Решение № 5047 от 04.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5047 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100507241 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, вр. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 017015/04.04.2025 г. от длъжника Л.

П. Б. срещу разпореждане на ЧСИ от 07.03.2025г. по описа на ЧСИ Н.М., с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на изп. дело № 4907/2017г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, район на действие – Софийски градски съд на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като молбата му е била оставена без уважение неоснователно от ЧСИ. Твърди се, че изпълнителното дело е било прекратено поради това, че за период от повече от две години не са поискани, нито са били предприемани изпълнителни действия. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане и да бъдат установени предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело. Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят е депозирал становище.

Намира жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено разпореждането на ЧСИ.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа, че в случая не са налице предпоставките по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу акт на съдебния 1 изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в съответния размер. Ето защо, тя е процесуално допустима.

По съществото на жалбата, настоящият съдебен състав приема следното:

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето, по чието искане той е образуван /взискателят/, има задължението със свои действия да поддържа неговата висящност, поради което разпоредбата свързва прекратяването на изпълнителното дело с пасивно поведение на взискателя – същият да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.03.2017 г. по гражданско дело № 70507/2016 г. на Софийски районен съд, 48 с-в. Образувано е изп. дело № 4907/2017г. по описа на ЧСИ Н.М. срещу длъжника Л. П. Б.. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение. С разпореждане от 08.06.2017 г. е образувано изпълнително дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП и да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника. Във връзка с възлагането от взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, с разпореждането за образуване на изпълнителното дело е разпоредено и налагане на запори, като на 20.06.2017г. е наложен запор върху вземанията за суми по банковите сметки на длъжника, както и запор върху вземането й за трудово възнаграждение. След получаване поканата за доброволно изпълнение, в хода на изпълнителното производство от страна на длъжника са постъпвали доброволни плащания - на 10.07.2017 г., на 09.08.2017 г., на 12.09.2017 г., на 17.10.2017 г., на 12.12.2017 г., на 20.02.2018 г., на 30.03.2018 г., на 26.06.2018 г., на 21.09.2018 г., на 23.10.2018 п, на 30.11.2018 г., на 28.02.2019 г., на 09.10.2019 г. на 19.12.2019 г., на 15.01.2020 г., на 20.02.2020 г. и на 23.03.2020 г., за които са извършвани надлежни отбелязвания върху гърба на изпълнителния лист. С молба с вх. № 050334/12.06.2018 г. взискателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е поискал изрично да бъдат предприети изпълнителни действия, а именно: да бъде наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение/пенсията на длъжника, а също и да бъде насрочен опис на движимото му имущество. С оглед постъпилата молба, на 19.06.2018 г. е насрочена дата за извършване опис на движимите вещи на длъжника.

Изпратена е призовка до длъжника, която обаче не е връчена. Съгласно молба с вх. № 086909/29.08.2019 г. (л. 50) взискателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" 2

ЕАД е поискал извършване на определени изпълнителни действия по отношение на длъжника. С молба с вх. 068092/14.10.2021 г.(л. 56) взискателят отново е поискал извършване на такива действия.

От така описаните действия по изпълнителното дело, се налага извод, че изпълнителното дело е било перемирано на 29.08.2021г., тъй като от подаване на молба от взискателя с вх. № 086909/29.08.2019 г. до подаването на нова такава на 14.10.2021г. с искане за извършване на конкретни изпълнителни действия, са изтекли повече от две години. За преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 КЗ, по силата на самия закон, имат значение действията на взискателя – искане от негова страна, отправено до съдебния изпълнител, за извършване на изпълнителни действия. При наличие на надлежно искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия е без значение дали ЧСИ реално е предприел изпълнителни действията и дали е реализиран съответният способ.

В настоящия случай, взискателят не е отправял искания между двете цитирани молби, които да са в състояние да прекъснат този срок.

Извършените плащания не прекъсват този срок, тъй като са доброволни, а не принудително събрани, следствие на наложени запори.

Ето защо, прекратяване на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона, с изтичане на 2 години от последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С оглед на изложеното, съдът приема, че същото е перемирано на 29.08.2021г. Постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно, но не и конститутивно действие, тъй като перемпцията настъпва по силата на закона. Настъпилата перемпция по това дело не води автоматично до извод, че погасителната давност също е изтекла, но това не е предмет на настоящето производство.

Предвид изложеното по-горе, настоящият съд намира, че през процесния период е настъпила перемпция, поради което и незаконосъобразен е отказът на ЧСИ и същият следва да бъде отменен. На основание чл.434, ал.1 ГПК ЧСИ Н.М. следва да констатира настъпилата перемпция с постановление за прекратяване.

Неоснователна се явява претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство. В производството по реда на чл. 435 ГПК предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Л. П. Б., ЕГН ********** отказ на 3

ЧСИ, обективиран в Разпореждане от 07.03.2025г. по описа на ЧСИ Н.М., за прекратяване на изп. дело № 4907/2017г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, район на действие – Софийски градски съд, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, като УКАЗВА на съдебния изпълнител, че следва да постанови изричен акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4