Решение № 110 от 24.10.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Търговище, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500303 по описа за 2025 година

Производството по в.гр.д.№303/2025г. по описа на Окръжен съдТърговище е образувано по въззивна жалба на ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД- гр.София, ЕИК 131134023 против решение №231/22.05.2025г., постановено по гр.д.№1529/2024г. на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК е прогласена недействителността на сключения с ищеца Т. С. Б. от гр.Търговище договор за потребителски кредит №7053189974/ 05.08.2021г., като в полза на ответницата са присъдени направените по делото разноски в размер на 700 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за неговата отмяна и за отхвърляне на предявения иск.

С писмени отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

Подпомагащата ответника страна „Агенция вземания“АД-гр.София счита жалбата за основателна. за събиране на

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

1

Предявеният иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №7053189974/05.08.2021г. между страните е обоснован с нарушения по чл.11 и чл.19, чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Ответникът оспорва претенцията с възражения, че посоченият договор за потребителски кредит е валидно сключен в съответствие с всички изисквания на нормативните разпоредби.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит №7053189974/05.08.2021г., ответникът предоставил заем на ищцата в размер на 2 000 лв. до 05.04.2024г., при ГПР 49.76 %, ГЛП 47.62 %, дължима застрахователна премия от 786.89 лв. или общо задължение към кредитодателя в размер на 4 815.54 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, като в противен случай клаузата относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК.

В конкретния случай, при предоставени 2 000 лв. заемателят дължи връщане на сумата 4 815.54 лв., цената услугата разкрива значителна нееквивалентност на насрещните престации и води до несправедливо облагодетелстване на този, който я предоставя.Още повече, стойността на застрахователната премия от 786.89 лв. не е включена в годишния процент на разходите, а това е възнаграждение по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е соченият от 49.76%, а надхвърля петкратния размер на законната лихва.С оглед на това, налице е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което посочената клауза относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК. След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последният е недействителен-чл.22 от ЗПК, обуславящо потвърждаване на обжалваното осъдително решение, на осн.чл. 271, ал.1 от ГПК.

По договор за правна защита от 16.07.2025г. ищцата се задължила да заплати по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.-цифром и петстотин лева-словом, като поради липсата на доказателства за реално 2 извършване на посочения разход за която и да е от двете суми, съдебни разноски в нейна полза за въззивната производство не следва да се присъждат.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №231/22.05.2025г., постановено по гр.д.

№1529/ 2024г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

О Т Х ВЪ РЛ Я искането на ищцата Т. С. Б. от гр.Търговише, ЕГН:********** за присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер на 720лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Търговище, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500303 по описа за 2025 година

Производството по в.гр.д.№303/2025г. по описа на Окръжен съдТърговище е образувано по въззивна жалба на ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД- гр.София, ЕИК 131134023 против решение №231/22.05.2025г., постановено по гр.д.№1529/2024г. на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК е прогласена недействителността на сключения с ищеца Т. С. Б. от гр.Търговище договор за потребителски кредит №7053189974/ 05.08.2021г., като в полза на ответницата са присъдени направените по делото разноски в размер на 700 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за неговата отмяна и за отхвърляне на предявения иск.

С писмени отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

Подпомагащата ответника страна „Агенция вземания“АД-гр.София счита жалбата за основателна. за събиране на

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

1

Предявеният иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №7053189974/05.08.2021г. между страните е обоснован с нарушения по чл.11 и чл.19, чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Ответникът оспорва претенцията с възражения, че посоченият договор за потребителски кредит е валидно сключен в съответствие с всички изисквания на нормативните разпоредби.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит №7053189974/05.08.2021г., ответникът предоставил заем на ищцата в размер на 2 000 лв. до 05.04.2024г., при ГПР 49.76 %, ГЛП 47.62 %, дължима застрахователна премия от 786.89 лв. или общо задължение към кредитодателя в размер на 4 815.54 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, като в противен случай клаузата относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК.

В конкретния случай, при предоставени 2 000 лв. заемателят дължи връщане на сумата 4 815.54 лв., цената услугата разкрива значителна нееквивалентност на насрещните престации и води до несправедливо облагодетелстване на този, който я предоставя.Още повече, стойността на застрахователната премия от 786.89 лв. не е включена в годишния процент на разходите, а това е възнаграждение по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е соченият от 49.76%, а надхвърля петкратния размер на законната лихва.С оглед на това, налице е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което посочената клауза относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК. След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последният е недействителен-чл.22 от ЗПК, обуславящо потвърждаване на обжалваното осъдително решение, на осн.чл. 271, ал.1 от ГПК.

По договор за правна защита от 16.07.2025г. ищцата се задължила да заплати по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.-цифром и петстотин лева-словом, като поради липсата на доказателства за реално 2 извършване на посочения разход за която и да е от двете суми, съдебни разноски в нейна полза за въззивната производство не следва да се присъждат.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №231/22.05.2025г., постановено по гр.д.

№1529/ 2024г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.