Решение № 1586 от 07.10.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1586

Ямбол, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - III състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20267280700376 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от И. М. И., [ЕГН], с адрес: гр .Ямбол, обл.Ямбол,[улица], * чрез адв. Н. С. Н. от АК-Ямбол, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование], издадена на 20.08.2026 г. от младши автоконтрольор към сектор“Пътна полиция“-Ямбол, ОДМВР-Ямбол, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.Отнето е СУМПС-*. Заповедта е издадена на основание чл.171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП за това, че на 20.08.2026г. жалбоподателят е управлявал МПС * с регистрационен номер *, което е със служебно прекратена регистрация. Жалбоподателят не оспорва факта на управление на МПС, но посочва, че заявил на служителите, че не е собственик на автомобила, не е уведомяван и не знае, че л.а. е със служебно прекратена регистрация за изтекла застраховка „ГО“.Непосредствено след съставяне на акта била сключена застраховка „ГО“, за което представя полица на ЗАД „ОЗК“ с валидност от 00:00:00 часа на 21.08.2026 год. до 23:59:59 часа на 20.08.2027г.Представил застрахователната полица на 21.08.2026 г. в сектор ПП КАТ - Ямбол, но му били върнати само 2бр. peг. номера и СРМПС, а връщането на СУМПС му било отказано.Предвид изложеното счита, че обжалваната заповед е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл.35 от АПК и чл.22 от ЗАНН, относно приложение на ПАМ.Позовава се на Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023год. по тълк. д. № 3/2022год. на ВКС и ВАС.Счита още, че нарушението е преустановено и е постигната целта на закона.Поради това иска мярката да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят И. М. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Н. С. Н. от Адвокатска колегия – Ямбол, който поддържа подадената жалба. Счита, че от писмените доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят И. М. И., управлявайки процесното МПС, не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на същото. Още повече, че моторното превозно средство не е било негова собственост, а е собственост на В. Б. П., която също не е била уведомена за прекратената регистрация. Доказателство за това е и фактът, че моторното превозно средство при неговото управление е било с поставени регистрационни табели, с регистрационен талон, което безспорно говори, че административнонаказващият орган и органът по регистрацията не е предприел каквито и да е действия за спиране от движение, което е допълнителна индикация, че жалбоподателят и собственичката не са знаели за служебно прекратената регистрация на 18.08.2026 г..Отделно от това, представено е копие от сключената застраховка „Гражданска отговорност“ с валидност от 00.00.00 часа на 21.08 2026 г. до 23.59.59 часа на 20.08.2027 г..Предвид изложеното счита, че обжалваната заповед е в противоречие с целите на закона по чл. 22 от ЗАНН, които имат предназначение именно да преустановят нарушението, а от представената застраховка „Гражданска отговорност“ е видно, че то е било преустановено на момента и е безпредметна издадената заповед, което вече не играе ролята на принудителна мярка, а по-скоро ролята на санкция. Не на последно място е и липсата на умисъл в действията на жалбоподателя И. И., като в тази насока е Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВКС и ВАС, че уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебно прекратената регистрация.Поради това моли, на основание липсата на материални предпоставки, липсата на вина и умисъл и в противоречие с целите на закона, съдът да отмени обжалваната заповед.Моля да се присъдят направените разноски.

Ответната страна, младши автоконтрольор към сектор“Пътна полиция“-Ямбол, ОДМВР-Ямбол, се представлява от юрисконсулт З. А., която счита, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, както са посочени в закона. Законът е категоричен, че при несключване на застраховка „Гражданска отговорност“ следва служебна дерегистрация на МПС и това е известно на всеки един водач на МПС, доколкото същият е запознат със Закона за движението по пътищата. В този смисъл твърдението за незнание не следва да бъде уважено.Представя писмени бележки.Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от жалбоподателя.

Жалбата е редовна от формална страна, подадена е в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице, поради което е допустима за разглеждане.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, извън случаите по букви "а"–"ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, а именно по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 ЗДвП.

По силата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, за нарушаване на което задължение санкционната норма на чл.175, ал.3 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От съдържащите се в преписката писмени доказателства се установява, че заповедта е издадена въз основа на съставен Серия GA Акт №4163716 от 20.08.2026г. на младши автоконтрольор към сектор“Пътна полиция“-Ямбол, за това, че 20.08.2026г. жалбоподателят е управлявал МПС * с регистрационен номер [рег. номер], което е със служебно прекратена регистрация Жалбоподателят не оспорва факта на управление на МПС, но посочва, че не е уведомяван и не знае, че л.а. е със служебно прекратена регистрация. Счита, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона, тъй като незабавно нарушението е било преустановено. Представя сключена застрахователна полица BG/23/126002934748, с валидност от 00:00:00ч на 21.08.2026 до 23:59:59ч. на 20.08.2027г. за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Обстоятелството е известно на органа, наложил ПАМ, видно от представената като част от преписката Справка от регистрацията на автомобила, която е била възстановена на 22.08.2026г. поради получена информация от Гаранционния фонд за валидна застраховка.

С оглед на горните обстоятелства се налага извод, че заповедта за ПАМ представлява несъразмерно засягане – по-голямо от целта, за която актът се издава.Тя е и непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото служебно възстановяване на регистрацията на управляваното МПС.В тази връзка съдът е длъжен да вземе предвид новонастъпилите факти, по арг. от чл.142, ал.2 от АПК. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з" – "гг" ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, тъй като регистрацията на автомобила е възстановена [Наименование], съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност", видно от намиращата се у самия орган информация за това.

Основателни са възраженията на жалбоподателя за това, че не е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила. Уведомяването на собственика на ППС за служебно прекратената регистрация има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП и е от съществено значение за да се прецени дали уличеното лице е действало виновно, като се има предвид, че тази информация не е публично достъпна. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът(водачът) е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Фактът, че Гаранционният фонд е уведомил органа да прекрати регистрацията на превозното средство, не може да замести уведомяването на собственика на МПС и да установи неговото знание относно това обстоятелство. Задължение за това е предвидено в чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането - Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.По делото няма доказателства за такова уведомление, поради което засегнатото лице не е могло да предприеме своевременно нормативното предписаното му поведение.

Предвид горното, обжалваната заповед следва да се отмени, като в полза на жалбоподателя се следва присъждане на направените разноски.По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 21.08.2026г., удостоверяващ платено в брой възнаграждение от 510 евро, както и документ за платената държавна такса от 5.11 евро, общо 505.11евро, които следва да се възложат за възстановяване на ответника.Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвиденият размер на адвокатско възнаграждение [рег. номер]., съответстващи на 511.29 евро.Платеният от жалбоподателя размер от 510 евро е съответстващ на минималния, поради което следва да се присъди в цялост.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование], издадена на 20.08.2026 г. от младши автоконтрольор към сектор“Пътна полиция“-Ямбол, ОДМВР-Ямбол.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Ямбол, [населено място], [улица], да заплати на И. М. И., [ЕГН], с адрес: гр .Ямбол, обл.Ямбол, [улица], * разноски по делото в общ размер 515.11евро(петстотин и петнадесет евро, единадесет евроцента).

Решението е окончателно.

СЪДИЯ: