Решение № 113 от 10.10.2023, Административен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.

Ловеч, 10.10.2023г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д. РАДЕВА при секретаря Татяна

Тотева, с участието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Радева адм. дело № 393/2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. във вр. с чл. 204, ал. 1 от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Административното дело е образувано по Искова молба с вх. № 3421/10.10.2021г., подадена от Т.С.Г., ЕГН: ********** ***, против Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.01.2015г. до окончателното ѝ изплащане, за причинени неимуществени вреди в резултат на Решение № 2-455/29.01.2015г. на Комисията, с което е обявена принадлежността на ищеца към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Производството е образувано след като с Решение № 11151/04.11.2021г., постановено по адм. д. № 7097/2021г. по описа на ВАС на РБ е отменено Решение № 36/26.03.2021г., постановено по адм. д. № 479/2019г. по описа на Административен съд гр. Ловеч и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същият съд.

В съдебно заседание ищецът Т.С.Г. се явява лично и с упълномощеният процесуален представител адв. В.П. ***, който поддържа предявеният иск и по същество излага подробни аргументи за основателност и доказаност на същия в предявения размер. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло предявеният иск и да присъди направените от ищеца разноски, съгласно представен списък на разноските. Ангажирани са писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание ответникът - Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия /Комисията/, чрез процесуалните си представители – юрисконсулт С.М. и юрисконсулт Д. Т. оспорват изцяло предявения иск. Излагат подробни аргументи в този смисъл, както в съдебно заседание, така и в представени писмени бележки.

Молят съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ищеца.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Цветомир Папурков изразява становище за основателност и доказаност на исковата претенция, поради което моли съдът да уважи иска в претендирания размер.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, като събраните писмените не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес, или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с настоящ адрес ***. Правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Исковата молба е предявена пред компетентния съд, при спазване на правилата за родовата и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на Административните съдилища, съгласно т. 1 от диспозитива на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2014г. на ОСГК на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация. Спазени са формалните изисквания за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От приетите по делото доказателства се установява, че Председателят на Комисията с Писмо № КИ- К-10-18919/16.09.2010г. е изискал от Кмета на Община Летница, на основание чл. 21, ал. 2 от

ЗДРДОПБГДСРСБНА, да му изпрати списък с трите имена, ЕГН, длъжност на лицата и периода на заемане на длъжността за лицата, заемали или заемащи публични длъжности от 10.11.1989 година. С Писмо изх. № 2634/01.10.2010г.

Кметът на Община Летница е изпратил на Председателя на Комисията списък на лицата от Община Летница, заемали публични длъжности за периода от 10.11.1989г., в който списък фигурирал и ищецът по настоящото дело - Т.С.Г., като общински съветник в Общински съвет гр. Летница за мандат 2007-2011г., като е посочен неговият ЕГН, както и че заема тази длъжност от 09.11.2007 година.

КРДОПБГДСРСБНА с Решение № 2-455/29.01.2015г. е обявила принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на Т.С.Г. като съдържател на конспиративна квартира с псевдоним „Язовира”. Ищецът е обжалвал това решение пред Административен съд С.-*** Жалба от 25.02.2015г., по която е било образувано адм. дело № 2256/2015г. по описа на този съд. Жалбата на Г. е получена в Комисията на 09.03.2015 година. С Докладна записка № КИ-К-15 2899/10.03.2015г. Директорът на Дирекция „Архив” уведомява Председателя на Комисията за допусната фактическа грешка в решението на комисията от 29.01.2015 година. В докладната записка е посочено, че при повторната проверка е била открита още една регистрационна бланка, в която фигурират трите имена на Т.С.Г., без да са налични други идентификационни данни. Открити са 2 бр. служебни карти на щатен служител със звание „майор“ през 1981г., който със Заповед № К-4264/23.09.1981г. е преназначен за Зам. Началник на РО в XIII ГО. При така установените обстоятелства не може еднозначно да се установи лицето, което е съдържател на конспиративна квартира „Язовира”, поради което е предложено на заседанието на Комисията на 11.03.2015г. да бъде разгледан проект на Решение № 2-455-А.

С

Решение № 2-455-А/11.03.2015г. Комисията е оттеглила Решение № 2-455/29.01.2015г. в частта, с която е установена и обявена принадлежност на Т.С.Г. към органите по чл. 1 от приложимия закон и е постановила да се заличи в интернет страницата на Комисията информацията в Решение № 2-455/29.01.2015г., касаеща Т.С.Г. в деня на постановяването му. В мотивите на решението на Комисията е посочено, че на основание подадената жалба от Г., получена с разпореждане на Заместник-председателя на АССГ на 09.03.2015г. срещу Решение № 2-455/29.01.2015г., в частта, в която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията е извършила повторна проверка на наличните архивни материали и е установила, че фигурират две лица, работили в една и съща структура – МВР с идентични имена (име, презиме и фамилия), без други идентификационни данни, еднозначно установяващи лицето, за което са налични документи по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С оглед изложено е неприложимо изискването на чл. 26, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 18 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и на основание чл. 156, ал. 1 от АПК, Комисията е оттеглила постановеното от нея Решение №

2-455/29.01.2015 година.

Решение

№ 2-455-А/11.03.2015г. е изпратено на Т.С.Г. с Писмо № КИ-К.15 2943/11.03.2015г. като е отбелязано в края му, че Комисията поднася извиненията си за причинените морални неудобства.

За изясняване на делото от фактическа страна и доказване на твърденията по исковата молба, по искане на ищеца са били допуснати до разпит в открито съдебно заседание трима свидетели – С. К.С., М.Н.и Т. Х.П.. От показанията на свидетеля С.К.С.се установява, че същият се познава с ищеца Т.Г. от 1981-1982г., когато той е работил в поделението на МВР в Община Летница. Този свидетел заявява, че той и ищецът са ловци, станали са приятели, събирали се и семейно. Прочел във вестник „Ловеч прес” през януари или февруари 2015г., че Т.Г. е бил доносник на Държавна сигурност и извършвал такава дейност през времето. След около месец се срещнал с Г. и разговаряли за това. Ищецът му казал, че няма представа защо се пишат такива неща за него в пресата. Свидетелят Сяров заявява, че състоянието на Г. е било трагично, бягал от компании, те не го желаели, негови приятели и ловци от селото започнали да му се присмиват и подиграват. Заявява, че Г. отбягвал срещи с хора, гостувания, виждания и постоянно си стоял в къщи, като преживявал случая много тежко. Имал два стента на сърцето, диабет и други болести. Заявява също, че ищецът бил кандидат за Кмет на с. Горско Сливово от партия ГЕРБ на изборите през 2015г., но от партията оттеглили кандидатурата му и той не се е явявал на изборите. Според свидетеля С. ищецът линеел, защото всички му се подигравали. Свидетелят С. чул от Г., че е получил писмо за оттегляне на решението, но някои хора вярвали на това, други не и продължавали да му се присмиват. Свидетелката М.Н.Г., която е съпруга на ищеца Т.Г., заявява, че ищецът е научил за решението на Комисията от извадка от вестник, която му е била дадена в едно заведение. Човек от селото на име Кольо казал на ищеца, че е доносник. След това съпругът й получил официално писмо от Комисията. Според свидетелката, съпругът й Т.Г. се е затворил и започнал да вдига кръвно, като няколко пъти са му сменяли лекарствата за кръвно, докато са му сложили два стента. Заявява, че след високото кръвно налягане, му открили и диабет, което било следствие от притесненията и неприятностите по повод решението на Комисията. Свидетелката Г. заявява, че преди случая с оповестяването му като доносник, здравословното състояние на съпругът й било нормално, не е имал оплаквания, не е имал диабет. Хипертоничните кризи започнал да ги получава след този случай и в продължение на тези години, като явно те са следствие от това. И диабета също се е получил през това време явно от стреса.

Свидетелката Г. е заявила, че съпругът й е бил общински съветник и кандидат за кмет, но отпаднал като кандидат за кмет, тъй като политиката на партия ГЕРБ била да няма доносници в техните редици. Заявява, че хората в с. Горско Сливово приемали поместеното на сайта на общината и във вестник „Ловеч прес”, че съпругът й е бил доносник за истина. Заявява, че въпреки, че Комисията е оповестила, че опровергава първото решение, никъде не било публикувано, че ищецът не е доносник - нито във вестник, нито в интернет са написали, че Г. не е доносник. Свидетелката Г. заявява, че приятелите на съпруга й и особено хората от ГЕРБ напълно са се отдръпнали от него, което му е повлияло, защото той е бил винаги сред хората.

От показанията на свидетеля Т.Х.П.се установява, че той живее в с. Горско Сливово и е приятел с ищеца. Присъствал е на срещата, когато негов съсед е връчил на компанията извадка от вестник „Ловеч прес” и е казал, че Г. е доносник. Заявява, че от тогава в ищецът е настъпила промяна, като е започнал да страни от хората, получил проблеми със сърцето, сложили му стентове, след това получил и диабет. Заявява също, че Т.Г. не се е кандидатирал за Кмет на с. Горско Сливово, тъй като го обвинили, че е доносник, че е с лоша репутация и той се оттеглил. Започнал е да страни от компании, не се събирал с хора, като в селото се носела мълва, че е доносник, но се оказало, че не е така. През 2015г. Г. е бил общински съветник и хората контактували с него, но след публикацията на Комисията отношението на хората към него се е променило в отрицателен смисъл – избягвали го, не контактували с него.

Като доказателство по делото е представена от ищеца и приета извадка от вестник „Ловеч прес”, бр. 10, 5-8 февруари 2015г., в който е поместена статия със заглавия „Съветник от ГЕРБ сътрудничи на ДС и след демокрацията”. В тази публикация е отразено, че Т.Г., който в мандата 2007 – 2011г. е съветник от „Бойко-Борисовата партия“ в местния парламент е вербуван, когато е 28-годишен. Той е бил съдържател на конспиративна квартира, като псевдонимът му е бил „Язовира“.