Акт от 13.01.2017, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Плевен, 13.01.2017год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря …………… Л.Д. .......……. и в присъствието на прокурора …….…………………..……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 860 по описа за 2016год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1419/29.09.2016г. по гр.д. №

3801/2016г. на РС гр. Плевен /ПлРС/ съдът е отхвърлил предявения от Е.П.Д. ***, ЕГН **********, против „***********”ООД гр.Плевен, представлявано от управителя Д. В. П., иск по чл.200 от КТ за заплащане на сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 30.11.2014 год. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката, като неоснователен.

Осъдил Е.П.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „***********”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.*******, представлявано от управителя Д. В. П., направените деловодни разноски в размер на 3 000лв.

Недоволен от решението е останал ищецът, който го обжалва в законния срок, като необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че ПлРС неправилно се е обосновал с Регламент /ЕС/ № 349/2011год. на Комисията от 11.04.2011год. за прилагане на Регламент /ЕО/№ 1338/2008год. на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки, защото той е издаден само за статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд. За случая твърди, че единствено приложим е чл.55 КСО, който съдържа легално определение на трудова злополука и в този смисъл е и съдебната практика на ВАС на РБ, защото разпореждането на длъжностното лице при ТП на НОИ гр.Плевен е подлежало на обжалване по реда на чл.208 и сл. АПК вр. чл.119 КСО пред АС гр.Плевен, а неговото решение пред ВАС на РБ – с Решение № 11772/07.10.2014г. по адм. дело № 5947/2014г. на ВАС на РБ, т.е. след приемане на Регламента от 2011г., съдът е приел за трудова злополука дори настъпило ПТП по време на обичайния път при отиване от основното място на живеене до работното място през предходен ден преди деня за явяване на работа.

Представя писмени бележки в подкрепа на доводите си и моли въззивния съд да отмени съдебния акт на ПлРС, и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск изцяло, като му присъди направените разноски по делото, които е поискал с ИМ.

Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред ПлРС „***********”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.„*******” **, **, **, представлявано от Управителя Д. В. П. изразяват становище, че жалбата е неоснователна, решението да се потвърди и да им се присъдят разноски за ПлОС.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е ОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори между страните и се установява от Справка от Търговския регистър от 18.11.2016г. – л.12 от делото на ПлОС, че в ТР е вписано „***********”ООД гр.Плевен, ЕИК ********, представлявано от Управителя Д. В. П..

Не се спори и се установява от Трудов договор № 505/31.01.2012 год. – л.48 от делото на ПлРС и Заповед № 025/02.01.2014г. на Управителя на ООД – л.49 от делото на ПлРС, че между Е.П.Д. и „***********”ООД е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжността „Пазач невъоръжена охрана” на обект - склад за търговия на едро в гр.Плевен, ул.„********” № *** при възнаграждение от 01. 01.2014г. в размер на 340лв.

По делото е безспорно и се установява от приложеното дело, че с Решение № 911/18.11.2015год. по нах дело № 2865/2015г. на Плевенския районен съд, влязло в законна сила на 03.12.2015год., водачът В. С. М. от гр.Плевен е бил признат за виновен за това, че на 30.11.2014год. около 18.00 часа на третокласен път 3004 - 11км. + 00, свързващ гр.Тръстеник и гр.Долна Митрополия, при управление на МПС – лек автомобил Пежо модел „Партнер“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост и при ограничена видимост по непредпазливост причинил на ищеца по настоящото дело средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчна контузия и кръвоизлив под мозъчните обвивки, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, до трайно затрудняване на речта и нарушение на двигателната функция на левите долен и горен крайници – трайно затрудняване на движението им, счупване на основата на черепа, довело до проникващо нараняване в черепната кухина и счупване на четири леви ребра, довело до трайно затрудняване движението на снагата, с което осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1, 6."б" във вр. с чл.342 ал.1 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК освободил виновния водач от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000лв., а на основание чл.343г във вр. с чл.37 ал.1, т.7 от НК лишил В. С. М. от право да управлява МПС за срок от три месеца считано от отнемане на свидетелството за правоуправление.

Не се спори и се установява от представената по делото Декларация за трудова злополука вх. № 76 от 04.12.2014 год., подадена от Управителя на „***********”ООД гр.Плевен – л.9 и л.10 от делото на ПлРС, че ответникът като Осигурител е декларирал процесната злополука пред Териториалното поделение на НОИ в гр.Плевен, т.е. към датата на ПТП ищецът е бил в ТПО с ООД и е бил осигурен.

Безспорно е също така и се установява от Протокол № 19 от 08. 12.2014год. на ТП на НОИ гр.Плевен за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 30.11.2014год. с Е.П.Д. – л.11 и л.12 от делото на ПлРС, че съгласно утвърдения график за дежурствата на охранителите за м.ноември 2014г. работното време на ищеца за 30.11.2014г. е било от 19 часа до 06 часа на 01.12.2014г., според обясненията на негови двама колеги той е пътувал за работа с велосипед когато времето позволява, на 30.11.2014г. пострадалият ищец се е придвижвал с велосипед към работното си място в „***********”ООД гр.Плевен, като е бил ранен – Тежка черепно мозъчна травма. Кома - при настъпилото ПТП по вина на другия участник.

Не се спори и се установява от представеното Разпореждане № 76 от 09.12.2014год. – л.13 от делото на ПлРС - на Длъжностното лице при ТП на НОИ гр.Плевен, че злополуката с ищеца от 30.11.2014год. е приета за трудова съгласно чл.55 ал.2 от КСО – налице е внезапно увреждане на здравето, настъпило по време на обичайния път при отиване до работното място, като след ПТП пострадалият осигурен е с диагноза Тежка черепно мозъчна травма. Кома. Разпореждането е могло да се обжалва пред Директора на ТП на НОИ гр.Плевен по реда на чл.117 КСО, но страните не спорят, че същото е влязло в сила като необжалвано.

Предвид твърденията по ИМ, Отговора на ИМ, оплакванията по въззивната жалба и становището на въззиваемото ООД пред ПлОС, спорни по делото са въпросите налице ли са комулативно предвидените от чл.200 КТ общи предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на Работодателя при увреждане на здравето на работника, а именно: вреда /увреждане здравето на работника/, неблагоприятен резултат /настъпила неработоспособност, при това през време и във връзка или по повод на извършваната работа/ и причинна връзка между вредата и резултата /той трябва да е пряка последица от внезапното увреждане на здравето на работника/, както и в какъв размер възлиза дължимото обезщетение за претендираните неимуществени вреди от работника ако се отговори утвърдително на първата група въпроси.

За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените доказателства, представени пред ПлРС, показанията на свидетелката Д. Я. Д. и заключението по назначената СМЕ на в.л. д-р С.Д.К., както и приложените дела.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е валидно и допустимо.

Отношенията между страните следва да се уредят по правилата на чл.48 ал.5 и чл.51 КРБ, чл.55 КСО и чл.200 от КТ.

За да отхвърли предявения иск ПлРС е приел, че случилото се с ищеца Е.П.Д. на 30.11.2014год. няма характера на трудова злополука. Позовал се е на Регламент /ЕС/ № 349/2011год. на Комисията от 11.04.2011год. за прилагане на Регламент /ЕО/№ 1338/2008год. на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки. Намерил, че в чл.1 б.а от този Регламент е дадено определението за трудова злополука: „трудова злополука” означава краткотрайно събитие в процеса на работа, което води до физически или психически увреждания. Изразът „в процеса на работа” означава при извършване на трудовата дейност или през времето, прекарвано на работното място. Това включва настъпилите по време на работа пътнотранспортни произшествия, но не включва пътнотранспортните произшествия, настъпили при отиване или при връщане от работното място, т.е. пътнотранспортните произшествия, настъпили при пътуването от дома до работното място или обратно”. Приел, че визираното по-горе определение за трудова злополука не съответства на дефиницията за трудова злополука, дадена в чл.55 от КСО. Като си поставил въпроса коя е приложимата норма за случая, приел че отговорът дава правната теория и съдебната практика в областта на правото на ЕС, както и актуалното българско законодателство. За целта изяснил правната същност на регламента като част от производното /вторично/ законодателство на ЕС. Регламентът намерил, че е акт с общо приложение, той е задължителен в своята цялост и е директно приложим във всички държави-членки /чл.288 параграф 2 от ДФЕС /Договора за функциониране на ЕС/, който преповтаря предишния чл.249 ал.2 от ДЕО /Договора за Европейската общност/. Приел, че принципът на върховенството /примата/ на европейското право е въведен изрично и в българското законодателство.

Съгласно чл.15 ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативен акт противоречи на регламент на ЕС, се прилага регламентът, т.е. общностното право.

Оплакването, че ПлРС е приложил неправилно материалния Закон е основателно.

Горното би било вярно, ако европейската норма /Регламента/ и националната /местната/ норма уреждат едни и същи обществени отношения. В случая това не е така. И двата Регламента се отнасят за статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки. При внимателното запознаване с Преамбюла на Регламент /ЕС/ № 349/2011г. от 11.04.2011г., с чиито чл.1 б.А от трудовите злополуки са изключени ПТП, настъпили при отиване на или връщане от работното място, е несъмнено, че тази уредба се отнася САМО за статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд – за статистическите данни за трудовите злополуки, но не и до легално определение на трудова злополука в смисъл, че настъпилите ПТП при отиване на или връщане от работното място не са трудови злополуки.

Съгласно чл.48 ал.5 КРБ работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със Закон. Според чл.

Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b9dc7774-b347-40e8-9219-2bf1d9134932