Определение № 31578 от 31.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31578 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110153097 по описа за 2025 година Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.11.2026г. от 10:20 часа, за когато да се призоват страните. На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените с исковата молба задачи, като ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 евро, платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Р. Р. С., който да бъде уведомен за поставените задачи.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът Й. Д. М. е предявил срещу „Кредирект“ ЕООД кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № 1040850/22.03.2024 г. е нищожен, евентуално – че клаузата на чл.

18 от договора е нищожна, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 715,81 евро (с равностойност 1400 лева), представляваща недължимо платена по нищожния договор сума.

Ищецът твърди, че на 22.03.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1040850, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 2000 лева при фиксиран лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 62,80 %, като задължението е следвало да бъде погасено на 18 бр. погасителни вноски. Посочва, че в чл. 6 от процесния договор било посочено, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция, 1 издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща главница и лихва, или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочени в т. 2.1. до 2.6. от договора.

Посочва, че в чл. 6, ал. 2 от договора било посочено, че страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до два дни от сключване на договора. Твърди, че в чл. 18 от договора било уговорено, че в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение, което да отговаря на условията по договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 3774,93 лв. Уточнява, че съгласно погасителния план към договора, дължимата неустойка била в размер на 3844,46 лева. Твърди, че процесният договор е нищожен, тъй като посоченият в него ГПР не съответства на действително приложения в отношенията между страните, тъй като при неговото изчисляване не е включен разходът за неустойка за непредоставяне на обезпечение.

На следващо място, посочва, че договорът за кредит е нищожен и поради това, че посоченият в договора лихвен процент противоречи на добрите нрави, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва. На самостоятелно основание, твърди нищожност на договора, доколкото ако процесната неустойка бъде включена в ГПР, размерът му ще надвишава законоустановения максимален. Твърди, че посочването в договора за кредит на ГПР, който не е реално приложеният в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен и поради това, че посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения в отношенията между страните такъв, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение по своята същност е добавък към възнаградителната лихва. Излага съображения, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и неравноправност. Предвид изложеното, мила за уважаване на предявения искове.

Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4ЗЗД, като посочва, че договорът за кредит може да се прилага и без оспорената клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради което евентуална недействителност на клаузата не влече след себе си недействителност на целия договор за кредит. Признава, че уговорената неустойка не е включена в ГПР, но твърди, че не е следвало да бъде, доколкото се начислявала след сключване на договора и при неизпълнение на допълнителни задължения на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, а размера на ГПР се определял при сключване на договора. Оспорва процесната неустойка да има характер на възнаградителна лихва като твърди, че не нарушавала чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Оспорва уговореният фиксиран лихвен процент да е в противоречие с добрите нрави и да е налице заблуждаваща търговска практика. Посочва, че възнаградителната лихва е част от ГПР, максималният размер на който към датата на сключване на договора е 69%. Твърди, че към монета на сключване на процесния договор, потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи. Излага твърдения, че процесната неустойка за непредоставяне на обезпечение е действителна, като се позовава на правото на потребителя да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, като при отказ потребителят е щял да се освободи и от задължението за заплащане на неустойката. Посочва, че неустойката не противоречи на добрите нрави. Оспорва също така, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не са налице хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са индивидуално уговорени и са описани точно и ясно като дават на потребителя яснота и предвидимост. Посочва, че потребителят е сключил множество договори, в които е уговорено заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради което ставало ясно, че сключвал договорите с единствената цел да се обогати за негова сметка, ползвайки един кредитен продукт и завеждайки искове за установяване недействителност на уговорките. Отбелязва, че на тази 2 плоскост неравноправността на клаузата за неустойка следвало да се преценява въз основа на трайните отношения между страните и опровергавало твърдението на ищеца, че е налице заблуда по отношение на условията на конкретния кредитен продукт. Оспорва осъдителния иск като посочва, че не са представени никакви доказателства за заплащане на процесните суми.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По предявения иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния Договор за потребителски кредит № 1040850/22.03.2024 г. с ответника „Кредирект“ ЕООД и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор респ. конкретните клаузи от него чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК.

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че заплащането на посочената в исковата молба сума.

В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на същата.

С оглед твърденията на ищеца и на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1/ между ищеца и ответника “Кредирект” ЕООД на 22.03.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 1040850, по който кредитодателят “Кредирект” ЕООД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 2000 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 50%, при ГПР от 62,8%, 2/ в чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1040850 е договорено заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредитора в уговорения договора срок в размер на 3774,93 лв., която не е включена при изчисляване на ГПР.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по кратки срокове. Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3