Решение № 144 от 25.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Радиана Д. Андреева в присъствието на прокурора Л. Тр. К. като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за възобновяване № 20231000600166 по описа за 2023 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВEН СЪД, Наказателно отделение, VІІІ въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Пламен Дацов

ЧЛЕНОВЕ:

Димитър Фикиин

Светла Букова при секретаря Л. Андреева и с участието на прокурор К., като разгледа докладваното от съдия Букова нд № 166 по описа на САС за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е искане от В. Й. Б. чрез защитника му за възобновяване на нохд № 304/22 г. на РС - Дупница, изменено с решение на ОС – Кюстендил по внохд № 497/22, по което молителят е бил осъден за престъпление по чл.325, ал.1 НК.

В искането се твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на коментар от страна на въззивнаата инстанция по 1 възраженията на защитата. Освен това неправилно били изяснени значимите за наказанието обстоятелства, като несправедливо е определено лишаване от свобода.

Молителят е реабилитиран по едно от осъжданията и съдилищата неправилно са го отчитали, а освен това във въззивното решение е игнорирана конкретната обстановка при извършване на деянието, свързана и с упражнено насилие спрямо него. Без доказателствена опора бил и изводът на съда за наличието на отгечаващи отговорността обстоятелства, изразяващи се в затормозяване на нормалното обслужване на гражданите, нуждаещи се от медицински прегледи и лечение, както и в изразено възмущение у гражданите. Въз основа на това се иска възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане с оглед разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК, а евентуално – да се наложи по-лекото от алтернативно предвидените наказания, а именно пробация със съответстващи на обществената опасност на деянието и дееца пробационни мерки.

В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат направеното искане, като се акцентира на доводите в него с допълнително позоваване на друго процесуално нарушение, изразяващо се в обосноваване на обвинителната теза със съгласуваните помежду им показания на свидетелите. В последната си дума осъденият моли да се отчете, че е неправилно признат за виновен, че спрямо него е било упражнено насилие, че живее сам и всичко е постигнал с труда си.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за неоснователно и изразява становище същото да не се уважава, тъй като съдилищата вярно са отчели отгечаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, като са изложили мотиви за това съобразно вътрешното си убеждение. Отчетено е извършването на процесното деяние в обществено заведение, където се полагат грижи за живота и здравето на хората, включително и спешни такива, което налага по-особено отношение към намиращите се в тях лица – лекувани и полагащите грижи за тях. По допълнително направеното оплакване се възразява, че с оглед процедурата по възобновяване, е недопустимо обсъждането им извън вече релевираните основания.

За да се произнесе САС взе предвид следното:

С присъда от 29.06.2022 г. по нохд № 304/22 г. на РС – Дупница В. Й. Б. е осъден за престъпление по чл.325, ал.1 НК за това, че на 10.03.2022 г. около 12.40 ч. в гр. *** в сградата на МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“ ЕООД е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, изразяващи се в отправени обиди /наричал „боклуци мръсни“ и „некадърници“/ и агресивно отношение към медицинския персонал /като е хвърлил мобилния си телефон към д-р В./. На основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение по ал.2 на чл.325 НК за това деянието да се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Наложено му е наказание пробация с 2 пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ при периодичност два пъти седмично за срок от една година; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „включване в курсове за професионаална квалификация, програми за обществено въздействие“ за срок от една година, както и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на община ***.

С решение на Кюстендилски ОС от 05.01.2023 г. по вохд № 497/22 г. присъдата е изменена единствено в частта относно наложеното наказание, като вместо пробация е определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е постановено при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, а в останалата му част съдебният акт е потвърден.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие с правомощията си в настоящото производство, прие следното:

Депозираното от осъденото лице искане за възобновяване на наказателното производство е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо, тъй като се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред.

Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно по част от сочените в него доводи.

На първо място не могат да бъдат споделени оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с липсата на изложени от въззивната инстанция съображения за налагане на отмереното по-тежко наказание лишаване от свобода за приетото за осъществено от осъдения престъпление по чл.325, ал.1 НК.

Обективният и внимателен прочит на постановеното решение сочи точно обратното, тъй като съдът не само е констатирал неправилност в оценката на първата инстанция за липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, а и е анализирал като такова обсъждания мотив и подбуди за извършване на деянието, а именно наличието на посегателство спрямо личността на дееца от неизвестни лица. Отделно от това, за да обоснове извода си за необходимостта от налагането на по-тежкото от алтернативно предвидените наказания, окръжният съд е изложил подробни аргументи за завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние и предходните осъждания на лицето за престъпления, свързани с нарушаване на телесната неприкосновеност на гражданите и то на обществени места. Очевидно тези констатации са обосновани с коректно посочените предходни осъждания за престъпления по чл.129, ал.1 и чл.131, ал.1, т.12 НК, като настъпилата реабилитация по право само за първото осъждане на лицето по нохд № 7108/05 г. е изрично отразена, без да е отчитано престъплението, което то касае. Именно в тази насока са били изложените във въззивната жалба и във възражение срещу протеста доводи на защитата, свеждащи се единствено до твърдението, че предходните осъждания са били отчетени, като по въпроса за 3

„множеството смекчаващи обстоятелства“ липсва конкретика, а е направено препращане към сочените такива пред първата инстанция. Същият подход е възприет и при изразяване на защитната позиция по същество във въззивното производство. При това положение съдът действително е следвало да обсъди основните доводи на тази страна в процеса, касаещи реализирането на процесното деяние при ситуативното му провокиране и в състояние на афект. Това е сторено, макар и не по начина, желан от защитата, доколкото в решението е обсъдено експертното становище и въз основа на него е счетено, че Б. не страда от заболяване, което да не позволява да ръководи постъпките си, а проявява мнителност и сензитивност към негативното отношение на другите спрямо него, склонен е да ги тълкува като враждебни или оскърбителни, има нисък фрустрационен праг и може лесно да бъде раздразнен или засегнат, като трудно показва емпатия и зачитане емоционалните потребности на другите. Въз основа на така възприетото заключение, обаче и преценката му съвкупно с цитираните осъждания на лицето, съдът е отказал да се съгласи със защитната теза и обратно на нея е счел, че подобни прояви не са инцидентни в живота на дееца. Така проследени и разчетени изложените мотиви за постановяване на въззивното решение не дават основание да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение и то от категорията на съществените, като без основание се твърди, че в нарушение на чл.339, ал.2 НПК липсват изложени съображения по доводите на защитата, касаещи сочените от нея значими за индивидуализирането на наказанието обстоятелства.

Допълнително направеният довод за наличието на неотчетена съгласуваност в свидетелските показания също следва да се приеме за неоснователен, тъй като изрично по този въпрос окръжният съд е дал изчерпателен отговор /стр.5 от решението/.

Коректно и в пълнота е посочил причините, поради които не възприема за основателно възражението за неправилна оценка на събраните доказателства. Доколкото в искането не се твърди такава да е извършена в нарушение на процесуалните правила и няма данни за неправилно формиране вътрешното убеждение на съда, в настоящото производство не е необходимо по-детайлно обсъждане в тази насока. Това е така и защото не са направени оплаквания за нарушение и на материалния закон, основани на превратна преценка на доказателствата по делото и неразкрита въз основа на тях обективна истина, което да е довело и до несправедливото осъждане на искателя.

Независимо от изложеното за наличието на достатъчно посочени съображения от въззивния съд в подкрепа на преценката му за необходимостта от увеличаване на наложеното наказание за престъплението по ч.325, ал.1 НК, обаче САС се съгласи с оплакването в депозираното искане за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е постановено да бъде ефективно с оглед предходните осъждания на лицето. Извън вече обсъдените от съдилищата обстоятелства, свързани с личността на дееца и тежестта на конкретната хулиганска проява, като особено съществено за индивидуализиране на отговорността според 4 настоящия съдебен състав се явява отчетената, но недостатъчно оценена от въззивния съд като смекчаващо обстоятелство личностова дисхармония /разстройство от граничен тип - акцентуация/ при осъдения и проявена агресия спрямо него, провокирала последната част от действията му, правно оценени като хулиганство по смисъла на чл.325, ал.1 НК. Без съмнение поведението му е било в разрез с адекватното такова в болнично заведение при необходимостта от изчакване на обслужване от медицински специалисти на предходни спешни пациенти, но при предприетото спрямо него нападение от неустановени лица, с основание следва да се счете, че бурното му последващо отрееагирване /с хвърляне на мобилен телефон по посока на медицинско лице, също включено в обема на обвинението/ не е било предварително планирано и достатъчно обмислено, а по-скоро реализирано при снижен самоконтрол. Основание за подобен извод дава и експертното становище, чието приобщаване като компетентно дадено е посочено от съда, но без основание не е възприето изразеното становище за ситуативно провокиране на конкретното деяние.

Подробно и убедително вещите лица – психолог и психиатър са очертали личността на дееца като параноидна и емоционално нестабилна, импулсивен и с по-нисък праг на дразнение, противопоставящ се на всякакви форми на контрол от страна на другите, като изрично са акцентирали и на конкретното му емоционално състояние, при което преживяванията му са резултирали в несъразмерно и недооценъчно поведение по отношение на моралния, социален и правен ефект. Освен това от значение според тях е и предшествалата инцидента физическа болка от битова травма с ескалиране на неразбирателство, довело до редуциране на задръжките му поради подчертана склонност към сензитивно –себеотносни интерпретации в контекста на личностовата му дихармония. Предвид категорично експертно установеното дисхармонично изграждане при Б. приближено по типа на личностовото разстройство – граничен тип – акцентуация, тежестта на деянието му не може да се разглежда изолирано и приоритетно от нея да се индивидуализира отговорността му, без да се отчете в достатъчна степен становището в експертизата, че в ситуации на затруднения включва защитни механизми, свързани с проекция и проективна идентификация, в който аспект следва да се разглежда параноидната му като цяло нагласа.