Решение № 13 от 07.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300502656 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.248 ал.1 пр.2 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „*************, чрез юрк.********, против Решение № 2558/06.06.2024г., постановено по гр.д.№ 13078/2023г. на Районен съд -Пловдив, III гр.с., с което е осъдено да заплати на И. Х. Г., ЕГН **********, сумата от 264,88 лв. – недължимо платена при липса на основание възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 701499/01.07.2022 г., и сумата от 1428,12 лв. – недължимо платена при липса на основание по клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № 701499/01.07.2022 г., ведно със законната лихва върху двете суми от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.09.2023 г., до окончателното изплащане на сумите; както и е осъдено, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, да му заплати сумата от 107,12 лв. - разноски за заплатена държавна такса.

Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с 1 което да са отхвърлят изцяло исковете като неоснователни.

Въззиваемата страна И. Х. Г., ЕГН **********, чрез адв. Д. Б., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба изцяло.

Постъпила е и частна жалба от адв. Д. Б., със съдебен адрес: гр.

**********, в качеството му на пълномощник на И. Х. Г., ЕГН **********, против Определение № 8743/17.07.2024г., постановено по гр.д.№ 13078/2023г. на Районен съд - Пловдив, III гр.с., с което е оставена без уважение Молбата с вх.№ 61645/10.06.2024г., на осн. чл.248, пр.2 от ГПК, за изменение на Решение № 2558/06.06.2024г., постановено по гр.д.№ 13078/2023г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., в частта му за разноските, присъдени на осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв, за увеличение на техния размер от 400 лв. на 469 лв. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови изменение на размера чрез увеличение от 400 лв. на 469 лв.

Въззиваемата страна „*********, чрез юрк.********, е депозирала писме отговор, затова, че частната жалба е неоснователна изцяло.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от И. Х. Г. против „*********“ ООД е заведена искова молба, с която посочва, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 701499/01.07.2022 год., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищеца парична сума в размер на 1600 лв., при възнаградителна лихва от 40,05 %, следвало да се върни 264,88 лв., и ГПР от 49,89 %. Начислена била неустойка в размер на 1428,12 лв., ако потребителят не предостави едно от обезпечения на кредита – банкова гаранция или поръчителство. Сумите следвало да се върнат чрез 37 седмични вноски всяка в размер на 89 лева за периода от 08.07.2022 год. до 17.03.2023 год. Направено е възражение, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като нарушавал разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поддържа също, че възнаградителната лихва е нищожна и поради протИ.речие на клаузата за нейното договаряне с добрите нрави. Не било ясно посочено в договора и как е формиран ГПР по кредита. В ГПР следвало да се включи и задължението за неустойка, като по този начин надвишавал законовия лимит 2 по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което водело до нищожност на клаузата за неустойка.

Възразява, че неустойката протИ.речала на добрите нрави и била прекомерна, което водело до нищожност на клаузата, въз основа на която тя е начислена. В тази насока са развити съображения. Клаузата за неустойка била недействителна на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, а също така протИ.речала и на чл.

71 от ЗЗД и на чл. 33 от ЗПК. Поради изложеното се иска връщане на недължимо платените суми – за възнаградителна лихва и за неустойка.

Претендирал е разноски.

Ответникът „*********“ ООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал Писмен отговор, с който е оспорил предявените искове като неоснователни.

Признал е, че страните са сключили посочения в исковата молба договор, както и че ответникът е предостави на ищеца сумата от 1600 лв. Изразява се несъгласие с твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, заради високия размер на лихвата. Счита, че договорът за кредит отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Предвид спецификите на правоотношението, риска за кредитора и гарантиране на задължението на потребителя за предоставяне на обезпечение, клаузата за неустойка не е нищожна като протИ.речаща на добрите нрави, доколкото неустойка не излиза извън присъщите функции. Претендирани са и разноски, като е направено и възражение на осн.чл.78 ал.5 от ГПК.

В хода на производството са приети процесния Договор за потребителски кредит от 01.07.2022г., ведно с приложение № 1 - Погасителен план, както и Справка за извършените плащания по процесния договор.

Приета е и ССЕ, изготвена от в.л. *********.

Районният съд, за да уважи предявените искове, излага основни съображения, че между ищеца и „********” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор № 701499/01.07.2022 г., при което ищецът е имал качеството на кредитополучател и на потребител. Съгласно заключението на вещото лице при изчисляването на процента на разходите е взета предвид единствено възнаградителната лихва, но не и други такси или неустойки по кредита. В тази връзка, е наложен извод, че неоснователно дължимата сума за неустойка не е включена от кредитора при изчисляването на ГПР по кредита и общата дължима сума от потребителя.

3

Районният съд е наложил извод, че уговорената неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързан с договора за кредит.

С чл.5 от Договора за кредит № 701499/01.07.2022 г. длъжникът е задължен да осигури поне едно обезпечение на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, поради което предоставянето на обезпечение реално се явява условие за сключване на договора. Затова разходите по обезпечението и следващата се неустойка от неговото неосигуряване е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Това не е било сторено и потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, тъй като тя не е в размер от 1864,88 лв., защото същата се завишава с посочената неустойка от 1428,12 лв., и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не бил посочен и действително приложимия ГПР по процесния договор за заем, тъй като с включването на неустойката при неговото формиране, процентът на разходите по кредита на годишна база положително ще надхвърли посочените в текста на договора 49,89 %. Не са били необходими и специални познания, тъй като размерът на неустойката надвишава този на главницата, а срокът на договора е по-малко от една година.

ГПР не е посочен с точен размер в договора, което отново е нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

Наложен е извод, че това води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 от ЗПК.

На следващо място, Районният съд е аргументирал, че процесната клауза за неустойка е нищожна, тъй като уговорката в чл.5 от Договора реално е извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което е видно от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни изисквания към евентуалните поръчители, а така също и от изискването за предоставяне на банкова гаранция.

Целта на посочената договорна клауза не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да 4 върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, затова е от естеството на една скрита възнаградителна лихва.

Начислената сума за неустойка е следвало да бъде включена освен в ГПР, но също и в годишния лихвен процент. Тъй като това не е било сторено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на възнаградителната лихва – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, което отново води до недействителност на целия договор, съгл. чл. 22 от ЗПК.

Доколкото договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 11, ал. 1 т. 9 и т.

10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки.

Пред Районен съд – Пловдив е подадена и Молба с вх.№

61645/10.06.2024г. от адв.Д. Б., на осн. чл.248, пр.2 от ГПК, за изменение на Решение № 2558/06.06.2024г., с искане за завишаване на размера на адвокатското възнаграждение от 400 лв. на 469 лв.

С Определение № 8743/17.07.2024г. Районният съд е оставил без уважение молбата.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С въззивната жалба на „********” ООД са направени възражения срещу правните изводи с решението. По- конкретно, счита, че процесната клауза не води до значително несъответствие между правата и задълженията на страните, тъй като начисляването и е породено от неизпълнението на вмененото по договора задължение на заемополучателя да предостави обезпечение, отговарящо на критериите посочени в сключения договор за потребителски кредит. Заемателят, преди сключване на процесния договор, се 5 е запознал с условията, при които кредита се отпуска и след това го е подписал. В договора е налице уговорка, въз основа на която заемателят се е задължил да предостави поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора критерии. В предвидения срок обезпечение не е предоставено. Заемателят е бил информиран за всички разходи по кредита. Неустойката не се включвала в ГПР. Неустойката не попадала в общите разходи по кредита и не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР. Неустойката не следвало да се калкулира в посочения размер на ГПР и същата не може да се приравнява на лихвата, тъй като според уговореното между страните, тя няма такава функция. Освен това, ГПР трябвало да се изчисли в момента на сключване на кредитния договор, като информирането на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единната математическа формула, има съществено значение и позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Непосочването на неустойка в ГПР не е само необходимо, а се явява задължително условие, за да бъдат изпълнени изискванията на ЗПК относно правилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. На следващо място, посочва, че нищожността на клаузата за неустойка не води до нищожност на договора за кредит Неправилно било и твърдението, че в ГПР следва да бъде включен и размера на уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Позовава се и на Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС, според което - ищецът по иск по чл. 55, ал. 1 от ГПК следва да докаже даване, съответно получаване на конкретните имуществени блага. В процесния случай, ищецът не бил доказал факта на даване на сумата в общ размер на 3308,05 лв. По отношение на неустойката, посочва, че същата е компенсаторна. За да възникне условието за начисляване на компенсаторната неустойка, то трябва да се е сбъднало събитието, при което е уговорена. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че съгласно ТР № 73 от25.06.1960 г., ОСГК на ВС, доброволното изпълнение на задълженията по един договор изразява по мълчалив начин признанието на действителността на този договор.