Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 15.06.2021, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
Касационно административно наказателно дело 120/2021
Вид
Решение № 143
Подписан
15.06.2021
В сила
15.06.2021
Състав
ИВАН ХРИСТОВ ДЕМИРЕВСКИ, МИЛЕНА ЙОРДАНОВА АЛЕКСОВА СТОИЛОВА, НИКОЛЕТА АНТОНОВА КАРАМФИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 ал. 1 т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 ал. 1 · Закон за движението по пътищата

Р Е

Ш Е Н

И Е

15.06.2021 год.

В И М Е Т О

Н А Н А

Р О Д А

Номер 143 2021 година град Кюстендил

Кюстендилски административен съд, на деветнадесети май 2021 година в публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

Членове: МИЛЕНА

АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

НИКОЛЕТА

КАРАМФИЛОВА

Секретар: Ирена Симеонова и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

НАХД № 120 по описа на КнАдмС за

2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Сектор

„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Кюстендил, чрез началник група ст. инспектор Д.

Д., обжалва Решение на КРС № 260052/15.03.2021 г. по НАХД № 1231/2020 г. по описа на същия съд за 2020 г.

Твърдят се касационни основания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост, поради което районния съд неправилно е отменил НП и моли същото да се потвърди. Твърди се, че не са допуснати сочените от въззивния съд нарушения при издаването на НП и прилагането на закона.

Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.

Ответникът по касационната жалба е редовно призована и се представлява от адв. В.П., която моли да се потвърди постановеното решение от РС - Кюстендил.

Заключението на прокурора е, че депозираната касационна жалба е неоснователна, сочените в касационната жалба основания не са налице, а КРС е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима.

Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Предмет на касационна проверка е

Решение на КРС по НАХД № 1231 по описа на същия съд за 2020 г. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 20-1139-001060/07.10.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Кюстендил, с което на В.П. от Р. Северна Македония, гр. С., ул. „Д. К.“ № А, е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 700.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Отмененото от КнРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН Серия Д, № 468810/07.10.2020 г. срещу В.П. от гр. С., Р. Северна Македония, за това че на 11.12.2019 г. около 07.41 ч., в с. Багренци, по ВП II-62, км. 4+730, в посока към гр. Дупница, управлява лек автомобил „Х. Т.“, с рег. № ****, собственост на ДП „Ш. Л.“, като се движи с превишена скорост от 108 км/ч. при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. Наказуемата скорост, след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача е 104.76 км/ч. – нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол SITRAFFIC LYNX ERS 400-*********ВАВ, като е изготвен клип № 0007. След подаване на декларация по чл. 188 от ЗДвП от В.П., че на посочената дата и час е управлявала лекиья автомобил, за извършеното нарушение е съставен АУАН от мл. автоконтрольор В. П., като същият е подписан и от двама свидетели. Актът е връчен срещу подпис на нарушителя В.П. на 07.10.2020 г., като в същия е отбелязано, че същата разбира български език и не желае преводач. Въз основа на АУАН е издадено НП № 20-1139-001060/07.10.2020 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложена “глоба” в размер на 700.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. В производството пред въззивната инстанция са разпитани свидетелите С. и актосъставителя П. Изискани са и са приети писмени доказателства, както и административнонаказателната преписка по издаването на атакуваното наказателно постановление. След обсъждане на събраните доказателства и дадените от свидетелите показания, съдът е счел, че жалбата е основателна, не е доказано по несъмнен начин извършването на деянието и е отменил наказателното постановление.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав смята, че са налице основания за уважаване на касационната жалба и ще отмени решението на КнРС като неправилно и незаконосъобразно.

Правилно

АНО е провел процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП за установеното нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДП, като са спазени изискванията на ЗАНН по съставянето на акта, тъй като закона не регламентира изискване същият да бъде съставен в момента на констатиране на нарушението. ЗАНН въвежда единствено изискването АУАН да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението – чл.

40 ал. 1 от с.з. и доколкото противоправното деяние е установено с АТТС и актът е връчен на нарушителя, не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят основание за отмяна на НП. В настоящият казус КнАдмС счита, че нарушителят е открит с подаване на декларация по чл. 188 ал. 1 от ЗДвП от самата нарушителка, с която признава действието – управление на МПС на 11.12.2019 г.

Разпоредбата на чл. 188 ал. 1 от ЗДвП сочи, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Т.е. презумпцията, че нарушител е собственика на МПС - то е оборена с представената декларация, поради което правилно и законосъобразно за нарушител от контролните органи, респ. от АНО е определено лицето, на когото автомобила е предоставен за ползване, а именно В.П.. Отделно от това, от подадената и подписана лично от П. декларация е видно, че същата не е имала никакви проблеми с българският език.

Неоснователен е извода на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неидентифицирано МПС. Същото е посочено – рег. № *****, като това се потвърждава и от представената пред касационния състав справка за пътуване на превозното средство. Това описание е достатъчно ясно и по несъмнен начин индивидуализира лекия автомобил управляван от П.. Същевременно деянието също е описано пълно и ясно, с всички конкретизиращи го обстоятелства по смисъла на фактическия състав на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. От представения Протокол от проверка № 71 – С – ИСИС/25.10.2019 г. е виден и ID номер на стационарната видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушение /лист 9 по делото – обратната страна/, който съвпада с посочения в АУАН и НП, а именно № 003059047ВАВ.

Събраните писмени доказателства КнАдмС намира за достатъчни, за да обосноват и извод за извършено административно нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП от въззивния жалбоподател. Представеният клип № 0007 доказва мястото и времето на нарушението, и измерената скорост, доколкото той се явява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, тъй като е направен от изправно техническо средство - мобилна система за контрол на правилата за движение тип SITRAFFIC LYNXQ т.е. скоростта на движение на автомобила е била над максимално допустимата съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – при ограничение от 50 км/ч за населено място, МПС-то се е движело със 104 км/ч.

Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 260052/15.03.2021 г. на КнРС по НАХД

№ 1231 по описа на същия съд за 2020 г.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1139-001060/07.10.2020 г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Кюстендил, с което на В.П. ***, Република Северна Македония, е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 700.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: