Определение № 793 от 28.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 793 гр. Перник, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500599 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5897/16.07.2026 г., подадена от „Сити Кеш“ ООД, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 115 Е, ет. 4, с ЕИК:202531869 чрез юрисконсулт М. С. срещу разпореждане № 19292/01.07.2026 г., постановено по гр. дело № 6718/2026 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 23052/29.06.2026 г., подадено от жалбоподателя срещу длъжника Ю. А. К., с ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № *** от 15.07.2025 г.: възнаградителна лихва от 229.04 евро за периода от 15.07.2025 г. до 01.06.2026 г., както и за сумата от 3.89 евро- заплатена държавна такса за отхвърлените суми.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.

Според него, съдът неправилно е приел, че при извършената служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи по договора за потребителски кредит, сумата за възнаградителната лихва, която е възложена в тежест на кредитополучателя е в размер на 46,0 %, което многократно надвишава законната лихва. Подържа, че този извод е неверен, доколкото съдът не е съобразил нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а напротив извършил е разширена материланоправна преценка извън пределите на чл. 411, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното твърди, неправилно е било отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, относно претендираните суми за възнаградителна лихва в размер на 229.04 евро за периода от 15.07.2025 г. до 01.06.2026 г., както и за сумата от 3.89 евро- заплатена държавна такса за отхвърлените суми.

Предвид изложените аргументи, жалбоподателят моли окръжния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и вместо това да разпореди издаване на заповед за изпълнение и за възнаградителна лихва от 229.04 евро за периода от 15.07.2025 г. до 01.06.2026 г., както и за сумата от 3.89 евро- заплатена държавна такса за отхвърлените суми.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, 1 без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производство е образувано в електронна форма със заявление с вх. № 23052/29.06.2026 г. по описа на Районен съд – Перник. Заявител е „Сити Кеш“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ю. А. К., с ЕГН ********** за вземания по Договор за потребителски кредит № *** от 15/07/2025 г. За да постанови обжалваното разпореждане, съдът е приел, че заявлението следва да бъде разгледано при служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка със защитата на потребителите и евентуална неравноправност или нищожност на договорни клаузи.

Основният акцент в мотивите на първоинстанционния съд е постановен върху преценката за нищожността на дадена клауза поради противоречието й с добрите нрави. Съдът е посочил, че тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и при съобразяване на всички обстоятелства, относими към нея. По конкретния договор съдът е установил, че възнаградителната лихва, възложена в тежест на кредитополучателя е 46.0 % и възлиза в общ размер на 4 808 лева за целия срок на договора. Според съда така уговорения размер на възнаградителната лихва многократно надвишава законната лихва, като отделно от това се надвишава и размерът на отпуснатия заем – 4000 лева. Според първоинстанционния съд неправилното определяне или непосочване на действителния ГПР е съществен порок на договора за потребителски кредит.

На тази основа съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение само за сумата от 1943.28 евро главница по договор за паричен заем № ***/15.07.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Присъдени са съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно уважената част сумата 69,62 евро.

В останалата част заявлението е оставено без уважение - за възнаградителна лихва от 229.04 евро за периода от 15.07.2025 г. до 01.06.2026 г.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част за правилно и законосъобразно като изложените от районния съд мотиви са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което препраща изцяло към тях на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК като намира да отбележи и следното:

От данните по делото се установява, че заявлението е основано на Договор за потребителски кредит № *** от 15/07/2025 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Ю. А. К., по който заявителят е твърдял предоставяне на сума в размер на 4000.00 лв. (четири хиляди лева), представляваща главница с размер на погасителна вноска 48 x 183.50 лв. при годишен процент на разходите 56.88%. Заявени са били още договорна лихва, законна лихва и разноски. Районният съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение само за сумата: 1 943, 28 EUR (хиляда деветстотин четиридесет и три евро и 28 цента), представляваща главница за периода от 15.07.2025 г. до 16.07.2029 г., по Договор за потребителски кредит от разстояние № *** сключен на 15.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 29.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството съдебни разноски в размер на: 69,62 EUR (шестдесет и девет евро и 62 цента).

2

Следва да се отбележи, че след като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, то той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК - обстоятелство по което заявителят, а в настоящото производство частен жалбоподател не спори. Настоящият състав счита, че при констатираната недействителност на договора за потребителски кредит последиците се уреждат от специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК.

При недействителен договор потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Този извод е в съответствие и с практиката на ВКС, според която при недействителност на договора по чл. 22 ЗПК съдът следва да определи дължимото до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи ( в този смисъл Решение № 50056/29.05.2023 г. по търг. дело № 2024/2022 г. на I- во т.о.).

Видно от материалите по делото е, че договорът е сключен в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, месечен лихвен процент, съдържа като приложение погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Съгласно договора годишният процент на разходите е 46.0 %. В чл. 2, ал. 3 от договора е посочен способът по, който размерът на посочения годишен процент на разходите (ГПР) е определен, а именно в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК. При изчисляването му са взети предвид посочените в настоящия договор Параметри, в т.ч. общите разходи по кредита съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, а именно: възнаградителната лихва. Предвид изложеното не е ясно по какъв начин е формиран, както и кои са включените компоненти. Освен това неясен остава и алгоритъмът, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Въз основа на изложеното, нарушена се явява нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите. Следва да се отбележи, че така посоченият размер на разходите следва да е математически точен, а не подвеждащ.

На следващо място, съобразно чл. 21, ал. 2 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по- голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Съобразно цитираната норма, при предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по- голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по- малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по- голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит. По 3 конкретния договор възнаградителната лихва, възложена в тежест на кредитополучателя е 46.0 % и възлиза в общ размер на 4 808 лева за целия срок на договора, а този размер многократно надвишава законната лихва, като отделно от това се надвишава и размерът на отпуснатия заем – 4000 лева. Съгласно трайно установената практика на ВКС (решения: № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 на II-ро г.о.; № 906/30.12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на II-ро г. о.; № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на II- ро г. о.; № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на II-ро г. о.), която напълно се споделя и настоящия съдебен състав, е възприето разбирането, че за необезпечени кредити възнаградителната лихва е допустима до трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - до двукратния размер.

Превишаването на тези граници води до извод за противоречие с добрите нрави и съответно - нищожност на клаузата. В конкретния случай възнаградителната лихва надхвърля тези пределни стойности, поради което следва да се приеме за нищожна.

Съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С- 714/22, настоящият състав на ОС- Перник намира, че в случая в договора за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, което се приравнява на липса на такъв и представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на целия договор на осн. чл. 22 ЗПК. Поради това и на осн. чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в заповедното производство съдът няма правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, тъй като съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповедният съд следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона, а това включва и извършването на проверка дали сделката, от която произтича вземането, е действителна или не, както е в настоящия случай. В този смисъл са определение № 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело №C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на транспонираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

Неоснователни са и оплакванията относно разноските. Районният съд не е отказал изцяло присъждане на разноски, а ги е присъдил съразмерно на уважената част от заявлението. След като заявлението е уважено само за част от претендираните суми, заявителят няма право на разноски върху отхвърлената част.