Решение № 5905 от 23.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5905 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100505451 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 630 от 14.01.2025 г., постановено по гр.д. № 22221/2024 г. по описа на СРС, 138 състав, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 89 Б, срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца на правно основание чл. 411 КЗ сумата 720,30 лева, претендирана като неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.08.2023 г. в гр. София, ж.к. „Младост 1“, на паркинга пред блок 89, при което са нанесени щети на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2024 г., до окончателното изпълнение на задължението.

Със същото решение съдът е осъдил „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 89 Б, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, сумата 120,00 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, в която същият сочи, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано, постановено в 1 противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят излага доводи, че вината за предизвикване на ПТП е именно на водача на лек автомобил марка „Ауди“, като същото обстоятелство било установено от всички събрани по делото доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ЗАД „Армеец“ АД, в който въззиваемият сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че настъпилото ПТП е по вина и на двамата водачи. Твърди, че приложеният по делото констативен протокол за настъпило ПТП е съставен под диктовката на намиращите се на място лица и в този смисъл не би могъл да е категорично доказателство. Твърди, че всичко което е възприето от първоинстанционният съд е правилно и в този смисъл моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното:

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от изложените във въззивните жалби съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

С оглед така очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Решението е постановено при обсъждане в цялост на представените пред СРС писмени, гласни доказателства и заключение на вещо лице и при изяснена фактическа обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към доводите на страните във въззивното производство.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:

1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т. е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

По делото не се спори, че на 29.08.2023 г. в гр. София, ж.к. „Младост 1“ на 2 паркинга пред блок 89 е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Рено“ модел „Клио“ с рег. № **** и лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6“ с рег. № ****. Не се спори още, че към датата на настъпилото ПТП за лек автомобил марка „Рено“ модел „Клио“ е имал валидно сключена автомобилна застраховка „Каско+“ към „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, а гражданската отговорност на водача на л.а. марка „Ауди“ модел „А6“ е била застрахована от ответното дружество, като в резултат от ПТП били нанесени щети и по двата автомобила, като в изпълнение на договорното си задължение „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД е заплатило на собственика на увредения автомобил сумата от 1440,60 лв., а впоследствие ответникът е признал и възстановил половината от тази сума, както и ликвидационните разноски в общ размер от 735,30 лв.

Основните възражения на ищеца, поддържани и във въззивното производство касаят съпричиняването на резултата от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС марка „Рено“ модел „Клио“ и оттам – размера на обезщетението. По този въпрос в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, основание за намаляване на размера на отговорността на деликвента е налице, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение /напр. вината/ на пострадалия - в този смисъл т.

7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. / в този смисъл е решение № 165/26.10.2010 г. по гр. дело № 93/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др. /. В съдебната практика се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.

Настоящата въззивна инстанция намира, че по делото се установява механизмът на настъпилото ПТП от всички събрани по делото доказателства, а именно събраните гласни такива чрез разпита на свидетелите К. и Г.. В своя разпит свид. К. заявява, че няма спомен дали е била потеглила с автомобила или се е намирала в спряло положение. В началото на своя разпит обаче същата заявява категорично, че е видяла движението на заден ход на л.а. „Ауди“ А6, управляван от свид. Г. и въпреки това е тръгнала да излиза от паркомястото на което се е намирала. В тази връзка въззивният съд споделя напълно направените от първоинстанционният съд изводи, че при настъпването на ПТП е налице съпричиняване от двамата водачи, което се доказва и от мястото на нанесените щети по леките автомобили. Отделно от това, същият извод се подкрепя изцяло и от изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза, която 3 съдът намира за обективно изготвена, от вещо лице разполагащо с необходимата компетентност и знания за това. В проведения пред първоинстанционният съд разпит на вещото лице същото заявява категорично, че вина за настъпването на ПТП имат и двамата водачи. В тази връзка съдът намира, че видно от всички събрани по делото доказателства и двамата водачи на леките автомобили са допуснали нарушение на правилата на чл.25, ал. 1 ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Видно от всички събрани по делото доказателства, ако свид. К. е съобразила своето поведение с движението на лек автомобил „Ауди А6“, който към този момент е предприемал маневра - излизане от паркомясто, е можела да предотврати настъпилото ПТП. Настоящият въззивен състав счита, че същият извод би могъл да се направи и по отношение на поведението на водача на л.а. „Ауди А6“, доколкото същият е следвало в изпълнение на законовата разпоредба на чл.25 ЗДвП преди да предприеме маневрата по паркиране на лекия автомобил да се увери, че около него няма други автомобили, които може да застраши.

В този смисъл съдът счита, че правилно е определена вината на двамата водачи, като същата следва да се разпредели поравно. Поведението на двамата водачи в еднаква степен е довело до настъпване на ПТП, тъй като и двамата не са се съобразили с поведението на другия участник в движението и не са предприели привеждане на собственото си поведение в съответствие с изискванията на закона. Всеки един от тях е допуснал нарушение на едно и също правило за движение с еднаква тежест, като поведението и на двамата е в причинна връзка с ПТП и в съвкупност са произвели като резултат процесния инцидент. Преценката на значимостта на допуснатите от водачите на процесните превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата обуславя извод за равностоен принос за настъпването на вредите.

Предвид на това и доколкото по делото е безспорно установено обстоятелството, че половината от регресното вземане е възстановено от ответното дружество на ищеца извънсъдебно, то правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските: