Решение № 1780 от 09.05.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1780

09.05.2019 година, град Пловдив

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ при участието на секретаря Иванка

Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11066 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 109 ЗС от И.Н.Р. срещу Х.А.Б..

Ищцата твърди, че е собственик на идеална част от УПИ … от кв. … с площ 996 кв. м. по плана на с. Б. на основание договор за покупко-продажба от … г. и наследство от с. си П.Т.. Ответникът бил съсобственик в имота и притежавал ½ ид.ч. от същия. Последният изградил в имота едноетажна сграда в южната част, състояща се от гаражно помещение две стаи и навес, пристройка с площ около 20 кв.м., стопански постройки (кокошарници) в южната част на имота с площ от около 30 кв.м. и ограда от мрежа и колове.

Твърди, че извършеното строителство е незаконно, изпълнено без съгласието на останалите съсобственици и пречело да ползва имота съобразно правата си. Иска се осъждането на ответника да премахне описаните обекти. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърд, че постройките са били изградени към момента, когато е придобил правото на собственост през …г. Твърди, че всички сгради били изградени преди …г., отговаряли на строителните правила и норми и били търпими. Счита, че единствено незаконността на строителството не може да обуслови тяхното премахване.

Претендира разноски.

Първоинстанционното решение при предходното разглеждане на делото е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане с участието на всички необходими другари.

С няколко уточняващи молби ищцата насочва претенцията си срещу всички лица, които се легитимират като съсобственици на земята, като с определение от 17.10.2018г. са конституирани П.П.Т., Б.П.Т., М.А.Т. и С.Х.Б.. Последната, като правоприемник на своята м.. За правоприемството от своя б. в хода на процеса се прилага чл. 226, ал. 1 ГПК и делото следва своя ход между първоначалните страни. От представения н. а.за дарения обаче се констатира, че освен Х.Б. право на собственост върху имота е имала и неговата с.- Н. Б.. Тя не е участвала в процеса, при първоначалното му раглеждане, поради което и предвид практиката на ВКС и решението на ПОС, С.Б. като неин правоприемник бе конституирана като ответник по делото.

В срок е постъпил отговор от М.Т., която взема становище за основателност на претенцията и иска нейното уважаване.

Б.Т. и П.Т. не подават отговори на исковата молба.

Ответницата С.Б. подава в срок отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. Възразява, че процесните постройки и оградата не са изградени от ответника Х.Б., а са съществували към момента на придобиването на имота. Счита, че самото обстоятелство, че постройките са незаконни е ирелевантно, доколкото за уважаването на иска по чл. 109 ЗС следвало да се установи, че обектите пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост. На следващо място, намира, че не се обосновава, с какво обектите пречат на ищцата, тъй като от придобиването на имота съществувала ограда, която разпределяла ползването му макар и без договор. По този начин всички постройки, които се твърдяло, че пречат на ищцата всъщност попадали в ползваната от Б. част. Изтъква и обстоятелството, че ищцата не живеела на територията на РБ и реално не ползвала имота. Предвид горното иска отхвърляне на претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

От представения н. а.№ …, дело …/…г. на н. при ПРС се установява, че М. С.е продала на ищцата и с. й по това време- П.Т.

9/10 ид.ч., а на М.А.Т. 1/10 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от процесното дворно място заедно с целия първи етаж от едноетажната с изба масивна жилищна сграда, две паянтови постройки към етажа, северната част на стопанска сграда-навес и 1/2 ид.ч. от тухлена тоалетна.

Останалата 1/2 ид.ч. от дворното място, заедно с южната част от построена с мястото стопанска сграда и 1/2 ид.ч. от тухления клозет и всички останали подобрения, е придобита от ответника Х.Б. с договор за покупко-продажба от , обективиран в н. а.№… дело № …/…г. на н. при ПРС.

След смъртта на П.Т. и прекратяването на

СИО, неговата 1/2 част от имуществото е придобита от наследниците му: ищцата – И.Н.Р., и ответниците Б.П.Т. и П.П.Т..

Така ищцата се легитимира като собственик на 4.5/10 от 1/2 ид.ч. от земята (или 4.5/20 ид.ч. от цялото дворно място) на основание договора и на 1.5/20 ид.ч. от цялото дворно място на основание наследяване от с. си. Б.Т. и П.П.Т. притежават по 1.5/20 ид.ч. от двора. М.Т. е притежавала 1/20 ид.ч. от двора, която след смъртта й е наследена поравно от М.Т. (0.5/20 ид.ч. от двора), която замества на основание чл. 10, ал. 1 ЗН починалия преди наследодателката неин с.- А. Б.Т. и от Б.Т. и П.П.Т. (общо 0.5/20 ид.ч. от двора), които заместват на основание чл. 10, ал. 1 ЗН починалия преди наследодателката неин с.- П. Б.Т..

Правата върху построената в имота едноетажна сграда и част от навес се разпределят по същия начин, но върху знаменател 10, тъй като е прехвърлена цялата собственост. Така ищцата притежава 4.5/10 на основание сделката и 1.5/10 ид.ч. на основание наследяване, Б.Т. и П.П.Т. притежават по

1.5/10 ид.ч. по наследство от б. си и общо 0.5/10 ид.ч. по наследство от М.Т., а М.Т. притежава 0.5/10 ид.ч. по наследство от М.Т..

В хода на процеса Х.Б. и с. му са прехвърлили притежаваните от тях права на д. си С.Б.. Производството по делото в случая продължава между същите страни, но предвид обезсилването на решението на РС, качеството на с. на необходим другар, прехвърлянето на имота и насочването на претенцията срещу надарения, С.Б. бе конституирана като ответник по предявения иск.

При така установената фактическа обстановка, с категоричност се установява, че всички страни по делото са собственици на идеални части и дворното място и като такива имат право да ползват същото съобразно правата си.

По реда на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С такава възможност разполага и съсобственик, ако спрямо него се предприемат неоснователни действия от страна на другите съсобственици. Тези действия следва да са извършени без правно основание и реално да възпрепятстват предявилото иска лице да упражнява правата си върху съсобствения имот в съответствие с притежавания от него обем на правото на собственост.

Построяването на законна или незаконна сграда или пристройка в съсобствен имот само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като всяко лице, което притежава право на собственост върху едно дворно място разполага с правомощието и да го застроява. Още повече, че по правилото на чл. 92 от ЗС построеното, принадлежи на всички съсобственици на мястото. Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия /стоеж, реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС- Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о., ГК. Само ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността, последните могат да искат премахване на постройката. В този смисъл е и практиката на ВКС, например: Решение № 125 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 939/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 299 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 500 от 2009 г. на ВКС, второ г. о., Решение № 324 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1320 от 2009 г. на ВКС, второ г. о., Решение № 411/02.03.1999 г. на V ГО на ВКС по гр. д. № 2190/1998 г., Решение №

316/18.02.2005 г. на IV ГО на ВКС по гр. д. № 2746/2003 г. и Решение № 2240/13.01.2003 г. на IV ГО на ВКС по гр. д. № 2810/2001 г. В същия смисъл е и т. 3 на ТР № 4/2015 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС.

Преценката дали застрояването или пристрояването пречи на друг съсобственик на мястото да упражняват правото си на собственост е индивидуална с оглед на събраните по конкретното дело доказателства за характера и площта на строителството и за установения преди това строителство начин на ползване на съсобствения имот.

Предвид това, претенцията се явява основателна по отношение на пристройката по цифри 2,3,4,5,6,7,2. Тя е разположена непосредствено до жилищната сграда на ищцата и последната има право реално да ползва именно тази част от съсобствения имот. Намиращата се на мястото сграда препятства упражняването на правата й и следва да бъде постановено нейното премахване. За премахването отговарят ответникът Б., който дори да не е изградил същата, е позволил изграждането й от неговата м., докато е бил собственик на земята заедно със своята с.. За премахването отговаря и ответницата С.Б., конституирана като правоприемник на своята м..

Според установената съдебна практика материално правната легитимация на ответника, по иск по чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна или поддържане на състояние, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия собственик- Решение № 33 от 6.04.2010 г. по гр. д. Nо 27/2009 г. на ВКС - II г. о. Именно посочените ответници в момента поддържат това състояние и отговарят за неговото преустановяване.

Възраженията, че незаконния стоеж в съсобствения имот е в режим на "търпимост" е без значение за правото да се иска неговото премахване, в случаите, когато същият ограничава или смущава пълноценното ползване от останалите съсобственици, т.е. пречи съсобственикът да упражнява правата си в пълен обем. Търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл.

109 ЗС. В този смисъл

Решение

№ 74 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6580/2013 г., II г. о., ГК.

Възражението, че ищцата не ползва имота, не може да обоснове отхвърляне на претенцията, защото отсъствието на титулята на правото на собственост по никакъв начин не ограничава правата му.

Няма основание ответниците

Б. да бъдат осъждани да премахнат масивната сграда на едно ниво, състояща се от гараж, две стаи и навес, разположена в югоизточната част от имота, означена графично в приложение 1 към СТЕ по цифри 19, 18, 16, 13, 14, 15, 17, 19 и стопанската постройка- дървена барака в югозападната част на имота по цифри 21, 22, 23, 24, 25. Тези пристройки с нищо не пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежаваните от нея 6/20 ид.ч. от дворното място. Сградите са разположени до самите регулационни линии и заемат площ от 88 кв.м. и 47 кв.м, като попадат в южната част от дворното място, което от закупуването му се е ползвала от ответника Б., чрез неговата м.. Х.Б., като собственик на 10/20 ид.ч. от имота преди прехвърлянето им, съответно С.Б. след това, разполагат със същото право да ползват и застрояват земята, с каквото разполага и ищцата за нейните собствени 6/20 ид.ч. Площта на сградите не превишава притежаваните от ответниците права, не попадат в близост до сградата на ищцата и фактически не затрудняват ползването на имота съобразно нейните права. В действителност, правото на собственост в идеални части се разпростира върху целия имот, но това не означава, че всеки от съсобствениците следва и има право да ползва цялото дворно място, тъй като е фактически невъзможно. Точно обратното, заради наличието на съсобственост и конкуриращи се права, всеки съсобственик следва да се съобразява с права на останалите и да не пречи и те да ползват имота. От събраните по делото доказателства обаче не се установява именно заета от сградите площ да пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, което се простира върху 6/20 ид. ч. от дворно място.

Разпечатката съдържа 48 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b9d4b4f9-0510-46e0-9011-fa64bccd364f