Решение № 3326 от 02.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3326 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330116194 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** чрез а.

Т. С. Ф. - АК П., със служебен адрес и адрес за призоваване: *** против СУ „***“Пловдив, ЕИК 000453140, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** И. М. Д., чрез процесуален представител а. Е. И. М., с личен № ********** при АК - П., с адвокатско бюро в ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда.

В исковата молба се твърди, че ищцата работила по трудово правоотношение с ответното училище от ***, като последно заемала длъжността „***“ по ***. Със заповед № *** трудовото й правоотношение било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта за уволнение била обжалвана пред ПРС, като същият е постановил съдебно решение, с което е признал уволнението за незаконосъобразно и е възстановил К. В. В. на предишната й работа в училището.

Съобщението за възстановяване на работата (чл. 345, ал. 1 КТ) е получено от ищцата на 12.06.2024 г. чрез процесуалния й представител по делото. На следващия ден, 12.06.2024 г., ищцата била приета за болничен престой в *** и е изписана на 09.07.2024 г. На 17.07.2024 г. К. В. В. се явила при д. на училището и заявила писмено и устно желанието си да продължи работа след възстановяването й от съда. Твърди, че е приета на работата, като е подписано Допълнително споразумение към трудовия договор №*** и с писмо с изх. № АСД-01-1993 от 17.07.2024 г. е указано разпределението на работното й време и е поискан документ, удостоверяващ наличие на уважителна причина по смисъла на чл. 345, ал. 1 от КТ. На 24.07.2024 г. на ищцата е връчена Заповед №*** за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.

325, ал. 1, т. 2 от КТ (лицето е възстановено на предишната си работа от съда и не се е явило да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ). Към дата 17.07.2024 г. ищцата не е 1 разполагала с медицински документ удостоверяващ престоя й в болнично заведение.

Ищецът поддържа, че не е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като на 17.07.2024 г. се е явила на работа и е била фактически възстановена, подписано е допълнително споразумение към трудовия договор, дадено й е разпределение на работното време и е отработила общо 6 работни дни. Счита се, че по този начин работодателят е приел, че е налице уважителна причина за просрочване на явяването на работа.

С писмено искане за отмяна на уволнителната заповед до работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ, ищцата е представила официален медицински документ Епикриза от *** П. ЕООД, в който е посочен периода в лечебното заведение, а именно 13.06.2024 г. - 09.07.2024 г.

Моли се съдът да признае за незаконно уволнението и като такова да го отмени, като възстанови ищцата на предишната й работа, както и да и присъди обезщетение за оставяне без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 25.07.2024 - 25.01.2025 г. в размер на 14087,32 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

С протоколно определение на съда от 04.06.2025 г., съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като е допуснал увеличение на същия от първоначално предявения от 12562,98 лв. на 14087,32 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Излага се становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, тъй като ищцата не е действала добросъвестно, понеже в нейна тежест е да докаже с документ наличието на уважителна причина за неявяването й на работа в законоустановения 14-дневен срок от получаване на съобщението от ПРС. Също се твърди, че ищцата не е изпълнила задълженията си по чл. 55 от Правилника за вътрешен трудов ред на СУ „Паисий Хилендарски“ и чл. 9, ал. 2 от НМЕ- не е уведомила прекия си ръководител своевременно, за причините, поради които не се е явила на работа, не е представила в срок от 2 дни епикриза, съответно не е уведомила за причини за непредставянето му веднага. Твърди се, че ищцата е разполагала с медицинския документ още на датата на нейното изписване от лечебното заведение 09.07.2024 г., удостоверяващ твърдените от нея обстоятелства за уважителна причина, довела до неявяването й в 14-дневния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, като това твърдение се основава на чл. 19 от Правилника за устройство и дейността на лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ.

Моли се съдът да отхвърли изцяло предявените искове, с които се иска отмяна на уволнителната заповед, искането за възстановяване на предишната работа, както и иска за обезщетение за оставяне без работа. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

По делото са приети като писмени доказателства следните документи: Заповед №***, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено, поради това, че лицето не се е явило на работа в срока по чл.

345, ал. 1 КТ, считано от 12.06.2024 г. и не е представило до 23.07.2024 г. документ за уважителни причини за неявяването. Заповедта е връчена на ищцата на 24.07.2024 г.;

2

Заповед № ***, с която Заповед № *** е допълнена, в смисъл на лицето да се изплати парично обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск 87 дни за периода 11.10.2022 г. – 23.07.2024 г. в размер на 7400,18 лв.;

Трудов договор от 01.09.2000 г., сключен между страните; Длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност при ответника;

Допълнително споразумение № *** към трудов договор № ***, с което считано от 17.07.2024 г. основното месечно трудово възнаграждение е изменено на 1912 лв.;

Писмо от 17.07.2024 г., изходящо от *** на училището и адресирано до ищцата, с което последната е информирана, че работното й време на същата дата ще бъде от 11.00 часа до 17.00 ч., с почивка от 15.00 ч. до 15.30 ч. Поискано е и до 19.07.2024 г. да представи документ, с който да удостовери уважителни причини по чл. 345, ал. 1 КТ.

Върху писмото е положен подпис за „получил“ и дата 17.07.2024 г. – 11.50 ч.;

Искане по чл. 344, ал. 2 КТ, за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на работа, отправено до *** на СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – гр. Пловдив, с което ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Ф. моли за отмяна като незаконосъобразна Заповед № *** и възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност и известие за доставяне, от което се установява, че молбата е връчена на ответника на 22.08.2024 г.;

Заявление от ищцата за възстановяване на работа след отмяна на незаконно уволнение от 17.07.2024 г., в което е посочено, че съобщението за възстановяване на работа от ПРС е получено от адвоката й на 12.06.2024 г., за което била своевременно уведомена, но по независещи от нея причини, свързани със здравословни проблеми, на практика срокът по чл. 345 КТ започнал да тече от 10.07.2024 г.;

Декларация за неразпространение на лични данни, подписана от ищцата на 17.07.2024 г.; Служебна бележка от 17.07.2024 г. за проведен на ищцата начален инструктаж по безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана; Известие за обработване на лични данни при сключване на трудови договори от 17.07.2024 г.;

Декларация от 17.07.2024 г., изходяща от ищцата, с която декларира, че се е запознала с нормативните актове и вътрешните правила на училището;

Доклад от 19.07.2024 г., изготвен от Т. К. – ***, адресиран до директора на училището, в който е посочено, че на 18.07.2024 г. ищцата се обадила в 14.20 ч. по телефона и заявила, че на 19.07.2024 г. няма да отиде на работа, защото има публична защита във *** и нямало как да я отмени. Отразено е, че на 19.07.2024 г. е търсена по кабинетите и учителската стая, но ищцата я нямало;

Доклад от 19.07.2024 г., изготвен от М. В. – ***, в който е посочено, че ищцата не се е явила на работа същия ден и не е изпълнила възложената й задача;

Доклад от 29.07.2024 г., изготвен от С. К. – ***, в който е посочено, че на същия ден в 8.54 ч. ищцата се обадила по телефона и заявила, че днес – 29.07.2024 г. няма да може да дойде и да си предостави трудовата книжка, за да й бъде приключена;

Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юли 2024 г.;

Заповед № 3322/01.09.2023 г. за утвърждаване на Правилник за вътрешния трудов ред в училището; Правилник за вътрешния трудов ред в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Пловдив;

История на заболяването № 1748, в което е отразено, че пациентът – ищцата, е постъпил за лечение на 13.06.2024 г. и е изписан на 09.07.2024 г.; Декларация за информирано съгласие за лечение и обработка и съхранение на личните данни;

3

Терапевтичен договор от 13.06.2024 г.; Хоспитализационен преглед № 104 от 13.06.2024 г.; Епикриза, в която е посочено, че ищцата е постъпила на лечение на 13.06.2024 г. и е изписана на 09.07.2024 г.;

Писмо с вх. № 36055 от 28.03.2025 г., изходящо от ТД на НАП – Пловдив, в което съдът е уведомен, че за периода 24.07.2024 г. – 24.03.2025 г. в „Регистъра на осигурителите за регистрирани трудово договори“ няма данни за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за регистрация на трудови договори, като няма декларирани данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.08.2024 г. – 28.02.2025 г.;

Писмо с изх. № 1046 от 12.05.2025 г., изходящо от „***“ ЕООД, с което съдът е уведомен, че лицето К. В. е получила лично при изписването й епикриза, за което не е необходим подпис на лицето. Само в случай, че получаването не е лично, а роднина по права линия, срещу представена лична карта се изисква подпис и вписване в специален регистър.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че за периода 25.07.2024 г. – 25.01.2025 г. изчисленото обезщетение за оставане без работа на ищцата е в общ размер на 14087,32 лв. Поради липса на пълен отработен месец е приложено правилото на чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ при определяне на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ. Върху така изчисленото обезщетение се дължи ДОД.

В подкрепа на твърденията си, в хода на настоящото производство ответникът е ангажирал и гласни доказателства посредством показанията на св. М. А. Ч. /*** „***“ при Основно училище ***/.

От показанията на св. Ч. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 04.06.2025 г. по гр. д. № 16194/2024 г./, се установява, че К. В., не се явила в училището в указания от съда седемдневен срок, след като била възстановена след уволнение. Получила информация, че ще се яви на дата 15-17 юни или юли. Това било миналата година, Тя се явила със закъснение. Написала, че има основателни причини да не се яви. В момента, в който тя се явила подписала декларация за актуализация на заплатата, за подписване на всички декларации, които трябва, за запознаване с вътрешната норматива уредба, защото такива са правилата в училище.

Били и предоставени правилата и правилника да се запознае с цялата документация.

Тя стояла в стаята на ***. Тя не представила документ, за закъснението. Казала, че е лежала в болница, но й били забавили болничния лист. Питала я два пъти, после по имейл го поискали, като й предоставили срок да го предостави. Тя не го предоставила в този срок, а след като й била предоставена заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. За този месец тя трябвало да предостави документ, да удостовери защо не се явява на работа. Тя, след като се явила, със закъснение от един месец, подписала всичко. Започнали да й искат обяснение защо не се явила в срока указан от съда. Тя трябвало да представи документ за този един месец, за който не била на работа. Представила болничен лист след като й било прекратено трудовото правоотношение. Имало декларация от нея, че ще дойде на работа на еди-коя си дата, но тя не се явила на тази дата, и започнало да тече време. После се явила горе-долу след около месец. След като дошла и подписала всичко, тя работила два дена, на третия не се явила. Дошла на четвъртия ден. За третия ден обяснила, че е отишла да защитава докторска титла. На четвъртия ден се прекрати трудовото правоотношение.