Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 169 от 10.07.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 1694/2024
Вид
Присъда № 169
Подписан
10.07.2024
В сила
26.07.2024
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 169, постановена на 10.07.2024 г. по НОХД № 1694 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.

Производството по НОХД № 1694 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 1346 по описа за 2023 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. З.Г.З., с ЕГН: **********, с адрес: *.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на З.Г.З. за това, че на неустановена дата в периода 12.10.2023 г. 17.10.2023 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 бр. автоусилвател марка „PIONEER“, модел GM - A3702 на стойност 209.00 лв., 1 бр. бас туба марка „ZTE“, модел ,AUDIO SYSTEM“ на стойност 203.00 лв., 2 бр. тонколони марка „JVC“ на стойност 114.00 лв. и 1 бр. МРЗ плейър марка „PIONEER CD“ на стойност 69.30 лв., всички вещи на обща стойност 595.30 лева (петстотин деветдесет и пет лева и тридесет стотинки), от владението на Ж.М.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 10.07.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1694 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. З., намирайки, че обективната и субективна съставомерност на престъпното деяние са установени по категоричен и несъмнен начин, а и на практика подсъдимият не оспорва и авторството на деянието. Представителят на държавното обвинение пледира съда да постанови осъдителна спрямо подсъдимия присъда, като предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да бъде редуцирано с 1/ 3 по силата на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и което наказание да бъде изтърпяно при строг режим.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 10.07.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1694 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, служебният защитник на подс. З. – адв. Р.С. от АК – 1

Варна моли да бъде наложено на нейния подзащитен минимално по размер наказание „лишаване от свобода“, а именно предлага то да бъде в размер на 3 години, което на основание чл. 58, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/ 3, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подс. З.Г.З. се присъединява към позицията на своя защитник адв. Р.С., като изразява съжаление за постъпката си, като посочва, че е извършил престъплението под влиянието на наркотични вещества.

В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. З. отново изразява съжаление за постъпката си, като моли за минимално по размер наказание.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Св. Ж.М.С. притежавал собствеността върху лек автомобил ,,Опел Корса“ c peг. № B 5964 BA.

На 05.10.2023 г. св. С. паркирал автомобила на обособено място за паркиране, находящо се пред вход № 2 на блок № 705 на ул. „Разлог“ в гр.

Варна.

Около 13:00 часа на 12.10.2023 г. св. С. отишъл до автомобила си, за да си вземе неустановени по делото свои вещи, след което заключил вратите на автомобила и си тръгнал.

Същевременно подс. З.Г.З., многократно осъждан за извършени различни престъпления против собствеността на гражданите, на неустановена дата във времевия период 12.10.2023 г. – 17.10.2023 г. се разхождал по улиците на гр. Варна, като минавайки по ул. „Разлог“, започнал да оглежда паркираните пред жилищен блок № 705 моторни превозни средства, тъй като имал нужда от парични средства и бил решил да си набави пари, чрез извършване на кражба от някой автомобил.

Подс. З. забелязал лекия автомобил ,,Опел Корса“ c peг. № B 5964 BA, приближил се до него, като видял, че в него са монтирани МРЗ плейър марка ,,PIONEER CD“ и 2 бр. тонкoлони марка „JVC“.

Подс. З. харесал вещите и взел решение да ги отнеме противозаконно, като счупил левия заден прозорец на автомобила, влязъл през счупения прозорец в купето на превозното средство и извадил от него МРЗ плейър марка ,,PIONEER CD“ и 2 бр. тонкoлони марка „JVC“, мoнтирани нa 2 корaта на багажника.

Същевременно докато изваждал тoнкoните, подс. З. забелязал, че в багажникa на автомобила били поставени 1 бр. автоусилвател марка „PIONEER“, мoдел „GМ – А3702” и 1 бр. бас туба марка „ZTE”, модел „AUDIO SYSTEM”.

Подс. З. ги огледал, като взел решение да открадне и тях. Извадил всички гореописани движими вещи от автомобила и се прибрал с тях в дома си в гр. Варна.

Около 11:30 часа на 17.10.2023 г. подс. З. посетил заложна къща „Одисей“, находяща се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 85, като пожелал да заложи срещу парична сума отнетите от него движими вещи – 1 бр. МРЗ плейър марка ,,PIONEER CD“, 2 бр. тонкoлони марка „JVC“, 1 бр. автоусилвател марка „PIONEER“, мoдел „GМ – А3702” и 1 бр. бас туба марка „ZTE”, модел „AUDIO SYSTEM”.

Служителят в заложната къща – св. М.П.Х. огледал представените от подсъдимия вещи, като му предложил да вземе 1 бр. автоусилвател марка „PIONEER“, мoдел GМ – А3702” и 1 бр. бас туба марка „ZTE”, модел „AUDIO SYSTEM” срещу парична сума в размер на 50 лева.

Подс. З. се съгласил с предложението, като заложил 1 бр. автоусилвател марка „PIONEER“, мoдел GМ – А3702” и 1 бр. бас туба марка „ZTE”, модел „AUDIO SYSTEM” в заложна къща „Одисей“, като бил изготвен заложен билет № 16403.

С останалите движими вещи, подс. З. се разпоредил по неустановен по делото начин.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на св. Ж.М.С., показанията на св. М.П.Х.; изготвената в досъдебната фаза на наказателното производство съдебно – оценителна експертиза; Протокол от 17.10.2023 г. за оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум към него; фотокопие на заложен билет № 16403, изготвен от св. М.П.Х., в качеството му на служител на заложна къща „Одисей“; актуална справка за съдимост на подс. З.Г.З., изготвена от бюро „Съдимост“ към Районен съд Варна.

3

Според съда няма необходимост от някакъв подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на досъдебната фаза на наказателното производство доказателства, доколкото подс. З. и неговия защитник адв. Р.С. не само не оспорват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, но и признават, че с тези свои действия подсъдимият е осъществил престъпление именно с посочената от Варненската районна прокуратура правна квалификация, а именно чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.

195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Все пак за по – голяма прецизност, съдът би желал да отбележи, че кредитира показанията на двамата разпитани в хода на досъдебното производство свидетели – св. С. и св. Х.. Показанията на св. С. са важни, доколкото те установяват какви конкретни вещи са били отнети от автомобила му, същевременно показанията на св. С. се подкрепени от показанията на св.

Х., който обяснява, че именно отнетите от лекия автомобил, собственост на св. С. вещи, са му били предложени като залог от подс. З. на датата 17.10.2023 г.

Съдът изцяло кредитира изготвената от вещото лице Д.Й. съдебно – оценителна експертиза, която дава ясен отговор на въпроса за ценовата стойност на всяка една от инкриминираните вещи.

Видно от справка за съдимост на подс. З., същият е осъждан 17 пъти за различни по вид престъпни деяния, като преобладават основно извършени от него престъпления против собствеността на гражданите.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обект на престъпното деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещите, собственост на св. Ж.М.С. и установяване на фактическа власт върху нея от страна на подс. З..

Субектът на престъплението – З.Г.З. е пълнолетно и вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира свойството и значението 4 на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към датата на извършване на изпълнителното деяние.

От субективна страна – престъплението е извършено при формата на вината пряк умисъл. Подсъдимият З. отлично е съзнавал, че отнетите вещи са чужда собственост, бил е наясно с противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочил действията си към отнемане на вещите.

Волята му е била насочена именно към постигане на съставомерния резултат, а именно да прекрати фактическата власт на пострадалия свидетел върху инкриминираните вещи и да установи своя фактическа власт върху тях, като подс. З. е искал и целял настъпването му.

Квалификацията на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК се обуславя от факта, че деянието е извършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на заден прозорец на лекия автомобил, собственост на св. Ж.М.С..

Квалификацията на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т.

3 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК се обуславя от обстоятелството, че подс. З. е бил осъждан многократно за извършени от него престъпления против собствеността на гражданите, като видно от свидетелството му за съдимост (л.

13 – л. 65 от НОХД № 1694 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд), с протоколно определение от 09.11.2021 г., постановено по НОХД № 3143 по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, подсъдимият е бил осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца за извършено от него деяние с квалификация чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл.

195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като именно това осъждане обуславя извода, че деянието, предмет на разглеждане по НОХД № 1694 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд е извършено в условията на опасен рецидив.

По отношение вида и размера на наказанието.

Наказателният закон предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години за лица, извършили престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК В процеса по индивидуализация на наказанието в случая съдът прие като отегчаващо отговорността обстоятелство предходната съдимост на подсъдимия, която категорично го характеризира като лице с висока степен на 5 обществена опасност, като тук следва да се имат предвид редицата осъждания, които не обосновават квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.

Смекчаващи отговорността обстоятелства са изразеното съжаление на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние, насочено против собствеността на св. С., както и невисокия размер на нанесените имуществени щети.

Според съда е разумно на подсъдимия да му бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което на основание разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с 1/ 3 и в крайна сметка на подсъдимия да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Предвид редицата предходни осъждания на подсъдимия, според съда не е справедливо наказанието да бъде определено в съвсем минимален размер.

При това тук не става въпрос за едно, две, три предходни осъждания, а за 17 на брой осъждания конкретно за престъпления против собствеността, ато престъпната дейност на подсъдимия е започнала още през 2006 г. Поради тази причина съдът намира, че следва наказанието да бъде в по – висок размер, макар и в малко по – висок размер от минималния праг, предвиден в материалния закон.

По отношение разноските.

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия З.Г.З. сторените в досъдебната фаза на наказателното производство разноски, които възлизат в общ размер на 192, 44 лева, която сума следва да бъде заплатена по банкова сметка на ОД на МВР гр. Варна.