Определение № 367 от 24.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Благоевград, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Е.ия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20241200501336 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на Х. Г. С., гр.**, против определение №1220/18.11.2024г на РС-Разлог по гр.д.№594/22г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С атакувания акт е оставена без уважение молбата за удължаване на срока за представяне на поправена искова молба и е прекратено производството по делото, поради неотстранени нередовности в срок, като исковата молба е върната на ищеца.

Недоволен от така постановеното определение в прекратителната част е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Противната страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакуваното определение и настоява за потвърждаването му, за което също подробно се аргументира.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

1

От материалите по делото се установява, че първоинстанционното дело е образувано по искова молба, подадена от Х. Г. С., против Н. Г. С., с която е поискано от съда да възстанови запазената част на ищеца Х.С. от наследството на М. С.а, починала на **г и Г. С., починал на **, до размер на 1/3, като намали дарението, извършено от последните двама в полза на Н. Г. С. с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Б.о, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Б.о, материализирано в нотариален акт №77/89г на Разложки районен съд.

С молба от 23.05.2024г ищецът във връзка с указания на съда, дадени в о.с.з., е поискал наследствената маса да бъде допълнена с изградените в поземления имот сгради: едноетажна сграда за обитаване със застроена площ от 24 кв.м. с идентификатор ***; двуетажна сграда за обитаване със застроена площ от 46 кв.м. с идентификатор *** и сграда със застроена площ от 46 кв.м. с идентификатор ***.

С протоколно определение от 25.09.2024г РС е приел, че с молбата от 23.05.2024г е предприето от ищеца изменение на иска, което не е направено по надлежния ред, поради което съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи нова, поправена искова молба, която да е вписана и в която да са посочени всички имоти, включени в предмета на делото.

С молба от 20.10.2024г ищецът Х.С. е поискал удължаване на срока за представяне на вписана искова молба, което искане е удовлетворено с определение от 15.10.2024г на РС, като срокът е удължен с още три седмици, считано от изтичането на първоначално предоставения срок.

С постледваща молба от 31.10.2024г ищецът Х.С. отново е поискал удължаване на срока за представяне на вписана искова молба, считано от получаване на съдебните удостоверения от съда.

С атакуваното определение въпросното искане е оставено без уважение, като исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК и производството по делото е прекратено.

При тези данни атакуваното определение, с което е върната исковата молба, се явява незаконосъобразно. От материалите по делото се установи, че РС е постановил прекратителния акт, приемайки за неотстранени в срок 2 констатираните по реда на чл.129, ал.2 ГПК нередовности. При това положение прекратяването на делото се явява функция на определението, с което исковата молба е оставена без движение, указвайки на ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, а именно да представи нова, поправена такава, която да е вписана и в която да са посочени всички имоти, включени в предмета на делото. Поради това проверката на неговата законосъобразност е неизбежна в настоящото производство.

Анализа на обстоятелствената част и петитума на искова молба, налага извода за неправомерност на дадените указания. Това е така, понеже според доктрината и съдебната практика, когато накърняването на запазената част е чрез завет или дарение, както е в случая, и следва да се формира наследствена маса по чл.31 ЗН, както и да се извърши преценка за размера на правата на наследника със запазена част, то определянето на стойността на наследствената маса и на стойността на запазената част е въпрос по съществото на спора по чл.30, ал.1 ЗН, а не част от предварителните въпроси във връзка с редовността на исковата молба. Следователно, при иск за възстановяване на запазена част, накърнена чрез дарение (какъвто е предявеният), въпросите касаещи стойността на наследствената маса и какви точно имоти влизат в наследствената маса, не касаят допустимостта на исковата молба, а съществото на делото. Ето защо и указанията на съда, дадени с протоколното определение от 25.09.2024г за посочване в поправена искова молба от ищеца на всички имоти, включени в предмета на делото, са незаконосъобразни и не обусловят атакуваното връщане на искова молба и прекратяване на производството по нея. Оттук и незаконосъобразност на обжалваното определение, което подлежи на отмяна само на това основание.

За пълнота следва да се отбележи, че дадените на ищеца указания са и неясни, което е също така основание за тяхната незаконосъобразност.

Съгласно константната съдебна практика само при дадени ясни и точни указания от съда за това какви нередовности на исковата молба следва да се отстранят от подателя й, спрямо него следва да бъде приложена санкцията по чл.129, ал.3 ГПК, ако указанията не бъдат изпълнени в срок (вж.Р№ 434/13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №700/2009 г., I г. о., О№ 869/12.12.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№776/2012 г., IV г. о. и др.). В този смисъл неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, в т.ч. прекратяване на делото. В случая в 3 протоколното определение за обездвижване на исковата молба РС се е задоволил да посочи единствено, че следва да се посочат всички имоти, включени в предмета на делото, без да е посочил законовите изисквания, на които не съответства, без указания за преписи за противната страна. Не на последно място - в определението съдът се е ограничил да задължи ищеца да впише исковата молба едва в диспозитива, без да посочи Службата по вписване, в която следва да стори това, така също и необходимостта от представяне на вписан екземпляр от исковата молба в съда.Тези неясноти на дадените указания е самостоятелно основание за незаконосъобразност на атакуваното определение. Съвсем отделен е въпросът, че исковата молба вече е била вписана в СВп при РС-Разлог (вж.исковата молба, представена с молбата от 11.07.2022г).

В контекста на горното е безпредметно обсъждането на въпроса за наличието на предпоставки за повторно удължаване на срока за изпълнение на указанията.

По тези съображения прекратителното определение ще следва да се отмени и делото върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилното решаване на делото.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО определение

№1220/18.11.2024г на РС-Разлог по гр.д.№594/22г по описа на с.с. в частта, с която прекратено производството по делото, поради неотстранени нередовности в срок и исковата молба е върната на ищеца.

ВРЪЩА делото на РС-Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5