Определение № 651 от 15.08.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 651 гр. С., 15.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Ирина Р. Славчева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20241800500644 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 122 ГП К.

Образувано е въз основа на определение № 503/17.07.2024 г., постановено по гр.д. № 890 по описа за 2024 г. на Районен съд – Е.П., с което е повдигнат спор за подсъдност между същия съд и Софийски районен съд за определяне на това, кой е родово компетентен да разгледа искова молба от физическо лице с постоянен и настоящ адрес с. Г., общ. Е.П. против „К. И. И.

БГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С. по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК

За да се произнесе по препирнята за подсъдност, в кл. и като отчете своята компетентност да реши препирнята, тъй като двете съдилища са от различни окръжни райони, но спорът се решава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е отказал да приеме делото /което обуславя и компетентността на Софийски окръжен съд/, настоящият състав на Софийски окръжен съд след като се запозна с материалите по делото, взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 7599/2023 г. по описа на Софийс ки районен съд е било образувано въз основа на искова молба, предявена от Л. В. Т., действащ чрез пълномощника си адв. Б. Й. – СА К срещу ответника „К. И. И.

БГ“ ЕАД, с която е предявен иск с правно чл. 439, ал. 1 ГП К с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът в качеството на наследник на В. Т. А. не дължи следните суми по изпълнителен лист от 13.05.2013 г. посочени в изпълнително дело № 20179270400114 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927 в КЧСИ – 152,90 лева главница, ведно със законна лихва считано от 12.07.2010 г. до погасяване на вземането, 57,32 лева неолихвяеми вземания и 62,50 лева присъдени разноски, поради изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД от момента на изискуемост на вземането до завеждане на изпълнително дело № 20179270400114 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927 в КЧСИ и извършване на първото по него 1 изпълнително действие.

С определение № 17383 от 22.04.2024 г. съставът на Софийс ки районен съд, след направена справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца, е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Е.П., като е приложил чл. 113 ГПК , след преценка качеството "потребител" на ищеца Л. В. Т., и констатация, че адресът на същия е в общ.

Е.П..

С Определение № 503/17.07.2024 г., постановено по гр.д. № 890/2024г. на Районен съд – Е.П., този съд е прекратил производството по образуваното пред него дело, и е повдигнал спор за подсъдност. Изложил е съображения, че при предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГП К не намират приложение специалните разпоредби за подсъдността и по специално чл. 113 ГПК, а следва да се приложат общите та кива – чл. 105 ГП, тъй като не се касае до иск на потребител, съответно компетентен да разгледа така предявения иск е Софийски районен съд.

При тези данни настоящият състав намира, че твърдените от ищеца новонастъпили правопогасяващи факти по чл. 439 ГП К – изтичане на предвидената давност, са по отношение вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство, при което именно това е от значение за определяне качеството "потребител" на физическото лице – ищец /така изрично Определение № 2481/21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г. на трето г. о. на В КС, ГК/.

Вземанията на ответника, които се оспорват от ищеца Т., в качеството му на наследник на В. Т. А. – Кредитополучател по реда на чл. 439 ГПК , произтичат от договор за банков К.. Безспорно е в случая, че се касае за ищец, който притежава качеството на потребител, като наследник на

Кредитополучател – физическо лице по договор за банков К..

В Определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. на ВКС приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възни кване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физичес ко лице.

Липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство.

Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета още в Определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., Определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., Определение № 306 от 11.07.2022г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и др.

При липса на изрично посочени в чл. 113 ГП К ограничения, разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него. Независимо от характера на иска, интереса на ищеца по същия е отричане вземането на ответника, основано на договор за К..

Предвид изложеното настоящата инстанция не споделя виждането на 2

Районен съд – Е.П. за неприложимост на специалната разпоредба на чл. 113 ГПК за задължителната местна подсъдност в производство по предявен ис к с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

При преценка приложението на специалната подсъдност в чл. 113 ГПК , съдът следва да прецени и качеството на ищеца на потребител по см. на пар.

13, т. 1 от ДР на ЗЗП, каквато преценка е направена от Софийски районен съд и която се споделя от въззивната инстанция. Безспорно е в случая, че се касае за ищец, който притежава качеството „потребител“ по договора за К., вземанията от който договор на ответника, се оспорват в процесния правен спор по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК от ищеца.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковото производство, образувано по искова молба с вх. № 38552/13.02.2023 г. на Софийски районен съд, с ищец Л.

В. Т. и ответник „К. И. И. БГ“ ЕАД, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК , за което е образувано гр.д. № 7599/2023 г. на СРС и гр. д. № 890/2024 г. на Районен съд – Е.П. е РАЙОНЕН СЪД – Е.П. по правилото на чл. 113 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се изпрати на Районен съд – Е.П. за продължаване на съдопроизводствените действия по правния спор.

Препис от определението да се изпрати на Софийски районен съд за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3