Определение № 186 от 23.03.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Ловеч, 23.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500105 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против разпореждане № 72/31.01.2022 г., по ч.гр.д. № 17/2022 г. на РС Луковит, с което е отхвърлено като противоречащо на закона заявлението му издаване на заповед за изпълнение против В. Б. ИВ. за посочените в него суми, основаващо се на Договор за предоставяне на поръчителство от 02.04.2020г.

В частната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствeните правила. Според частния жалбоподател заповедният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 411 от ГПК, достигайки до неправилен извод, че са налице пречки по чл. 411, ал.2,т.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Сочи, че съгласно чл. 413, ал.2 от ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което изцяло или частично се отхвърля заявлението, като извежда извод, че заповед за изпълнение може да бъде издадена, респективно отказана и само за част от претендираните суми. Изтъква, че съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, като заключава, че съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение за конкретни искания, за които е стигнал до извод, че се основават на неравноправни клаузи, а именно възнаграждение по гаранционна сделка и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, като изтъква, че доколкото клаузите за главница, договорна лихва и законна лихва за забава категорично не произлизат от клаузи с неравноправен характер, то не би следвало да е налице пречка за издаване заповед за изпълнение на същите.

1

Счита за неправилно приетото от заповедния съд, че претендираните вземания се основават на клаузи с неравноправен характер. Изтъква, че в чл.

143 от ЗПП е транспонирана Директива 93/13 ЕО от 05.04.1993г., като в чл. 3 конкретно е уредена т.нар. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителски кредит, която представлява 1) всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда 2) не отговаря на изискването за добросъвестност и 3) води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изтъква, че съгласно тази дефиниция положителните материални предпоставки трябва да са проявени кумулативно. Посочва, че нормата на чл. 145 от ЗПП, отразява заложеното в чл.4 от Директива 93/13 ЕО от 05.04.1993г., като в нея е посочено, че „неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява , като се вземат предвид видът на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи“. Изтъква, че въззивникът е търговско дружество, вписано като финансова институция в регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност – предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като извършва търговска дейност в съответствие със законовите разпоредби и в това си качество „Файненшъл България“ ЕООД следва да получава съответното възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.

Изтъква, че договорът между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД“ е сключен в съответствие с установената в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето, като съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в договорни връзки с когото желае, като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Сочи, че тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, съставляват кръга на т.нар. волева автономия и следва да бъдат обезпечени от правния ред, като тази свободна инициатива е ограничена единствено от императивното изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК, което в настоящия случай е спазено. Сочи, че добрите нрави са критерии за норми на поведение, установени в обществото там, където обществените отношения не са уредени с императивни правни норми, кат в този смисъл счита, че процесния договор е действителен.

Моли въззивния съд да отмени на обжалваното разпореждане като се произнесе по същество и постанови издаване на заповед за изпълнение .

Частната жалба е подадена в преклузивния срока по 275, ал.1 от ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

2

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 17/2022 г. по описа на РС Луковит, е започнало по постъпило заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против длъжника В. Б. ИВ. за парично вземане в общ размер на сумата 984.43 лв., от които главница в размер на 584.41 лв., договорна лихва 35.19 лв. за периода от датата на първата вноска 10.04.2020г. до 28.08.2020г. - датата на последната вноска, възнаграждение за гаранционна сделка (поръчителство) в размер на 274,40 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на зъдължението в размер на 9.00 лв., мораторна лихва върху непогасената главница по договора за кредит за периода от датата на настъпване на забавата -29.08.2020г. до 21.12.2021г. – датата на подаване на заявлението в размер на 81.43 лв., както и законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

В т.12 от заявлението /“Обстоятелства, от които произтича вземането“/ с е посочва, че на 02.04.2020г. между В. Б. ИВ. – заемател и „Изи Асет мениджмънт“ АД - заемодател е сключен договор за паричен заем № 3805583, по силата на който на заемателят е отпуснат кредит в размер на 800.00 лв., който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва в размер на 64,40 лв., на двадесет и една седмични вноски, всяка от които в размер на 61.00 лв. При сключване на договора заемателят удостоверил, че получил заемната сума, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и тарифата на заемодателя в случаите, в които същата е приложима, както и с общите условия, неразделна част от договора и инкорпорирани в текста му. Съгласно подписания договор, заемодателят има право да прехвърли вземането си по договора за паричен заем на трето лице. Според клаузите на договора, заемателят се задължил в три дневен срок от подписване на договора за заем да предостави едно от следните обезпечения на заемодателя: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни“; поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство, 2. Банкова гаранция с бенифициер – заемодателя за сумата по чл.2, т.7 от договора , със срок на валидност - 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по настоящия договор, 3. Одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата – 02.04.2020г., между В. Б. ИВ. - потребител и „Файненшъл България“ЕООД поръчител, е сключен договор за

3 предоставяне на поръчителство № 3805583, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство със заемодателя, по силата на който да отговоря солидарно с потребителя пред заемодателят за изпълнението на всички задължение на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем № 3805583, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора, както следва : 1. Задължение за връщане на заемната сумата; 2.

Задължение за връщане на възнаградителна лихва ; 3. Задължение за заплащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари, срещу задължението потребителя да заплати възнаграждение на поръчителя по гаранционната сделка (поръчителството) в размер на 411.60 лв., платимо на разсрочени вноски, всяко от които в размер на 19.60 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем. В договора за поръчителство е уговорено, че същият не поражда правни последици в случай, че потребителя предостави на „Изи Асет мениджмънт“ АД едно от другите обезпечения - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Съгласно договора, в случай на забава заплащането на падеж на погасителната вноска с повече от 30 календарни дни, заемателят дължи на заемодателят заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено вземане в размер на 9.00 лв., които се начисляват за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените погасителни вноски не могат да надхвърлят 45.00 лв. На длъжника са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 9.00 лв.

Твърди се, че вземането на заемодателя е станало изискуемо на 01.06.2021 г, поради неизпълнение на договорното задължение от страна на заемателя, като заемодателят е отправил писмено искане до поръчителят за изпълнение на целия дълг в размер на 678.98 лв., която сума поръчителят е заплатил на заемодателят на 01.06.2021г., с оглед на което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, вкл. за дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

На 02.03.2020г. е сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) и приложение № 1 към него между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, в качеството си на цесионер и „Файнейшъл България“ ЕООД - цедент, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на цесионера. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от цедента, посредством писмо с обратна разписка от 07.06.2021г.

С обжалваното разпореждане районният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. За да отхвърли заявлението на частния жалбоподател, заповедният съд е приел, че уговорката в чл. 4 от договора за кредит е неравноправна клауза, с оглед лишаване на потребителя 4 от възможност да извърши реален избор дали да приеме сключването на договора с предлагане на обезпечение. Изложени са и доводи, че посочените в договора две привидно алтернативни обезпечения са реално неизпълними и че третата алтернатива – сключване на договор за поръчителство с дружеството, чиято дейност е свързана с гаранционни сделки, е единственото изпълнимо по вид обезпечение. В подкрепа на направения извод, заповедния съд изтъква и обстоятелството, че двамата търговци – заемодателят и поръчителя действат координирано, след като в договора е предвидено, че възнагражденията на поръчителя се изплащат директно на кредитора, а при направена справка в Търговски регистър по партида на „Файнейшъл България“ ЕООД е установено, че едноличен собственик на капитала на дружеството е дружеството кредитор – „Изи Асет Мениджмънт“ АД.