Решение № 230 от 21.10.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Монтана, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20261600100043 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Р.З., действащ със съгласието на своя баща Б.З., твърди в исковата молба, че на 7 юли 2025 г. претърпял пътен инцидент като пътник в лек автомобил „*“, с peг. №*, управляван от П.И.. Водачът на автомобила предприел изпреварване на товарен автомобил „*“, с peг. №*, докато последН.т извършвал завой наляво. При злополуката ищецът получил разкъсно-контузни рани в областта на окосмената част на главата и на лява китка; суспекция за фрактура на темпоралната кост в дясно зад мастоидН. израстък; оток на меките тъкани фронтално в ляво и разкъсна рана на същите в ляво фронто-париетално; леко горно-латерална дислокация на пателата; суспекция за фрактура на тибията в горна трета; контузио капитис; комоцио церебри; рана на лява ръка. Той бил приет в болница, където било проведено оперативно лечение, а след изписването била назначена терапия с аналгетици. Във връзка с лечението ищецът направил разходи в размер на 166,02 лв, равняващи се на 84,88 евро, за медикаменти и болничен престой.

Ищецът излага, че понесъл значителни болки по време на лечението: изпитвал силно главоболие, травмата в лявата ръка създавала пречки за извършване и на найелементарни движеН.. Поради мъчителното главоболие страдал от замаяност и не успявал да се концентрира, не можел да гледа телевизия. Заради преживеН. шок бил напрегнат, изпитвал тревожност, станал раздразнителен и избухлив, а заради раните се чувствал неудобно пред външни хора и затова се изолирал.

Като твърди, че транспортното произшествие е предизвикано от виновното 1 поведение на водача П.И., който е имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество, ищецът моли ответникът да бъде осъден да му плати 25600 евро обезщетение за понесените неимуществени вреди, както и 84,88 евро – за имуществени вреди, а също и обезщетение за забавено плащане върху двете суми от датата на уведомяване на застрахователя – 1 август 2025 г., до окончателното плащане.

Ответникът ЗД „Б.и.“ АД оспорва исковете. В отговор на исковата молба изразява становище, че вина за настъпилото ПТП има не застраховаН.т при ответника водач, а водачът на товарН. автомобил „*“, който е предприел мА.рата завой наляво без да се убеди, че е безопасно, с което е нарушил чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че водачът на лекия автомобил вече е бил предприел изпреварването, затова другият участник е бил длъжен да го пропусне и едва тогава да осъществи завоя наляво. От това следва, че ЗД „Л.и.“ АД не носи отговорност за понесените от ищеца вреди, тъй като те не са в причИ. връзка с поведението на застраховаН. при ответника водач.

Въвежда и възражение, че произшествието е настъпило в резултат на противоправното поведение на двамата участници в инцидента, а това е предпоставка за разпределение на отговорността между застрахователите при съвместно причиняване на вредите съгласно чл. 499, ал. 7 от КЗ.

Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди по размер, като сочи, че разстройството на здравето на ищеца е било временно и неопасно за живота, което го квалифицира като лека телесна повреда, не са настъпили усложнеН. или трайни, необратими увреждаН.. ПретендираН.т размер далеч надхвърля обезщетителната функция и цели прекомерно обогатяване, несъотвено на действителните болки и страдаН., понесени от ищеца.

Относно лихвата оспова началната дата, от която се претендира, като развива становище, че застрахователното дружество не е изпаднало в забава, защото плащане на обезщетение не е извършено по вина на самия ищец, който не е представил изискани от него документи.

Третото лице помагач ЗАД „ОЗК – З.“ АД твърди, че водачът на товарН. автомобил „*“ не носи отговорност занастъпване на ПТП, не е нарушил правилата за движение по пътищата и с поведението си не едопринесъл занастъпванена катастрофата. Изразява становище за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъответстващо на принципа за справедливост, въведен с чл.

52 от ЗЗД.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключеН. по съдебно-медицинска, автотехническа и психологическа експертизи.

МОС обсъди доводите на страните във връзка с доказателствата по делото и приема за установено следното:

2

На 7 юли 2025 г. ищецът пътувал в лек автомобил „*“ с №* управляван от П.И., по път *-*. Водачът на лекия автомобил предприел изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил „*“ с ДКН * при започнала мА.ра завой наляво от товарН. автомобил. Последвал сблъсък между двете превозни средства.

От заключението по автотехническата експертиза се установява, че на място е имало поставен пътен знак В24, забраняващ изпреварване, както и непрекъсната осева хоризонтална маркировка. Ударът е реализиран към средата на лявата пътна лента, като лекият автомобил е контактувал с предната си част с лявата странична част на товарН. автомобил. Скоростта на движение на лекия автомобил „*“ е изчислена на 102,77 км/ч, а на товарН. автомобил – 20,24 км/ч при разрешена скорост на движение в конкретН. пътен участък от 90 км/ч.

Вещото лице е установило, че лекият автомобил „*“ е бил навлязъл в опасната зона за спиране (от 86,27 м), когато е възприел опасността, поради което е било невъзможно да предотврати удара чрез спиране. Водачът на товарН. автомобил е извършвал ляв завой към второстепенен път но Т-образно кръстовище. МА.рата завой е била започнала, когато лекият автомобил е предприел изпреварването. Опасността е възникнала, когато лекият автомобил е навлязъл в насрещната лента.

Заключението на вещото лице се основава на данните от извършеН. оглед на местопроизшествие по образуваното досъдебно производство, данните от констативен протокол за ПТП, както и на изчислеН. при прилагане на научни методи за установяване на скоростта и траекториите на движение на двете превозни средства.

МОС приема заключението като обективно и компетентно. Въз основа на изводите на вещото лице се установява, че водачът на лекия автомобил „*“ е предприел забранена мА.ра изпреварване, като се е движил със скорост над допустимата за участъка.

Неоснователно е възражението на ответника, че вината за настъпването на ПТП се носи от водача на товарН. автомобил. Не се установи той да е започнал извършването на завоя наляво след като лекият автомобил вече е бил в лявата пътна лента и го е изпреварвал.

При произшествието ищецът е получил травми, които са наложили постъването му в болница.

От приложента епикриза от 11 юли 2025 г. е видно, че е била поставена диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, контузио капитис, комоцио церебри, фрактура осис темпоралис. С прилагане на местна анестезия е извършено почистване на раните на главата с поставяне на хирургични шевове и стерилна превръзка, обработени са били и раните в областта на лява китка. Вещото лице по медицинската експертиза разяснява, че е било налице съмнение за счупване на слепоочната кост, което не е било потвърдено с последвалите образни изследваН..

Експертът обяснява в съдебно заседание находката при образното изследване, 3 обозночена като суспецкия за фрактура, с възрастта на ищеца: при незавършили процеси на затваряне на шевовете по черепН. покрив се наблюдава разстояние между костите на черепН. покрив, което е естествен процес на анатомично развитие и не е възможно да е предизвикано от сътресение при удара по време на ПТП.

Ищецът не е изпадал в безсъзнателно състояние, а дигнозата комоцио церебри е била работна клинична диагноза поради съобщените от пациента субективни оплакваН. от гадене, световъртеж, главобоилие.

ОздравителН.т период е продължил две-три седмици без настъпване на усложнеН..

От разпита на свидетелката Д.З., майка на ищеца, се установява, че след катастрофата синът й претърпял операция, която тя описва като зашиване на рани.

Посочва, че имал главозамайване и около месец и половина останал в къщи, за да се възстановява. Близките му винаги го придружавали, защото се страхували, че поради замайването може да изгуби равновесие и да падне. Ищецът станал по-затворен след инцидента, но и по-изнервен.

Свидетелката твърди, че по лекарско предписание, докато бил в болницата, ищецът не трябвало да заспива, което се обяснявало с риск от загуба на съзнание. Това утежнявало състоянието му. Тези нейни показаН. бяха опровергани от лекуващия лекар д-р Л. М., разпитан като свидетел, който отрича да са давани такива препоръки и да е бил спазван такъв режим.

Като свидетел относно състоянието на ищеца след инцидента и по време на възстановяването му е разпитан и неговият баща Б. З., който също поддържа показаН., че лекарското предписание било синът му да не заспива за повече от два часа. Заявява също, че лекарите в болницата обяснили, че синът му има счупване на черепа и е претърпял комоцио. Разказва също, че ищецът имал замайване, главоболие, дразнела го силна светлина. Свидетелят описва промяна в поведението на сина си – изпитвал страх, когато е в автомобил, притеснявал се от видимите белези по ръката си, а белега на главата скривал чрез специфичен начин на подстригване на косата.

ПоказаН.та на свидетелите Д. и Б. З.и, родители на ищеца, съдът преценява като силно повлияни от родителската загриженост и тревогата заради преживянато от детето им. В тях се съдържат преувеличеН. относно режима на лечение и тежестта на травмата. Опроверга се твърдението, че на ищеца е било забранено да заспива, че е имал счупване на кост на черепа. При спазване правилото на чл. 172 от ГПК съдът оценява показаН.та на тези двама свидетели във връзка с останалите събрани по делото доказателства и намира, че от тези показаН. се извеждат данни за изпитаните тревоги от ищеца, за неудобствата по време на болничН. престой и на възстановяването в домашни условия, но не и за тежестта на нараняваН.та.

Относно психичното състояние на ищеца след катастрофата и начина, по който 4 е преживял това стресово събитие, е назначена съдебно-психологическа експертиза, която заключава, че е била налице краткотрайна остра стресова реакция като психологичен отговор на внезапното застрашаващо събитие, но към момента не се установяват данни за протичаща психотравматична симптоматика, не се наблюдава повишена тревожност или значима психоемоционална дестабилизация. Не са налице основаН. да се очакват трайни неблагоприятни последици върху психичното функциониране на ищеца.

При така установените факти съдът намира предявеН. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за частично основателен.

По делто е безспорно, че за лекия автомобил „*“ е имало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност със ЗД „Б.и.“ АД, поради което дружеството по силата на застрахователН. договор има задължението да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застраховаН. за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Водачът на лекия автомобил „*“ е предизвикал транспортното произшествие, защото е нарушил забраната за изпревараване и се е движил с превишена скорост, предприел е изпреварване без да се убеди, че не застрашава останалите участници в движението. От противоправното му поведение са последвали вреди за ищеца Р. З., които се изразяват в телесни нараняваН.: рани на главата и ръката. Тези нараняваН. са наложили четиридневно лечение в болница и възстановяване в домашни условия, като в периода на възстановяване, продължил около един месец, ищецът е изпитвал болки и дискомфорт, изразяващ се в замайване и главоболие.

Съдът намира, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, причинени на Р. З., е 4000 евро, а над този размер до претендираН. от 25 600 евро искът е неоснователен.