посочени съседи съгласно нотариален акт, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ /МАЗЕ/, без посочен номер съгласно нотариален акт, с площ от 5,26 кв. метра, без посочени съседи съгласно нотариален акт, заедно със съответните 3,23 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 2/ Лек автомобил, марка „Субару“, модел „Легаци“, рег. № ***, рама №JF1BD9LE5VG029830, двигател №EJ25928714, дата на първа регистрация 23.02.1998 г. и само от А. Б. М. - петдесет дружествени дяла от капитала на “С.и трък“ЕООД на обща стойност 5 000 лв.
Твърдяло се е в исковата молба ответникът А. М. да е бил обвинен в престъпление по чл.225, ал.3 НК – за това, че на 13.11.2014 г. избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения по ЗДДС, като укритите данъчни задължения са в особено големи размери - на стойност 89 658,06 лв., за което е внесен обвинителен акт в съда.
В образувана проверка по ЗПКОМПИ комисията е установила, че в периода 05.12.2008 г. – 05.12.2018 г. същият и съпругата му придобили недвижими имоти, моторно превозно средство, получили са суми по банкови кредити, М. получил банкови преводи от търговски дружества, вкл. придобил дялове от търговски дружества.
Твърдяло се е да е налице несъответствие между законния доход на ответниците и придобитото имущество, като несъответствието било значително – в размер на 730 643,66 лв., формирано включително от преминали през банковите сметки парични суми, получени от проверяваното лице от трети лица, с които средства ответникът се е разпоредил.
По тези съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да отнеме в полза на Държавата недвижим имот, придобит от ответниците на 18.09.2013 г., подробно описан, както и лек автомобил, придобит на 14.06.2012 г., а само от ответника М. - и дружествени дялове от дружество, придобити на 21.02.2014 г.
2
В отговора по исковата молба ответниците са оспорили предявения иск по основание и по размер.
Не са оспорили фактическите твърдения на ищеца да са придобили посоченото в исковата молба движимо и недвижимо имущество в рамките на обследвания период.
Оспорват сумата, на която същото е оценено от ищеца и поддържат извършената оценка да е произволна и да не се основава на пазарни механизми.
Поддържат всички парични преводи, за които се приема от КОНПИ, че формират значително несъответствие, да са извършени във връзка с професионалната дейност на ответника А. М., в качеството му на счетоводител, обслужващ дружествата, от които и в полза на които са направени банковите преводи. Поддържат и всички суми, получени от трети лица, да са отчетени на дружествата, които ответника М. е обслужвал счетоводно.
Поддържат в рамките на проверявания период да са получили сумата от 24 000 лв. дарение от родителите на ответницата М..
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези възражения е поискано отхвърляне на предявения иск.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност на обжалваното решение изцяло, а за допустимост - само в обжалваната му уважителна част, прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивниците, ответници в първоинстанционното производство, са останали недоволни от атакуваното решение в уважителната му част.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена форма и е подписано.
След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства при съобразяване оплакванията за неправилност, формулирани във въззивната жалба, решаващият състав приема, че обжалваното решение е и правилно.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви в подкрепа на крайния му извод за основателност на предявения иск спрямо двамата ответници като основани на точното приложение на относимия материален закон и постановената съдебна практика по тълкуването му изцяло се споделят от настоящият решаващ състав, като за избягване на излишното им приповтаряне се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба се излага и следното:
Правилен, като основан на задължителната съдебна практика, установена в ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и решенията на ЕСПЧ по жалби № 265/17, 26473/18, 50705/11 и др., доразвита в постановените в последствие актове на касационната инстанция е изводът на първоинстанционния съд, че възникването на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество изисква установяването в кумулативна даденост на следните установени от материалния закон предпоставки: 1/ Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление сред изрично посочените в ЗОНПИ; 2/ за проверявания период да е установено наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на с.з. – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/ Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от 3 проверяваното лице имущество е от незаконен източник, при съобразяване правилото на чл.
107, ал. 2 ЗОНПИ, според което обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице над 150 000 лв.; 4/ Имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ – в период от 10 години назад от предявяване на иска /обстоятелство, което не се твърди, не е изследвано и не е относимо към казуса/; 5/ да е установена по реда на действащото законодателство престъпна дейност или административно нарушение, извършени от проверяваното лице, от която да може да се обоснове причинно-следствена връзка придобиването на имуществото, чието отнемане се иска.
Доказателствената тежест за установяване на четирите от сочените предпоставки е за ищеца в производството, а ответникът следва да установи единствено, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.
При съобразяване на тези задължителни постановки по отношение настоящия казус въззивната инстанция взе предвид, че страните не са спорили /вкл. и с оглед оплакванията във въззивната жалба/ по наличието на установените пред първоинстанционния съд релевантни за предмета на производството факти въззивниците ответници да са съпрузи, сключили граждански брак на 30.10.1993 г., както и че проверката срещу тях по реда на чл.107, ал.2 ЗОНПИ за периода 05.12.2008 г. - 05.12.2018 г. е започнала след уведомление от Окръжна прокуратура – гр. Ловеч вх. № УВКПКОНПИ-1529/28.11.2018 г., а срещу въззивника А. М. е внесен обвинителен акт по повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 255, ал. 3 от НК – за това че за данъчен период м.октомври на 2014 г. съставил и използвал счетоводни документи с невярно съдържание, в които били отразени фактури по извършени и получени доставки, с начислени по тях ДДС без правно основание, както и за това че потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС на 13.11.2014 г. за данъчен период м. октомври на 2014 г., по която е начислен ДДС по получените доставки в размер общо на 100 393,77 лв., като включил в тази стойност без правно основание и за това че приспаднал неследващ се данъчен кредит общо в размер на 99 654,62 лв., като укритите данъчни задължения са в особено големи размери на стойност 89 658,06 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК.
Последното престъпление е сред изрично посочените в чл.108 ЗОНПИ.
За установяване на спорните въпроси касаещи втората и третата от посочените погоре предпоставки - относно притежаваното от въззивниците имущество в началото и края на проверявания период, респ. - реално получените доходи и източници на финансиране, размерът на извършените обичайни и извънредни разходи, размера на нетните доходи, стойността на придобитото през проверявания период, пред първоинстанционния съд са били приобщени писмени доказателства и са допуснати и изслушани съдебно-техническа, съдебно автотехническа и съдебно-икономическа експертиза.