Решение № 372 от 07.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Бургас, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Кристиян Ант. П. при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500126 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на

Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението“ –МВР, представлявана от главен комисар А.Д.- ВПД Директор, чрез пълномощник: главен юрисконсулт Т. С. , против Решение № 2794/07.12.2022г., постановено по гр.д.№ 5871/2022г. по описа на БРС, с което ответната Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението“ –МВР е осъдена да заплати Д. М. П., ЕГН **********, следните суми: 687, 26 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положени от ищеца за периода 0108.2019г. - 10.07.2020 г. 81,22 часа извънреден труд, получен след преобразуване на отработени часове нощен труд в дневни с коефициент 1,143; 167, 75 лева, представляваща сборна лихва за забава за периода от 01.11.2019 г. до 13.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 14.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано . Сочи се на първо място ,че на ищеца своевременно и коректно е отчетен и заплатен положение нощен труд за исковия период - съобразно специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен със специалната правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд,който следва да се заплати съобразно часовата ставка „предвидена за заплащане на извънреден труд Несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на съда, че тази разлика представлява извънреден труд, който следва да се заплати съобразни часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд.За да обоснове този извод, съдът неправилно е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата с аргумент, че в противен случай служителите в МВР 1 ще бъдат поставени в по- неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, регулирани с Кодекса на труда. Съдът не е отчел, че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, а в ЗМВР липсва препращаща норма, която да даде основание за прилагане субсидиарно, както на Кодекса на труда, така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др.С оглед на горното, размерът на дължимото допълнително възнаграждение също следва да се определи съобразно специалните правила, разписани в ЗМВР и в издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, въз основа на призната от закона делегация.

Мотивите на съда, че при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд, не са съобразени с целта на коефициента да определи така възнаграждението на работника, че за положен от него 7 часа труд през нощта, той да получава възнаграждение за 8 часа труд, като в тези случаи работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал.1 от КТ.Извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.Получените часове в повече при преизчисляване на нощния труд в дневен създават неточно разбиране за извънреден труд.С оглед на горното, претенцията за преобразуване на отработения нощен труд в извънреден труд с коефициент 1,143, както и за заплащането на получения при преобразуването нощен труд в дневен с часова ставка за извънреден труд е незаконосъобразна.

Отделно от това, решението не е съобразено и с произнасянето на Съда на Европейския съюз с решение от 24.02.2022г. по дело С~262/2020г. по отправено преюдициално запитване от PC-Луковит по гр.дело № 606/2019г. до СЕС за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство.Според т.1 от решението на съда чл.8 и чл.12, буква „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като *****и и полицаи е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.В полза на такива работници трябва да има други мерки на защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Отделно от това , неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд -не са съобразени с целта на коефициента да определи така възнаграждението на работника ,че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд .В този случай работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не е налице работа извън установеното за работниците работно време /.Неточно е разбирането ,че получените часове в повече при преизчисляването на нощния труд в дневен представляват извънреден труд. Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че за процесния период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР са действали Наредба 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи ,които са уреждали 2 реда заа организацията и разпределянето на работното време ,дежурствата ,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143 ,но липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово наложена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а като празнота в уредбата за държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота в специалната уредба следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният съд Сочи се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период .Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд ,която се разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция.

Сочи се ,че изводите не противоречат и на постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г-,образувано по преюдициалното запитване на РСЛуковит по делото със същия предмет на спора,като в него се стига до същия правен извод а именно ,че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим,като същевременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен .В т. 76 от решението на СЕС е изложено ,че аргументът за липсата на механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен и икономически порядък,видимо не отразяват допустима от закона цел ,годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото ,че ищецът е държавен служител и през периода 01.08.2016г. до 10.07.2020. е заемал длъжността „**** –ВСА, той и *****“ Районна служба –П* към РД ПБЗН-Бургас. Не е спорно и че за този период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.

Представят се платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 часа и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебноикономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.08.2019г.-10.07.2020г. ищецът е положил общо 568 часа нощен труд /сбор от съответните помесечно /тримесечно отчетени часове / и този труд е заплатен по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ,а за периода м. февруари 2020 г- м.юли 2020 год.-по 1 лв. на час.Преизчислен в дневен с коефициент 1,143 3 нощният труд възлиза на 649,22 часа и разликата в двете стойности в размер на 81,22 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца . Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 81,22 часа възлиза на сума в размер от 687,26 лева;законната лихва за забава с оглед падежа за плащане, настъпващ съобразно всеки тримесечен отчетен период, до 13.09.2022г. възлиза на 167,75 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

Други относими за предмета на делото доказателства съдът счита, че не са представени.

С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.