Решение № 11192 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11192 гр. ********, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110149058 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от **************, ЕИК ***********, против *********, ЕИК ************, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 500,00 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 1 267,90 лв. - остатък над изплатената от ответника сума от 6 838,37 лв. до пълния предявен размер на регресна претенция от 8 106, 27 лв., включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, изплатено от ищеца по силата на договор за имуществено застраховане във връзка с настъпило на 13.01.2023 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято ************* е застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /15.10.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 13.01.2023 г. в гр. ********, на кръстовището на ул.************* и ул.************ е настъпило пътно транспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“, управляван от И.Й.И. и моторно превозно средство „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № **********, управляван от М.Л.В.. Поддържа, че произшествието било посетено на място от представител на МВР и съставен протокол за ПТП № 843744/13.01.2023 г. Сочи, че към датата на застрахователното събитие МПС средство „Шкода“, модел „Фабия“, с рег.№ **********, имало валидна застраховка „*************“ при ищцовото дружество, валидна за периода от 12.11.2022 г. 11.11.2023 г. Навежда твърдения, че образувал при себе си преписка по щета № 0300/23/481/500024 относно произшествието, като застрахованото лице заявило, застрахователното обезщетение да бъде изплатено чрез извършване на ремонт на увредения автомобил в доверен автосервиз **************, за което дружеството ищец заплатило ремонта на увредения автомобил на стойност 8 081, 27 лв., ведно с направените обичайни ликвидационни разходи в размер на 25,00 лв. Счита, че след изплащане на обезщетение по имуществената застраховка ********** встъпило в правата на застрахования срещу лицето, отговорно за причиняване на вредите, респ. срещу застрахователя на гражданската му отговорност ***********. Навежда твърдения, че съгласно установения в протокола за ПТП механизъм, уврежданията по лек автомобил „Шкода“ настъпили в резултат от удара на л.а.

„Фолксваген“ като водачът му е нарушил чл. 50, ал. от ЗДвП, предвиждащ, че на 1 кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища били длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Заявява, че ответното дружество застраховало отговорността на водача на л.а.“Фолксваген“ за вредите, причинени на трети лица, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства относно лек л.а.“Фолксваген“ съгласно чл. 477 от КЗ със застрахователна полица за задължителна застраховка „************* на автомобилистите“, валидна към датата на произшествието.

Поради тази причина, ищецът се суброгирал в правата на увредения срещу застрахователя на отговорното лице за настъпилото застрахователно събитие ответното дружество. Ищецът предявил регресна претенция за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение по щета №0300/23/481/500024 към *********** като последното образувало преписка по предявената регресна претенция № 43082952302494 като частично възстановило на ищеца сумата в размер на 6 838,37 лв. от общо дължимата сума от 8 106,27 лв., представляваща заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „*********“ в размер на 8 081,27 лв.и 25,00 лв. ликвидационни разноски. Ответното дружество отказало да възстанови на ищеца остатъка от сумата в размер на 1 267,90 лв. Ето защо искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 500,00 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 1 267,90 лв. - остатък над заплатената от ответника сума от 6 838,37 лв. до пълния предявен размер на регресна претенция от 8 106, 27 лв., включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №0300/23/481/500024, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /15.10.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата и направените в производството разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявения срещу дружеството иск по основание и по размер. Заявява, че платената от ответното дружество *********** на ищеца ********** ЕАД сума в размер на 6 853, 37 лв., представлява пълно и достатъчно обезщетение за нанесените на автомобил „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ********** щети при ПТП от 13.01.2023 г., изчислено в съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховане - съобразно действителната стойност на причинената вреда към датата на настъпване на събитието. Счита, че определеният и изплатен от ищеца размер на щетите за завишен. Смята, че този размер не съответства на реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП. Навежда твърдения, че признатите от ищцовото дружество количества и стойности на вложените в ремонта боя и материали, както и цената на сервизния час, надвишават обичайните пазарни такива. Твърди още, че ремонтът на увреденото МПС не съответства на средно пазарната стойност на този вид услуги, относима при определяне на действителната стойност на вредите. Поддържа, че реалният размер на претърпените от собственика на л.а.“Шкода“, модел „Фабия“ имуществени вреди, определени към датата на събитието по средни пазарни цени е 6 853,37 лв. Заявява, че претендираната от ищеца сума от 300, 00 лв., заявена като частичен иск от 1 267, 90 лв., над платената от ДЗИ по регресната претенция сума от 6 853, 37 лв. за ремонта на л.а.“ Шкода“, модел „Фабия“, се явява недължима поради несъответствие на цени за труд /сервизен час, посочени във фактурата, издадена от **************, със средно пазарната цена на труда към процесния период, както и поради несъответствие на цените за боя и материали с пазарните им аналози за автомобил с експлоатационна възраст от над 5 години. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са осъдителни искове с правно основание чл. 411 във вр. с чл. 410 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка “*************” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ следва да е свързана с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно 2 застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружествоищец; 2. Заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец; 3.

Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4.

Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “*************” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите.

По предявените искове в тежест на ищеца по делото е да проведе пълно и главно доказване на следните предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято ************* е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото, обективиран в определение от 02.02.2026 г., утвърден за окончателен в открито съдебно заседание от 18.03.2026 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по задължителната застраховка „ГО” при ответното дружество към датата на ПТП /13.01.2023 г./; че увреденото МПС е било застраховано по застраховка „*********“ при ищцовото дружество; че ответното дружество е извършило превод в общ размер на 6 838, 37 лв.; както и механизма на настъпване на посоченото в исковата молба събитие (ПТП), обстоятелствата, при които е настъпило и вината за това на водача на застрахования при ответното дружество автомобил.

Спорът между страните е размерът на причинените в следствие на процесното ПТП вреди. С оглед на това по делото без възражения от страните е приета съдебно автотехническа експертиза, съгласно която стойността за възстановяване на автомобила, определена по средни пазарни цени с влагане на алтернативни части към датата на събитието, възлиза на 5 775,19 лева с ДДС. Вещото лице изяснява, че стойността за възстановяване на автомобила, определена по цени на фирмен сервиз с влагане на оригинални части, към датата на събитието, е 8 081,27 лева с ДДС. Съдът кредитира заключението като обективно, пълно и изготвено от лице, притежаващо необходимите знания.

Съгласно приложено по делото писмо от ******** се установява, че за л.а. марка „Шкода“, мозел „Фабия“, с рег. № **********, номер на шаси *********** е бил собственост на ******** и е с дата на регистрация 14.11.2018 г. Установява се, че автомобилът бил с 5-годишна гаранция или пробег от 100 000 км., което от двете настъпи по-рано (до 13.11.2023 г.). На 28.11.2022 г. автомобилът бил отдаден под наем на *************, като пробегът му бил 126 729 км., респ. след изтичане на гаранционния пробег.

Съгласно трайната съдебна практика, когато увреденият автомобил не е в гаранция, застрахователното обезщетение следва да бъде определено съобразно средните пазарни цени за труд и резервни части в обикновен, неоторизиран автосервиз, а не по цени на оторизиран сервиз. Целта на обезщетението за имуществени вреди е да се възстанови увреденото имущество в състоянието, в което се е намирало преди увреждането, като се дължи обезщетение в размер на разходите, необходими за това възстановяване при обичайни пазарни условия. Високите цени на ремонт в оторизирани сервизи, включващи често повисоки цени на труда и оригинални части, са оправдани докато автомобилът е в гаранция и поддръжката в такъв сервиз е условие за запазване на гаранцията. След изтичане на гаранционния срок разходите за ремонт в оторизиран сервиз надвишават необходимото и разумното за възстановяване на автомобила. В този смисъл са множество решения на българските съдилища, които приемат, че при увредени автомобили извън гаранция, 3 размерът на обезщетението се определя по цени на неоторизирани сервизи (в този смисъл например Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС т.о. и др.).

В настоящия случай, от приетата по делото съдебно автотехническа експертиза, установява, че стойността на ремонта, извършен по средни пазарни цени в неоторизиран сервиз, възлиза на 5 775,19 лева с ДДС. Тази сума представлява действителния размер на претърпяната от собственика на автомобила вреда, която подлежи на обезщетяване от застрахователя по „*************". Ответникът е заплатил на ищеца сумата от 6 838, 37 лв. като обезщетение за вредите, което обстоятелство е безспорно. Тази сума е по-висока от действителния размер на вредата, определен по цени за ремонт в неоторизиран сервиз.