Решение № 510 от 14.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Плевен, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20244430201333 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя си М.М.П., чрез процесуалния представител адв. Б. П. П. от САК срещу НП № Р-006065/26.06.2024г., издадено от *** на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит и на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Изразява становище по предмета на делото в депозирана молба чрез процесуалния представител адв. Б. П., с която моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, излагайки подробни съображения за незаконосъобразността му.

Ответникът по жалбата – *** на Регионална дирекция за областите 1

Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, не се явява в съдебно заседание, не се представлява. По съществото на делото същият моли за потвърждаване на НП, като се мотивира в депозирано писмено становище, чрез ст.юрк. Д.Ц..

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 20.03.2024г. длъжностни лица на КЗП извършили проверка в офис за кредити с адрес: ***, стопанисван от търговеца. В хода на проверката е съставен Констативен протокол /КП/ № К-2739062/20.03.2024г. При извършената проверка е установено следното:

В обекта се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер до 3000,00 лв. от „***“ ООД, чрез кредитен посредник: „***“ ЕООД с ЕИК *** ***. В момента на проверката са предоставени за преглед 4 броя договори за потребителски кредит, както следва: 1. Договор № 1071924/15.02.2024г.; 2. Договор № 1066975/05.12.2023г.; 3. Договор № 1072683/27.02.2024г.; 4. Договор № 5008328/22.12.2023г.

В чл.19, ал.1 от договорите е посочено: „Кредитополучателят се задължава в срок до дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Кредитора, минимум едно от следните обезпечения:

- минимум две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да отговаря следните неизчерпателни изисквания: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, като нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „***“ ООД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“. Солидарните длъжници се 2 посочват от настоящия договор за потребителски кредит; или – Банкова гаранция с бенефициер – Кредитополучателят, за сумата „Обща стойност на плащанията“, посочена в преамбюла на договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

Съгласно чл.19, ал.2 от договорите: „Страните се споразумяват, че при неизпълнение на задължението си по чл.19, ал.1 да предостави обезпечение, Кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на лв.

Неустойката се заплаща от Кредитополучателят разсрочено, заедно с всяка една от погасителните вноски, като към размера на вноските, посочени в „Месечна погасителна вноска“ в преамбюла на договора, се добавя сумата в размер на лв. месечно. Посочената неустойка се дължи и ако Кредиторът не приеме предложеното обезпечение по т.1, поради неговата ненадеждност“.

По описаните договори в констативния протокол /КП/ не е изпълнено задължението по чл.19, ал.1 за предоставяне на обезпечение.

С КП К-2739062 е наредено на 09.04.2024г. да се предоставят копия на:

1. Договор № 1071924/15.02.2024г.; Договор № 1066975/05.12.2023г.;

Договор № 1072683/27.02.2024г.; Договор № 5008328/22.12.2023г. ведно с погасителен план, СЕФ, РКО, ПКО, уведомление;

2. Бланка на типов договор;

3. Информация за брой сключени договори в офиса за периода м.09.2023г. до момента;

4. Информация по колко от тях е изпълнено задължението по чл.19, ал.1 от договорите /да се приложат доказателства/.

На 24.04.2024г. с ППД К-0133482 са предоставени изисканите документи и информация. В Писмо с изх. № 884/05.04.2024г. кредиторът предоставя информация, че за периода 01.09.2023г. до 20.03.2024г. в офиса в гр. Плевен са сключени 570 броя договори за потребителски кредит. По нито един от тях не е изпълнено задължението по чл.19, ал.1 от договора.

На 07.05.2024г. е изпратена покана от АНО с изх.№ Р-03-690, на 22.05.2024г. в 14:30 часа кредиторът да предостави на ел. поща *** или в КЗППлевен, *** – становище, в което да бъде изяснено, включен ли е размерът на неустойката по чл.19 от договорите за предоставяне на обезпечение в размера 3 на годишния процент на разходите /ГПР/ към съответните договори /ДПК/ № 5008328/22.12.2023 г.,

ДПК

№

1066975/05.12.2023 г.;

ДПК№

1072683/27.02.2024г„ ДПК № 1071924/15.02.2024г.

На 21.05.2024г. чрез куриерска фирма е получено становище с изх.№ 927/20.05.2024г., че неустойката по чл.19 от договорите не е включена в годишния процент на разходите /ГПР/. Становището е заведено с вх.№ Р-03690/21.05.2024г.

От съдържанието на предоставения договор за потребителски кредит № 1072683/27.02.2024 г. е констатирано следното:

- по чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК – съгласно Договора заемната сума е 1000 лв., размерът на погасителната вноска – 144,97 лв., общата дължима сума – 1159,76 лв., срок на договора – 8 месеца, фиксиран ГЛП 41,00 %; такса забава при просрочени плащания за всеки ден просрочие 0,50 %; ГПР 49,65 %; месечна неустойка /в случай, че се дължи/ - 155,43 лв.; общ размер на неустойка по чл.19 от договора – 1243,44 лв.; обща стойност на плащанията /с включена неустойка по чл.19/ - 2403,20 лв. В погасителния план към договора в колона „6“ е включена неустойка по чл.19 в размер на 155,43 лв., а в колона „7“ сума за плащане – 300,40 лв.

В конкретния случай в сключеният договор за паричен заем е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл.19, ал.1, във вр. с чл.19, ал.2 от договора, която е в размер на 155,43 лв. месечно или 1243,44 лева общо.

Неустойката е предвидена в случай, че в срок до три дни от сключване на договора длъжникът не представи посоченото в чл.19, ал.1 обезпечение – 2 физически лица, които трябва да отговарят на посочените в чл.19, ал.1, т.1 изисквания или банкова гаранция.

Неустойката се дължи след сключване на договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно 4 кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Посоченият в договора ГПР 49,65 % е неверен, тъй като ако беше включена посочената в договора неустойка в размер на 1243,44 лв., размерът му многократно би надхвърлил максимално допустимия по закон.

Неустойката от договора за потребителски кредит е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез поръчители /2 физически лица – солидарни длъжници/ или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения – до 3 дни от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите /солидарни длъжници/, в голямата си част несъобразени е конкретния размер на предоставения кредит.

При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.

На първо място горното следва от това, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 1243,44 лв., т. е. в размер надвишаващ главницата по кредита. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което на практика неустойка се дължи и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното 5 възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но е тази неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл.16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от сключване на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като в погасителния план освен периодичните вноски са включени и вноски с неустойка, т. е. води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.