Разпореждане № 7675 от 14.01.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7675 гр. София, 14.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело № 20241110142925 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 230513/12.07.2024 г., подадено от „А.Б.Б“ ЕООД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу С. Р. С. за следните суми: сумата в размер на 631,87 лева – главница по договор за кредит №.../23.08.2018 г., сключен между длъжника и "К." АД , сумата в размер на 442,38 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата в размер на 68,85 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 123.08.2018 г. - 31.08.2019 г., законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит в размер на 349,82 лева за периода 23.08.2018 г. до 28.06.2024 г., сумата в размер на 222,91 лева - мораторна лихва върху дължимата сума по договора за предоставяне на поръчителство за периода 23.08.2018 г. - 28.06.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.

410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, което условие в случая е изпълнено от заявителя „А.Б.Б“ ЕООД.

Съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК са приложени договорът за потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. При тълкуване на посочените разпоредба се налага изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи проверка и ако установи такова противоречие е длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК се прави от съда въз основа на посочените от заявителя факти, които според него пораждат вземането, и 1 договора с потребителя, ведно с приложенията към него и общите условия.

Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т.

12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.

От изложените от заявителя фактически обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че неговото сключване и получаването на сумата по договор за кредит № .../23.08.2018 г. е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.

Изводът в тази насока се подкрепя не само от факта, че поръчителя и кредитора са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ, така и от датата на сключване на договорите – 23.08.2018 г., т. е. преди изтичане на срока по договора за потребителски кредит, който е предвиден в чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, така и от последицата, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договора, че ако някое от уговорените обезпечения не се учреди в уговорения срок, тогава заявлението за кандидатстване за кредит се счита, че не е прието.

Процесният договор за поръчителство е лично обезпечение като съгласието на кредитора да бъде обезпечен е било изрично заявено. По правило договорът за поръчителство е едностранен и безвъзмезден - т.е. по него задължения възникват само за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и възмезден характер както е в случая- в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство сключен между "А.Т" ЕООД и С. Р. С. е уговорено последната да заплати възнаграждение в размер на 73,73 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, като на длъжника е начислена общо сумата в размер на 884,76 лева /при отпусната сума на кредита в размер на 1000 лева/, а поръчителят се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит. В ал. 4 на чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство е уговорен начина на заплащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като е посочено, че същото се плаща по банкова сметка на „К.“ АД или по начините, посочени в договора за потребителски кредит.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК, съгласно който "Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Ето защо, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство, трябва да се разгледа като разход по договора за кредит (включително с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани лица), който разход следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, който е индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

2

При съпоставката с договора за потребителски кредит при главница 1000 лева и възнаграждението в договора за поръчителство в размер на 884,76 лева съгласно Приложение № 1 към договора, чисто аритметически размерът на дължимото възнаграждение не удовлетворява предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като надвишава предвидения размер значително. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт.

Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., както и Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 и др. /.

Горното води до недействителност на договора за паричен заем поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. следва да се посочи, че в случая в процесния договор за кредит е нарушено и второто изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - за посочвана на общо дължимата сума от потребителя. Видно от приложение №1 към договора за потребителски кредит в него е посочен размера на отпуснатия кредит и размера на годишния лихвен процент в проценти, но никъде в договора не е посочено на каква сума възлиза този процент за срока на действие на договора, нито общо дължимата от потребителя сума (като сбор на главница и възнаградителна лихва).

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид извършеното признание за плащане от страна на длъжника в изпълнение на договора за кредит - в размер на 541,62 лева и в изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство - в размер на 442,38 лева, общото платената от длъжника сума по договора за кредит възлиза на сумата в размер на 984 лева. В контекста на изложеното, оставащата дължима сума по договора за кредит е в размер на 16 лева, за която сума следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Предвид изложеното, процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 20988/21.08.2024 г., подадено от „А.Б.Б“ ЕООД следва да бъде отхвърлено за следните суми: разликата над 16 лева до пълния претендиран размер от 631,87 лева - главница по договор за кредит №.../23.08.2018 г., сключен между длъжника и "К." АД, сумата в размер на 442,38 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата в размер на 68,85 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 123.08.2018 г. - 31.08.2019 г., законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит в размер на 349,82 лева за периода 23.08.2018 г. до 28.06.2024 г., сумата в размер на 222,91 лева - мораторна лихва върху дължимата сума по договора за предоставяне на поръчителство за периода 23.08.2018 г. 3 28.06.2024 г.

С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 0,32 лева за държавна такса и над 0,47 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението от 50 лева).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 230513/12.07.2024 г., подадено от „А.Б.Б“ ЕООД срещу С. Р. С. за следните суми: за разликата над 16 лева до пълния претендиран размер от 631,87 лева – главница по договор за кредит №.../23.08.2018 г., сключен между длъжника и "К." АД , сумата в размер на 442,38 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата в размер на 68,85 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 123.08.2018 г. - 31.08.2019 г., законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит в размер на 349,82 лева за периода 23.08.2018 г. до 28.06.2024 г., сумата в размер на 222,91 лева - мораторна лихва върху дължимата сума по договора за предоставяне на поръчителство за периода 23.08.2018 г. - 28.06.2024 г., както и за разликата над 0,32 лева за държавна такса и за разликата над 0,47 лева за юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А.Б.Б“ ЕООД , че може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство за тези претенции ще бъде приспадната.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4