Решение № 1151 от 28.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. Варна, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20233110202686 по описа за 2023 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представител на санкционираното лице срещу НП№ 23-0460-000600, с който е наложено административно наказание имуществена санкция.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В жалбата се сочи, че нуждите на болен роднина наложили управлението на превозното средство. По отношение на полицейския автомобил се сочи, че не бил на видно място, а бил скрит зад висока каравана. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл.638 ал.3 от КЗ, а не по чл.483 ал.1 от КЗ, което представлява неправилно приложение на материалния закон. АУАН е подписан от актосъставителя и само един свидетел. Следващ акт е бил съставен по- късно, като и по двата акта има издадени НП. Автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, за което управител на дружеството не е бил уведомен, поради което и не подлежи на санкциониране.

В с. з. жалбата се поддържа от представляващ дружеството.

По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на наказателното постановление, изложени с жалбата.

Представител на органа, издал електронния фиш, не се явява. В молба оспорва жалбата и претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 22.02.2023г. около 10.10 часа в гр. Варна, по ул. Петър Попов“, от управител на „***“ ООД- Ю.П. бил управляван л.а. „Пежо 307“ с рег. № ***.

В района на спирка „Ален мак“ бил установен екип на ОДМВР Врана, в състав на който влизала св. Д..

При управлението на автомобила , той преминал покрай установеното КПП и бил спрян за проверка.

При това била извършена справка и било установено, че автомобила се движи без за същия да има сключен валиден, действащ договор „ГО“.

За установеното нарушение св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение серия GA №727913, в съдържанието на който вписала обстоятелствата на извършването му и посочила правна квалификация. Актът бил съставен срещу Ю.П. в качеството й на физическо лице, което като не е собственик , управлява МПС, във връзка с чието използване на притежава сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“.

Впоследствие, тъй като л.а. „Пежо 307“ с рег. № *** е собственост на „***“ ООД, св. Д. съставила друг АУАН бл.№245565 от 07.04.2023г. срещу „***“ ООД, в обстоятелствената част на който описала установените при проверката факти. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. При предявяване на акта управител на дружеството вписала в съдържанието му като възражение, че е съставен друг АУАН с правна квалификация на деянието по чл.638 ал.3 от КЗ , което е процесуално нарушение.

По възражението било изготвено мотивирано становище и същото било счетено за неоснователно.

На 19.05.2023г. въз основа на съставения акт бл.№245565 от 07.04.2023г. било издадено и НП , като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Деянието било квалифицирано като нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. На осн. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ е било наложено административно наказание имуществена санкция в императивно предвидения размер.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени по административно наказателната преписка, както и показанията на св. Д., депозирани в хода на съдебното следствие.

Показанията на св. Д. са такива на свидетел – очевидец, който пряко е възприел както управлението на автомобила, така и липсата на сключен и действащ договор за 2 застраховка „ГО“. Св. Д. изяснява начина на съставяне на двата акта за установяване на административно нарушение.

В подкрепа на показанията на свидетелката са и писмените доказателства по делото актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП; справка, докладна,извлечение от ТР и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по КЗ, като е посочил правилна правна квалификация.

При правилна правна квалификация на деянието, правилно е било определено по вид административното наказание, като същото е с императивно определен размер и не предоставя възможност за прецизиране.

Що се отнася до възраженията , наведени с жалбата и поддържани в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

С жалбата се сочи, че нуждите на болен роднина наложили управлението на превозното средство.

По така посоченото следва да се отбележи , че мотивите за извършване на нарушението биха могли да бъдат ценени единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство и евентуално биха повлияли при определяна на размер на наказанието. В настоящия казус обаче, както вече беше отбелязано по- горе, административното наказание е с императивно определен размер и не съществува възможност за прецизирането му.

На следващо място се сочи, че полицейския автомобил не бил на видно място, а бил скрит зад висока каравана.

Подобен факт остава недоказан в хода на въззивното производство, а е и без значение за ангажиране на отговорността на дружеството за извършеното нарушение. Все пак следва да се отбележи, че от показанията на св. Д. се установява, че автомобилите на полицейското управление имат съответното обозначение , т.е. са ясно възприемащи се като такива на полицията.

3

Сочи се още, че в АУАН нарушението е квалифицирано по чл.638 ал.3 от КЗ, а не по чл.483 ал.1 от КЗ, което представлява неправилно приложение на материалния закон.

Съдът не констатира да е допуснато нарушение на материалния закон- АУАН бл.

№245565 от 07.04.2023г. съдържа правилна цифрова квалификация. Същия е издаден в рамките на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН и е напълно годен да повдигне обвинение срещу дружеството.

Сочи се, че АУАН е подписан от актосъставителя и само един свидетел.

Разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН не предпоставя императивно съставяне на АУАН в присъствието на повече от един свидетел, а само съставянето му в присъствието на нарушителя и свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Доколкото в настоящия казус е налице свидетел, присъствал при установяване на нарушението, съдът намери възражението за неоснователно. Съдът констатира, че в съдържанието на административнонаказателната преписка са посочени три имена и адрес за призоваване на свидетеля, които имена и адрес в достатъчна степен го индивидуализират, за да може в случай на нужда да бъде издирен.

Възразява се, че следващ акт е бил съставен по- късно, като и по двата акта има издадени НП.

Съдът, изхождайки от съдържанието на приложените по АНП АУАН серия GA №727913 срещу Ю.П. в качеството й на физическо лице и АУАН бл.№245565 от 07.04.2023г. срещу „***“ ООД, намери, че не е налице идентичност на нарушенията, описани в тези два акта, както и не е налице идентичност на административнонаказателно отговорните лица.

На последно място се сочи, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, за което управител на дружеството не е бил уведомен, поради което и не подлежи на санкциониране.

Предвид на факта, че в настоящия казус не е констатирано нарушение , състоящо се в управление на нерегистрирано МПС, а такова , състоящо се в управление на автомобил без сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намери възражението за неотносимо към настоящия казус.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивното дружество, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

4

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт .

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП№ 23-0460-000600, издадено от Началник на група в ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на „***“ ООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на осн. чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 чл. чл.461 от КЗ.

ОСЪЖДА „***“ ООД , ЕИК *** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5