Решение № 801 от 18.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000500721 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 7237/28.11.2025 г., постановено по гр.д. № 205/2022 г., по описа на Софийски градски съд, ГО, I-18 състав съдът е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от „МРАЗ“ АД срещу НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“ и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за признаването за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот с административен адрес: гр. София, ***а, представляващ учебна Г-образна сграда, ползвана за работилници, заедно със съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, включваща следните сгради, подробно описани в Акт за публична държавна собственост № 10633 от 22 юли 2020 г. на Областния управител на област София, както следва: промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 947 кв. м. с идентификатор по КККР ***; промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 32 кв. м. с идентификатор по КККР ***; складова база на 1 етаж със застроена площ 566 кв. м. с идентификатор по КККР ***; промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 51 кв. м. с идентификатор по КККР ***; промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 88 кв. м. с идентификатор по КККР ***; промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 55 кв. м. с идентификатор по КККР ***.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „МРАЗ“ АД, което моли то да бъде отменено и искът му да бъде уважен от въззивния съд. Поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на изводите на съда. Основните 1 съобразения на въззивника са свързани с това, че процесиите сгради са били държавна собственост, актувани с Акт за държавна собственост на недвижим имот № 5049-П от 26.03.1970 г. и Акт за държавна собственост на недвижим имот № 5049-П от 1987 г. С тези актове за държавна собственост стопанисването и управлението на сградите е предоставено на Хладилен завод „Антон Иванов“, който към този момент е бил поделение на ДФ „Климатична техника“ – София. През м. март 1991 г. ДФ „Климатична техника“ - София учредила дъщерна фирма „МРАЗ“, която е поела активите на поделение Хладилен завод „Антон Иванов“, в резултат на което към този момент стопанисването и управлението на процесните сгради е било предоставено и се е осъществявало от ДФ „МРАЗ“ като правоприемник на активите и пасивите на поделение Хладилен завод „Антон Иванов“. На 28.06.1991 г. ДФ „МРАЗ“ се преобразува в акционерно дружество „МРАЗ“ със Заповед РД17-118 и Приложение № 4 към нея на Министъра на индустрията, търговията и услугите и Решение на СГС-ФО от 23.10.1991 г. При преобразуване на държавната фирма в акционерно дружество на 28.06.1991 г., на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм.) имуществото й е включено в капитала на дружеството, като в акта за преобразуването не е предвидено нещо друго относно това имущество. В резултат на това преобразуване сградите са придобили характера на частна собственост, принадлежаща на отделен от държавата правен субект със свое имущество. С оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) към преобразуваните преди 1994 г. държавни предприятия, което било изрично и трайно приемано в практиката на Върховния касационен съд, фактът на преминаване на собствеността е осъществен преди приемане на Постановление № 5/10.01.1992 г. на Министерския съвет, което от друга страна не разполагало с отчуждително действие, нито бил спазен редът за отчуждаване на имоти - частна собственост. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че МРАЗ АД не е придобило собствеността върху процесиите сгради, тъй като не бил осъществен съставът на чл. 17а от ЗППДОП (отм.). В решението било посочено, че на 26.03.1970 г. е съставен АДС № 5049-11, предмет на който са недвижим имот с адрес: *** и сгради, като за същите имоти впоследствие е съставен идентичен АДС № 5049-11/28.08.1987 г. Съдът обаче е пропуснал да установи и да анализира обстоятелството, че и в двата акта за държавна собственост е посочено, че имотите, предмет на актовете, са предоставени за стопанисване и управление на Хладилен завод „Антон Иванов“. Съдът не съобразил относима нормативна уредба - разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за държавните имоти (отм. ДВ. бр. 82 от 2 7.09.1996 г.), съгласно която че държавните имоти се предоставят за стопанисване и управление на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределите, установени от закона, упражняват върху тях право на владение, ползуване и разпореждане. Не бил съобразен и чл. 81, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт, съгласно който когато служби „Държавни имоти“ установят, че новопридобити недвижими имоти или новопостроени сгради не са актувани, изискват необходимите сведения от държавните организации, в чието стопанисване и управление се намират имотите, и извършват актуването. Съдът следвало да съобрази и Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Указ № 56 за стопанската дейност; чл. 26 от Правилника за прилагане на УСД Закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество;

Постановление № 201/25.10.1993 г. на Министерския съвет и разпоредбата на чл.17а от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятие („ЗППДОП“) /обн. ДВ., бр.38, 08.05.1992 г., отм. ДВ., бр. 28,19.03. 2002 г./, каквато по смисъл норма съществувала и в параграф 10, ал.З от ДР към сега действащия Закон за приватизация и следприватизационен контрол /обн. ДВ., бр. 28, 19.03. 2002 г./. Първооинстанционният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) е неприложима към преобразуването на дъщерна държавна фирма „МРАЗ“, тъй като същата била обнародвана едва през 1994 г. Всички предпоставки, установени в чл. 17а от ЗППДОП, били изпълнени и процесните сгради са станали собственост на АФ „МРАЗ“ по силата на посочената разпоредба. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че по отношение на правото на собственост върху процесиите сгради намират приложение разпоредбите на Постановление № 5/17.01.1992 г. на Министерския съвет. По делото било установено, че процесиите сгради 2 никога не са били предоставяни за стопанисване и управление на СПТУ за машиностроене „Вл. Комаров“, нито въз основа на изричен акт от компетентен орган, нито фактически същите са били ползвани като материално-техническа база на техникума. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Дори да се приемело, че са налице предпоставките на Постановление № 5/17.01.1992 г. на Министерския съвет, същото не притежавало директно отчуждително действие. От преобразуването на ДФ МРАЗ в акционерна фирма на 28.06.1991 г. и доколкото било установено, че предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) са се осъществили, правото на собственост върху процесните сгради било станало частна собственост на търговското дружество. Неправилно съдът е приел, че ищецът не е придобил правото на собственост въз основа на давностно владение. В нарушения на съдопроизводствените правила съдът не извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства и не е обсъдил направените от „МРАЗ“ АД възражения. Решението било необосновано, тъй като липсвло съответствие на изводите на съда по релевантните факти със събраните в производството доказателства, включително и с изводите на вещите лица.

Ответникът НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“ оспорва въззивната жалба по подробно изложени в отговора съображения.

Пред въззивната инстанция представя писмени доказателства по реда на чл.266, за които твърди, че е узнал и се е снабдил след постановяване на решението по делото – били постъпили при него със заявление № 204/23.02.2026 г. – копие от инвентарна книга; копие от експертна оценка, постановление на СРП по досъдебно производство 15353/2016 г. по описа на 4 РПУ на СДВР и пр.пр.23630/2006 г. Същите се представят във връзка с позоваването на въззивника на приетата по делото инвентарна книга като неоспорено писмено доказателство. Същите на основание чл.266, ал.2 от ГПК били новоткрити писмени доказателства - станали известни едва на 23.02.2026 г. От тях се установявало, че е налице обосновано съмнение относно достоверността на приетата по делото инвентарна книга, представена от ищеца-въззивен жалбоподател. Предвид новите писмени доказателства следвало да се приемат изцяло неоснователни твърденията на въззивния жалбоподател на стр. 10-12 от въззивната жалба относно индивидуализацията на процесните сгради съобразно инвентарната книга.

Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Предмет на въззивното производство са предявени от „МРАЗ“ АД срещу ответниците НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“ и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството искове с правно основание чл.124 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот с административен адрес гр. София, ***а, представляващ учебна Гобразна сграда, ползвана за работилници, заедно със съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, включваща 6 сгради, подробно описан в Акт за публична държавна собственост № 10633 от 22.07.2020 г. на Областния управител на област София, както следва: промишлена сграда на 2 етажа, със застроена площ 947 кв. м., с идентификатор по КККР ***; промишлена сграда на 1 етаж, със застроена площ 32 кв. м., с идентификатор по КККР ***; складова база на 1 етаж, със застроена площ 566 кв.м., с идентификатор по КККР ***; промишлена сграда на 1 етаж, със 3 застроена площ 51 кв.м., с идентификатор по КККР ***; промишлена сграда на 1 етаж, със застроена площ 88 кв.м., с идентификатор по КККР ***; промишлена сграда на 2 етажа, със застроена площ 55 кв.м., с идентификатор по КККР ***.

Ищецът обосновава правния си интерес с твърдения, че е придобил собствеността върху процесните имоти чрез прехвърлянето на държавната собственост на Хладилния завод ,Антон Иванов“ по реда на чл. 17а от ЗППДОП (отм.), както и на оригинерно основание, по силата на давностно владение. В исковата молба е посочено, че с Решение на СГС - ФО от 23.03.1991 г., по ф. д. 4915/91, на основание Указ 56, в регистъра на дъщерните фирми под № 365/27.03.1991 г. е вписана дъщерна фирма на ДФ „Климатична техника” - „Мраз“ - София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

Индустриална” № 11. Дъщерната фирма се образувала от поделенията Хладилен завод „Антон Иванов“ и „Климат - технология“. ДФ „Мраз“ поела активите и пасивите на Хладилния завод „Антон Иванов“ към 31.12.1990 г., който се прекратил, а „Климат технология“ станал нейно поделение с активите и пасивите към същата дата. Със Заповед РД-17-118/28.06.1991 г. и Приложение № 4 към нея на Министъра на индустрията, търговията и услугите и Решение на СГС- ФО от 23.10.1991 г. по гр. д. № 20037/91 ДФ „Климатична техника“ се прекратила и ДФ „Мраз“ била преобразувана в акционерно дружество „Мраз“. Така имотите на Хладилния завод „Антон Иванов“ и поделението „Климат - технология“, вкл. процесните, били прехвърлени в патримониума на „МРАЗ“ АД и били придобити от него по силата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ и министерската заповед.