Решение № 204 от 09.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пловдив, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330206711 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 004078 от 10.10.2023г. на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр.Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК 131071587, със седалище и адрес на управление: обл.София, общ.Елин Пелин, с.Равно поле, ул.“3-ти март“ № 1, представлявано от *** М. Е. Д.-Д., ЕГН ********** и Л.

М. Х., ЕГН **********, на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.68в, вр. чл.68д, ал.1, пр.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП.

Жалбоподателят в жалбата си и в допълнително депозирана до съда молба, излага съображения за отмяна на наказателното постановление /НП/.

Алтернативно моли съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с квалифициране на случая като маловажен. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 15.03.2023г. от служители на РД КЗП Пловдив, сред които и св.П. И.

Х., на длъжност „***“ била извършена проверка в обект – магазин „Лидл“, находящ се в гр.Пловдив, общ.Пловдив, обл.Пловдив, ул.“Пещерско шосе“ № 34, стопанисван от дружеството жалбоподател „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД. Повод за проверката била постъпила в РД КЗП Пловдив жалба, заведена с вх.№ П-03-410/13.03.2023г., в която бил описан случай на разлика в цената на продавани в обекта пуешки гърди /варено-пушени Pikok/, чийто обявена от производителя цена била 13,99 лв./кг, като за 0,405 кг цената била съответно 5,670 лв. На касата пушките гърди били таксувани с цена 14,99 лв./кг и съответно за 0,405 кг цената била 6,07 лв.

В хода на проверката инспекторите направили контролна покупка на пуешки гърди /варено-пушени Pikok/, на които на етикета обявената цена била 13,99 лв./кг, като за опаковка от 0,395 кг съответно цената била 5,530 лв.

При заплащане на касата, на проверяващите бил издаден касов бон № 0000303509/15.03.2023г., в който продажната стойност на стоката била 14,99лв. и за опаковка от 0,359 кг цената била съответно 5,92 лв.

Въз основа на това проверяващите констатирали несъответствие между маркираната на касовия бон цена и цената, отразена на етикета на пуешки гърди /варено-пушени Pikok/, което формирало извод, че обявената информация на опаковката за цената на стоката пуешки гърди /варенопушени Pikok/ е невярна, и като такава е подвеждаща.

За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № КП-2700092/15.03.2023г.

В свое становище, изпратено до контролния орган, юрисконсулт на дружеството обяснил, че актуалната цена на артикула в кг била посочена върху ценова табела, като информация за актуалната продажна цена на отделните разфасовки можело да бъде получена при използване на уреда за проверка на цена /прайс чекър/.

В резултат на установеното по време на проверката, св.Х. приела, че търговецът „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД преднамерено и съзнателно предоставял заблуждаваща информация относно съществен признак на стоката, а именно – нейната цена, като предлагал за продажба пуешки гърди /варено-пушени Pikok/ с обявена цена на етикета върху продукта – 13,99 лв./кг и за 0,395 кг цената била 5,530 лв., докато при издадения касов бон маркираната продажна цена била на стойност 14,99лв./кг и за 0,359 кг цената била 5,92 лв.

По този начин приела, че дружеството е извършило нарушение на чл.68в, вр. чл.68д, ал.1, пр.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП, за което съставила срещу 2

„Лидл България ЕООД енд Ко“ КД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 004078/28.04.2023г.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП № 004078 от 10.10.2023г., с което наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактология по случая и на основание чл.210а от ЗЗП наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.68в, вр. чл.68д, ал.1, пр.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и гласните такива – свидетелските показания на П. И. Х., която описва обстоятелствата по съставения от нея АУАН и нарушението, за което е съставен. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни и съответни на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, да опорочават административнонаказателното производство и самите актове, и да нарушават правата на нарушителя. И актът и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на тяхната компетентност в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби, съобразно с целта на закона.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При правилно установена фактическа обстановка, нарушението е описано надлежно и в двата акта на администрацията, като ясно и подробно е посочено всичките му индивидуализиращи белези /време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено/.

Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за категорично и несъмнено установено описаното в наказателното постановление административно нарушение на чл.68в, вр. чл.68д, ал.1, пр.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл.68в от ЗЗП забранява нелоялни търговски практики, като съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Коя е заблуждаваща търговска практика определя нормата на чл.68д, ал.1, която сочи, че търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Такова обстоятелство е и цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на 3 специфично предимство по отношение на цената – чл.68д, ал.2, т.4 от ЗЗП.

От обективна страна на нарушението се установиха всички съставомерни негови признаци в поведението на дружеството жалбоподател чрез неговите представители /ръководни и представителни органи и работници и служители/. Именно при продажбата на процесната стока, търговецът е използвал забранена от закона заблуждаваща търговска практика относно съществено обстоятелство за стоката – а именно нейната цена. Тази практика се е състояла в продажбата на стока /в случая – пуешки гърди, варено пушени Pikok/ с невярна информация относно действителната й цена, доколкото същата е съдържала етикет с цена на стойност 13,99 лв./кг и цена на конкретната опаковка от 0,395кг – 5,530 лв., а в действителност продажната цена на касата на магазина била на стойност 14,99 лв./кг или за опаковка от 0,395 – 5,92 лв. По този начин потребителят е бил заблуден да вземе или би могъл да вземе първоначално търговско решение да я закупи, което не би взел без използването на описаната нелоялна търговска практика.

Именно поведението на дружеството жалбоподател чрез неговите органи е предизвикало съществуването на специфично предимство по отношение на цената, което всъщност не е било действително и това предимство е или може да е в пряко отношение с мотивирането на потребителя за извършване на покупката.

Не може да се приеме, че естеството на закупения в случая продукт, предлаган в охладен вид, което предполага специфични условия на съхранение, е обстоятелство, което оправдава дружеството в случай на промяна на цените на подобен продукт, да не постави нови цени върху опаковките на продуктите. Преетикитирането на продуктите е въпрос на вътрешна организация и неговото разрешаване касае съответните компетентни структури на дружеството. Недопустимо е неизпълнението на толкова съществено задължение, свързано с цените на предлаганите стоки, да бъде оправдавано със специфични изисквания за тяхното температурно третиране. Недопустимо е също така при поставен върху самата стока етикет с цена, указващ цената за един килограм и цената за съответната разфасовка, да се очаква потребителят да търси други за същата стока допълнителни етикети или табели, поставени в близост до нея, за да провери дали цените съвпадат или не. Но дори да забележи такива допълнителни етикети или табели, потребителят няма как знае коя е актуалната цена и по коя от двете цени ще му бъде таксувана стоката - по цената обявена на опаковката или по тази, обявена на ценова табела в близост до стоката. Представянето на информация за цената на стоката, чрез две различни цени, като едната е действително валидната, но не е поставена върху стоката, а на друго място – рафт, допълнителна табела или други подобни, въвежда в заблуждение или е възможно да въведе в заблуждение средния потребител да вземе търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Съдът не споделя и друг защитен аргумент на жалбоподателя, че във всеки търговски обект, стопанисван от дружеството, на разположение на 4 потребителите имало специално устройство за проверка на цената в магазина – „прайс чекър“, което улеснявало получаването на надлежна информация за цената на конкретната разфасовка. Действително уредът е допълнителна гаранция за правата на потребителя, като му дава възможност при съмнение да провери цената на конкретна стока, преди да я закупи, но не замества задължението на търговеца за обозначаване върху етикета или опаковката на стоката действителната продажната цена, която се начислява на касата на магазина. Това задължение не е било изпълнено и на практика е довело до заблуждаване и подвеждане на потребителите, което е видно и от обстоятелството, че процесната проверка е предприета по сигнал на потребител, който заявява, че е заплатил повече отколкото е посочено на етикета, поставен на стоката. Горното налага извод, че е осъществен общият фактически състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по чл.68в, вр. чл.68д, ал.1, пр.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП, която е забранена от закона.

С оглед така установената фактология по делото, правилно е квалифицирано извършеното нарушение с посочване на правилните нормативни разпоредби, регламентиращи процесните отношения. Налице е съответствие на словесното описание на нарушението и неговото цифрово изражение с изрично посочване, че заблуждаващата практика се отнася именно до цената на стоката, като подробно е очертано в какво се състои подвеждането на потребителите, поради което не може да се говори за неправилна квалификация на извършеното, каквото становище е изложено в жалбата.