Решение № 1249 от 10.07.2019, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е № 1249 гр.Русе,10.07.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският районен съд,

II-ри граждански състав, в публичното съдебно заседание на 09-ти юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ при секретаря ТЕОДОРА

ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8587 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Ищовото дружество „ Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД-гр.София, твърди, че се е снабдило със ЗИ по чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 5324/2018 г. по описа на РРС за сумите от 710,42 лв.-главница, 30,38 лв.–договорна лихва за периода 15.08.2016 г.-13.02.2017 г., 405,10 лв.–неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 103,90 лв.–обезщетение за забава за периода 14.02.2017 г.-19.07.2018 г., съставляващи вземания по Договор за паричен заем №2615291/05.08.2016 г., със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018 г., както и разноски за заповедното производство.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК.

Твърдят и че на 05.08.2016г. от “Изи Асет Мениджмънт“ АД на ответницата бил предоставен кредит в размер на 1800,00 лв. Заемополучателят удостоверил с подписа си получаването на сумата, че се задължава да го върне по начин и в срок, указан в контракта, както и че е уведомен предварително за съществените условия на сделката, чрез връчен му Стандартен европейски формуляр.Ответникът се съгласил да престира на заемодателя главницата заедно с договорна лихва за периода 15.08.2016 г.- 13.02.2017 г. на вноски от по 74,08 лв., ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовката и обслужването на заема и добавка, съставляваща печалба на дружеството, при фиксиран лихвен процент. Д. не изпълнила всички свои задължения по договора и преустановила плащанията.

Според клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора, като ответника не изпълнил това свое задължение.Според предвиденото по договор, кредиторът му начислил неустойка в размер на 405,10 лв.

Сочи се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, даваща право на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Твърдят, че на 01.05.2018 г. е подписано Приложение 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017г. на основание чл.99, ал.3 ЗЗД между “Изи Асет Мениджмънт“ АД (цедент) и “ „ Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД (цесионер).

Старият кредитор упълномощил ищеца от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело

№ 5324/2018 г. по описа на РРС.Търсят се разноски за двете производства.

Ответницата И.В.Д.

*** не се явява в съдебно заседание. Назначеният й особен представител оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 5324/2018 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.В.Д. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи вземания по Договор за паричен заем

№2615291/05.08.2016 г., цедирани им на 01.05.2018 г. от “Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и разноски за заповедното производство. Актът е връчен на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК.Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 05.12.2018г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 28.12.2018 г.

По делото няма спор, че на 05.08.2016г., след направено предложение за сключване на договор за паричен заем, на същата дата такъв контракт под № 2615291 бил подписан между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който дружеството предоставило на Д. в заем сумата от 1800,00 лв., която тя се задължил да върне заедно с договорна лихва за периода 15.08.2016 г.- 13.02.2017 г. на вноски от по 74,08 лв., включващи и договорна лихва, при фиксиран ГЛП от 40,00 % и ГПР от 47,27 %.

Заемополучателят е удостоверил с подписа си, получаване на сумата и съгласието си с клаузите по договора.Според чл.10 от договора, кредиторът е в правото си да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

С договор за прехвърляне на вземане от 30.01.2017 г. и Приложение 1 към него от 01.05.2018г., „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлило на ищеца вземанията си към всички длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на ответника, за което било направено изисканото в чл.99, ал.3 ЗЗД потвърждение. Цедентът дал съгласието си и упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за цесията всички длъжници.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В процесния случай ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като правата му произтичат от договор за цесия от 30.01.2017 г. Няма спор, че с този контракт „Изи Асет Мениджмънт“ АД надлежно са прехвърлили вземането си към заемополучателя на „ Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД.

Разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.10 от договора за паричен заем, според която кредиторът има право да прехвърля, правата си по договора на трето лице.

По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.При изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД, по следните съображения: Трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от

24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г, III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г, II т. о., ТК и др./.

Безспорно ИМ и доказателствата към нея са връчени на особеният представител на ответника. Съобразно съдебната практика, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. /в т.см.решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г./.

С връчването на исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД на особения представител на ответника, връчването е надлежно и от този момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.З от ЗЗД чрез връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване на длъжника и цесията е породила действие спрямо длъжника от този момент. Този факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.253,ал.З ГПК.

Предвид горното, съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради което ищецът е установил активната си материално правна легитимация по иска и възражението на ответната страна в този аспект е неоснователно.

Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24