Решение № 475 от 30.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Карлово, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101399 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, предявен от Д. Г. К., ЕГН:**********, от гр. Б., ул. „З.“ №*, съдебен адрес: гр.

П., ул. „Й. Г.“ №**, чрез адв. С. Н., против „К. Т.“ ЕАД, с ЕИК:

**************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А. А.“ №*, представлявано от управителя А. С. Г..

Ищцата твърди, че на 23.08.2023 г., сключила с „К. Т.“ ЕАД Договор за паричен заем №106933, по силата на който ответникът й предоставил в заем сумата от 1000 лева, при фиксиран годишен процент на заема 10.00 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10 % и при годишен процент на разходите по заема 10.56 %.

Съгласно т.3 Раздел /Условия на заема/ от процесния Договор кредитополучателя дължал еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 178.32 лева.

Ищцата твърди, че усвоила изцяло заемния ресурс, изплатила изцяло задълженията си по договора, вкл. и по процесната такса, но не дължала плащания за нея, тъй като клаузата била нищожна, като неравноправна.

Опциите при сключване на договора за паричен заем били или избиране 1 приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем, или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означавало заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни.

Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане.

Таксата била уговорена в договора, едва след като била направена заявката. Преди подписване на договора потребителят се задължавал да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена.

Липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което клаузата имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП. С нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Ищцата твърди и излага подробни съображения за това, че клаузата на така уговорената такса била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречала на добрите нрави, заобикаляла материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърнявала договорното равноправие между страните и нарушавала предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 178.32 лева, представляваща сума, получена при начална липса на основание, в изпълнение на недействителната клауза на т.3 от сключения между нея и ответното дружество Договор за паричен заем №106933 от 23.08.2023 г., предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба, като в хода на производството ответникът не е взел становище по иска.

По допустимостта:

Предявеният иск е допустим, а настоящото производство е родово и местно подсъдно на Р. с. – К..

По основателността:

От събраните в производството писмени доказателства се установява 2 по безспорен начин, че на 23.08.2023 г. между „К. Т.“ ЕООД, като кредитор и Д. Г. К., като кредитополучател, е сключен Договор за паричен заем №106933, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 1000 лева, при фиксиран годишен процент на заема 10.00 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10 % и при годишен процент на разходите по заема 10.56 %. Плащането на сумата е разсрочено на 6 равни месечни вноски, всяка в размер на 231.00 лева. Общият размер на сумата по кредита възлиза на 1386.00 лева, като в нея се включват главница, лихва, такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и такса за индивидуално кредитно предложение.

Процесната еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем е уговорена в т. 3 от договора за кредит –„Условия по заема“. Същата е размер на 178.32 лева и е предвидено да се разсрочва за срока на заема на равни месечни вноски от по 29.72 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че процесният договор, с оглед предмета, страните, правата и задълженията, е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. Настоящият съдебен състав счита, че процесната клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото по същината си представлява действие по усвояването и управлението на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем вменява в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то и „експресно“, е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят 3 заеми по занятие и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Освен това, заплащането на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК, за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК), в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, и едва след анализа й да прецени дали да предостави кредита. С клаузата се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на кредитополучателя, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като заплащането на такса за разглеждане на потребителски кредит прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такса и комисиони и други плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Въведеното задължение на кредитополучателя за заплащане на такса за експресно разглеждане цели да се заобиколи забраната на чл. 143, ал. 2, т.3 ЗЗП, защото със задължението за заплащане на таксата следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение и води до допълнително увеличаване размера на задълженията.

Процесната клауза е нищожна и на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК. С уговарянето на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем се цели заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Цели се оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В самия договор е посочен процент на ГПР 10,00 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – процесната еднократна 4 такса, както и другата предвидена такса за индивидуално кредитно предложение, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. С уговарянето на процесната такса се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на посочената сума не представлява плащане за услуга, а реално представлява скрит разход по кредита, което води до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на кредита и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за кредит.

Гореизложеното в съвкупност и поотделно обуславя извод за основателност на иска, тъй като клаузата за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на заем е нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона – чл. 146, ал. 1 ЗЗП, към които чл. 24 ЗПК също препраща, цели заобикаляне на императивната норма на чл.

19, ал. 4 ЗПК и накърнява добрите нрави. Предявеният иск е по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД – обезщетение за нещо, предадено, респективно – получено без основание, в случая – по силата на нищожна клауза на договор за потребителски кредит. Ответникът не е ангажирал доказателства, с които да обори твърдението на ищцата, че е заплатила процесната сума, поради което следва да бъде осъдено да й я върне.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение – 400.00 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Освен адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата, ответникът следва да заплати на Д. К. разноските за държавна такса в размер на 50.00 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

5

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, „К. Т.“ ЕАД, с ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А. А.“ №*, представлявано от управителя А. С. Г., да заплати на Д. Г. К., ЕГН:**********, от гр. Б., ул. „З.“ №* сумата от 178.32 лева, представляваща сума, получена при начална липса на основание, в изпълнение на недействителната клауза на т.3 от сключения между ищцата и ответното дружество Договор за паричен заем №106933 от 23.08.2023 г., предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем.

ОСЪЖДА „К. Т.“ ЕАД, с ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А. А.“ №*, представлявано от управителя А.