Решение № 6202 от 13.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12211/2025
- Вид
- Решение № 6202
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- Василена Дранчовска, Цветомир Милчев Минчев, Катя Николова Велисеева
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 57, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 78 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 6202 гр. София, 13.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Василена Дранчовска
Членове:
Цветомир М. Минчев
Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100512211 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 265508/05.08.2025 г. на „Хилс Клуб и Резорт“ ЕООД срещу Решение № 10757/07.06.2025 г., постановено по гр. дело № 36361/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, с което са отхвърлени предявеният срещу „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД главен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание покупкопродажба, както и да се предаде владението върху движими вещи, находящи се в апартамент № 120, апартамент № 124, апартамент № 125, апартамент № 126, апартамент № 127, апартамент № 128, апартамент № 129 и апартамент № 130, представляващи самостоятелни обекти в сграда „Кейт“ с идентификатор *** в гр. Несебър, местност „ЮртаБалкана“, бл. К, партер, а именно: хладилник HAIER HRZ-98 АА с единична цена от 170 лева без ДДС, телевизор LCD TV LG 22LF450B с единична цена от 245 лева без ДДС, шкаф за телевизор с единична цена от 80 лева без ДДС, гардероб с единична цена от 259 лева без ДДС, висяща тоалетна чиния JUNO с капак с единична цена от 96 лева без ДДС, мивка 7005 върху плот и капачка за сифон с единична цена от 115 лева без ДДС, смесител за вана душ Flora с тръбно окачване с аксесоари Екон с единична цена от 156 лева, смесител за мивка Flora с единична цена от 86 лева без ДДС, 2 броя легла с единична цена от 165 лева без ДДС или общо 330 лева без ДДС, 2 броя нощни шкафчета с единична цена от 83 лева без ДДС, или общо 166 лева без ДДС, бюро с единична цена от 100 лева без ДДС, табуретка с единична цена от 12,50 лева без ДДС, трапезна маса с единична цена от 130 лева без ДДС, 2 1 броя матраци с единична цена от 70 лева без ДДС, или общо 140 лева без ДДС; както и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 684 лева, представляваща по-високата стойност между счетоводната (покупна) стойност и пазарната стойност на посочените вещи към датата на завеждане на иска.
Във въззивната жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с процесуалния и материалния закон, както и необоснованост. Въззивникът оспорва възприетия от първоинстанционния съд извод за липсата на ангажирани доказателства относно качеството му на собственик на процесните движими вещи, позовавайки се на сключения договор за изработка, доставка и монтаж на мебели и инвентар от 12.06.2015 г. с „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД за изработване на оборудването и съоръженията в комплекса, оферти, приемо-предавателни протоколи от 30.07.2015 г. и от 05.09.2015 г., както и на фактури, установяващи заплащане на стойността им в общ размер на 406 735,84 лева с ДДС в полза на посоченото дружество, въз основа на което собствеността върху тях следва да се счита за установена. Счита за доказано в производството, че след изработката им вещите са били предадени и монтирани в комплекса, в какъвто смисъл са констатациите на приетата комбинирана технико-оценителна експертиза, изготвена в производството по чл. 207 ГПК, установила на място, че в движимите вещи (мебели), които са били изработени по негова поръчка, се намират в комплекса и същите са негова собственост. Оспорва се възприетият от първоинстанционния съд извод за настъпило считано от 08.07.2015 г. прекратяване на възникналото между него и наемодателя „УКТАМ България“ ЕООД наемно правоотношение, а изработката на вещите е станала 30.07.2015 г., поради което да липсва основание за придобиването им към момента на действие на договора, доколкото посочената дата – 08.07.2015 г. съвпада с датата на сключването му. Допълва още, че договорът за наем е развален от страна на „Уктам България“ ЕООД въз основа на известие, получено на 15.03.2016 г., а наемателят е отстранен от имота на 15.09.2015 г., т. е. след изработване и предаване на вещите съответно на 30.07.2015 г. и на 05.09.2015 г., когато са съставени приемо-предавателните протоколи.
Оспорва се и възприетият от първоинстанционния съд извод за липсата на втората предпоставка по чл. 108 ЗС, посочвайки, че движимите вещи продължават да се намират в процесните самостоятелни обекти като тяхно оборудване и обзавеждане, като с предаване на владението върху комплекса по силата на договор за покупко-продажба от 29.07.2016 г. следва да се счита, че ответникът е установил владение върху тях, позовавайки се на констатациите на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещо лице Х., което по време на огледа на 15.11.2023 г. е установило, че същите са налични, с изключение единствено на телевизор LCD TV LG 22LF450B и маса трапезна, поради което идентичността им следва да се счита за установена. Представените от ответника счетоводни документи за обзавеждане в комплекса счита, че касаят оборудване и инвентар, закупени от „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД след 10.05.2017 г., т. е. новозакупени вещи, които не са идентични с процесните такива. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат. Претендират се и разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД, с който я оспорва. Счита, че предаването във владение на недвижим имот не е равнозначно на предаване на владението и на притежаваните от предишния му държател движими вещи. Оспорва да е доказано твърдяното право на собственост върху вещите, които да са се намирали в негово владение, както и тяхната идентичност. Изслушаното заключение по съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещо лице Х., счита, че не следва да се кредитира, тъй като вещите не са достатъчно индивидуализирани, а освен това е било оспорено. Оспорва доказателствената стойност на представения договор за изработка и съпътстващите го документи, тъй като са непълни и неподписани. Оспорва относимостта на изготвени по други дела заключения. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Не се претендират разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материалноправни норми. По отношение на неговата правилност и с оглед доводите във въззивната настоящият съдебен състав намира следното:
Производството е образувано по предявен от „Хилс Клуб и Резорт“ ЕООД срещу „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД главен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба 8 броя съвкупности от движими вещи (мебелировка, санитарно оборудване и техника), находящи се в апартамент № 120, апартамент № 124, апартамент № 125, апартамент № 126, апартамент № 127, апартамент № 128, апартамент № 129 и апартамент № 130, представляващи самостоятелни обекти в сграда „Кейт“ с идентификатор *** в гр. Несебър, местност „Юрта-Балкана“, бл. К, партер, както за осъждане на ответника да му предаде владението върху тях, при единична цена на всяка една от отделните съвкупности от 2 085,50 лева без ДДС, или общо 16 684 лева без ДДС, както и предявен при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 3
ЗЗД за заплащане на сумата от 16 684 лева, представляваща по-високата стойност между счетоводната (покупна) стойност и пазарната стойност на посочените вещи към датата на завеждане на иска.
За да обоснове активната си легитимация в процеса, от страна на ищеца „Хилс Клуб и Резорт“ ООД се излагат твърдения, че в изпълнение на договор за наем от 08.07.2015 г. с „Уктам България“ ЕООД, имащ за предмет 134 броя самостоятелни обекта в сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, 3 броя самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот включително и изградената площадкова инфраструктура, в периода от м. юни 2015 г. до м. септември 2015 г. е извършил инвестиционни дейности – инвестиция I и инвестиция II на обща стойност от 1 826 354,59 лева – изграждане, монтаж и доставка на мебелировка, санитарно оборудване и техника по силата на договор за изработка от 12.06.2015 г. с „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД, като въз основа на получено на 15.03.2016 г. известие наемодателят „Уктам България“ ЕООД е развалил договора за наем от 08.07.2015 г. и считано от 15.09.2015 г. го е отстранил от комплекса, след което по силата на договор за покупко-продажба от 29.07.2016 г. е прехвърлил собствеността върху него в полза на ответника „Холидей Вилидж Аква Невид“ АД, който е установил владение върху изградените инвестиции (мебелировка, санитарно оборудване и техника), но за него липсва основание да ги задържи, тъй като те не са били предмет на сключения договор, доколкото са останали собственост на ищеца.
Основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 108 ЗС се обуславя от установяване на наличието на следните предпоставки: на основание посоченото в исковата молба придобивно основание ищецът да е собственик на описаните движими вещи, които се владеят или държат от ответника – да се намират във фактическата му власт, като ги владее или държи без основание.
В случая при съвкупна преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат споделени решаващите изводи на първоинстанционния съд за недоказаност от страна на ищеца „Хилс Клуб и Резорт“ ООД на качеството му на собственик на процесните движими вещи, чието връщане претендира от ответника „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД.
Така установява се по делото сключването между него и трето за спора лице – „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД сключването на договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г., по силата на който „Хилс Клуб и Резорт“ ООД е възложил, а изпълнителят е приел срещу възнаграждение да извърши изработка, доставка и монтаж на обзавеждане на обща стойност от 308 308,12 лева без ДДС по опис съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, за обект: Хилс Клуб и Резорт, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, а именно: табла – 4 броя, нощни шкафчета – 72 броя, писалище – 21 броя, огледало – 20 броя, гардероб – 72 броя, шкаф за бойлер – 5 броя, куфарник и закачалка – 5 4 броя, трапезна маса – 1 брой и тоалетка с минибар – 1 брой. Съгласно клаузата на чл. 14 от договора приемането се извършва с двустранно подписан предавателен протокол, като надлежното изпълнение на дейностите по договора и приемането им без забележки от възложителя е удостоверено чрез съставянето на приемо-предавателни протоколи от 30.07.2015 г. и от 05.09.2015 г., съдържащи констатации относно доставената и монтирана мебелировка съответно към 20.06.2015 г. и към 17.08.2015 г. Като писмени доказателства по делото от страна на ищеца са представени още фактура № 030026574/24.07.2015 г., издадена от „Технополис България“ ЕАД, както и 4 броя платежни нареждания от 27.07.2015 г., от 03.08.2015 г., от 02.09.2015 г. и от 09.11.2015 г. с вписано основание за плащане - посочената фактура, удостоверяващи заплащането по банков път на сумата от общо 44 820 лева за закупване на 90 броя телевизори модел LCD TV LG 22LF450B и 90 броя хладилници HAIER HRZ-98 AA, както и фактура № 666/30.09.2015 г., издадена от „Го Ин Стайл“ ЕООД и спецификация към нея с описано оборудване за баня, част от което са процесните движими вещи: смесител Flora, смесител за вана душ Flora + тръбно окачване с аксесоари Екон, висяща тоалетна чиния Juno с капак, мивка 7005 върху плот + капачка за сифон. На следващо място в рамките на първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебносчетоводна експертиза, която след справка в счетоводството на ищеца е установила, че описаните в исковата молба вещи, представляващи хотелско оборудване за 8 броя апартаменти, са били осчетоводени (заприходени) в счетоводна сметка 208 – „Подобрения нает актив“ на основание договор за изработка и доставка, сключен с „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД, приемо-предавателни протоколи към него, както и на основание издадени фактури за закупените телевизори и хладилници, описани в констативната част от заключението и съответстващи на обсъдените по-горе такива.
Разпечатката съдържа 23 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b9dd99ba-b60c-469b-b11d-f4ceef3f2620