Решение № 1029 от 27.09.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. Плевен, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Виолета Гр. Николова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430102323 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№ ***/***г. от „***“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, ***, ***, ***, ***, представлявано от К. Д. М., чрез адв. Р. М. – ***, съдебен адрес:

***, *** против Г. Н. В. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***. Посочва се в исковата молба, че ищецът е придобил вземания срещу ответника въз основа на постановление за възлагане № ***/***г. по т.д.№ ***/***г. на СГС, влязло в сила на 29.01.2021г. Твърди се, че вземанията произтичат от договор за доставка на електрическа енергия, продадени от синдика на „***“ ООД (в несъстоятелност) на търг в производството по несъстоятелност, проведен на 21.12.2020г. , допуснат с Определение от 02.12.2020г. по т.д.№***/***г. *** състав на СГ. Посочва се в исковата молба, че на ***.***г. между ответника и „***“ ООД (в несъстоятелност) бил сключен договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от ***.***г. Твърди се, че по силата на договора „***“ ООД (в несъстоятелност) продавало на ответника активна нетна електрическа енергия на цена в размер от 83,50 лв. за МВ/час и предоставя услугата „Отговорност за балансиране“ , като поема за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му. Същевременно дружеството предоставило на ответника и услуга „Прогнозиране на потреблението“, като изготвило прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на ответника. Посочва се, че „***“ ООД (в несъстоятелност) продавало и доставяло ел.енергия на ответника съгласно прогнозните графици за

1 снабдяване, като в изпратените фактури освен стойността на доставената ел.енергия били включени и допълнително начислявани такси и услуги, в това число акциз, ДДС, такса „задължение към обществото“, чието заплащане ответникът дължал. Твърди се, че плащането следвало да се извършва в срок до 14 число на месеца, следващ доставката. Посочва се, че ответникът не заплатил сума в общ размер на 1033,09 лв. за доставена ел.енергия за месеците ноември и декември ***г. Претендира се и мораторна лихва в размер на 309,96 лв. за периода 14.01.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (15.02.2021г.). Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно сумата от 1033, 09 лв. главница, сумата от 309,96 лв.- лихва за забава за периода от 14.01.2018г. до 15.02.2021г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021г. Претендират се разноските в заповедното и исковото производство.

В законовия месечен срок е постъпил отговор по чл.131 ГПК, в който ответникът взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете като прави възражение за цялостно заплащане на дължимите суми към „***“ ООД (в несъстоятелност) през ***г. вкл. задълженията по фактури за месец ноември и декември ***г.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема становище в молба с вх.№***/21г. като моли съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани, както и да присъдят в тежест на ответника направените от ищеца деловодни разноски в исковото и заповедното производство, за което представят списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр.П., като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

По същество исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Безспорно е по делото, че на 15.02.2021г. „***“ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Г. Н. В., като било образувано ч.гр.д.№ ***/2021г. по описа на ПлРС. Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/***г. по ч.гр.д.№ ***/2021г. по описа на ПлРС, с която ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата от 1033, 09 лв. главница, сумата от 309,96 лв.- лихва за забава за периода от 14.01.2018г. до 15.02.2021г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021г., както и деловодни разноски 2 в размер на 26,86 лв. съдебни разноски и сумата от 302,32 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта било подадено възражение с характер на такова по чл.415 ГПК от длъжника. С разпореждане №***/***г. съдът указал на заявителя правото по чл.422 ГПК.съобщението е получено от „***“ ЕООД на 09.03.2021г. В законовия срок е подадена искова молба с вх.№ ***/***г., с която е инициирано настоящето производство.

Безспорно е по делото и не се оспорва от ответника, че през месеците ноември и декември ***г. между Г. Н. В. и „***“ ООД (в несъстоятелност) е съществувало валидно облигационно правоотношение на основание Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от ***.***г.

Безспорно е и обстоятелството, че през процесния период – м.11.-м.12.***г.

„***“ ООД (в несъстоятелност) е продавало и доставило електрическа енергия до обекти на ответника.

Не се спори между страните и относно факта, че за доставената от продавача електрическа енергия последният издавал фактура за вземанията, изчислени на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване, а плащането за доставената от продавача електрическа енергия следвало да се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка.

Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на постановление № ***0/***г. по т.д.№ ***/***г. по описа на СГС, Търговско отделение, *** състав, че ищецът е придобил вземания на „***“ ООД (в несъстоятелност) в общ размер на 1 635182,24 лв.

Не е спорно и се установява от представените от ответника заверено копие на разписка №***/***.***г., че на ***.***г. Г. Н. В. е заплатил чрез *** сумата от 490,34 лв. по фактура № **********/***.***г. с получател „***“ ООД.

Спори се между странитe включено ли е вземането на „***“ ООД (в несъстоятелност) против Г. Н. В. за неизплатени суми за доставена и продадена ел.енергия за месеците ноември и декември ***г. в общият размер на вземанията по постановление № ***0/***г. по т.д.№ ***/***г. по описа на СГС, както и дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, на какво правно основание и в какъв размер.

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в полза на „***“ ЕООД против Г. Н. В. за сумата от 1033, 09 лв. главница, сумата от 309,96 лв.- лихва за забава за периода от 14.01.2018г. до 15.02.2021г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/***г. по ч.гр.д.№ ***/2021г. по описа на ПлРС.

По допустимостта на исковете с правно основание чл.422 ГПК.

Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето производство, 3 е подадена на ***г. и е входена под № ***/2021г. по описа на РС П.. Видно от материалите по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС П., срещу издадената заповед за изпълнение по делото е подадено възражение по чл. 414 ГПК. С разпореждане №***/***г. съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за вземането си. Съобщението е получено на 09.03.2021г. като едномесечният срок за предявяване на иска по чл.422ГПК е до ***г. вкл. Ето защо съдът приема исковете по чл.422 ГПК са допустими като предявени в законовия месечен срок.

По основателността на исковете по чл.422 ГПК:

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.

За разрешаване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства.

Установява се от справка с изх.№ ***/***г. , издадено от „***“ АД, че ответникът не е клиент на дружеството.

Видно от писмо с изх.№ ***/***г. , издадено от ТД на НАП *** и приложената към него разпечатка от информационната система на НАП, в дневника на продажби на „***“ ООД в несъстоятелност с контрагент Г. Н. В. е отбелязана фактура № **********/***.***г. за сумата от 408,62 лв. и ДДС в размер на 81,72 лв., както и фактура № ***/***.***г. за сумата от 386,77 лв. и ДДС в размер на 77,35 лв.

С оглед на приобщените по делото писмени доказателства, съдът приема, че е налице плащане по първата фактура от страна на ответника, с което изцяло е погасил задължението си към ищеца.

По отношение на втората фактура, то съдът приема, че вземането не се дължи от ответника поради изтекла давност.Основателно е възражението на В., че е налице изтекла давност по чл. 111, б.“в“ пр. последно от ЗЗД.

Съгласно тази норма, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания. Видно от доказателствата по делото длъжникът е следвало да заплати дължимите суми в срок до 14 дни от изтичане на месеца, за който се отнасят т.е. на 15.01.2018г. е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца за сумата от 464,12 лв. по фактура № № ***/***.***г. Три годишният срок е изтекъл на 15.01.2021г. По делото не са налице доказателства давност да не е текла в този срок, както и да е прекъсната по смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД. Не са налице доказателства да са предприети действия за принудително изпълнение, за признаване на вземането от длъжника или др., за да се приеме от състава, че е започнала да тече нова давност. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е направено след изтичане на тригодишния давностен срок – на 15.02.2021г., както и предявяване на исковата молба, въз основа на която се води настоящето производство. Същевременно постановлението за възлагане № ***/***г. по т.д.№ ***/***г. на СГС е влязло в сила на 29.01.2021г. т.е. след 4 изтичане на давността по чл. 111, б.“в“ пр.последно от ЗЗД, като не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 115 б.“ж“.

Не се доказа по делото вземанията да са дължими на основание постановление за възлагане № ***/***г. по т.д.№ ***/***г. на СГС, влязло в сила на 29.01.2021г. Видно от съдържанието на съдебния акт – на л. 6 от делото, на „***„ ЕООД са възложени вземания на „***“ ООД (в несъстоятелност) към клиенти за доставена ел.енергия и допълнителни услуги, в общ размер 1635182,24 лв., но по делото не е представено доказателство, че ответникът Г. Н. В. е включен в описа на синдика, както и размера и основанието на вземанията, които се претендират от последния. От тук е неприложима разпоредбата на чл.628а, изр.2 от ТЗ.

С оглед на горното, съдът приема, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/***г. по ч.гр.д.№ ***/2021г. по описа на ПлРС, поради което исковете по чл.422 ГПК следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ: