Определение № 3003 от 25.08.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3003 гр. Варна , 25.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Невин Р. Шакирова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20213100501188 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 280693/29.03.2021г. на „МОБА“ ЕООД, ЕИК 131340055, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Толстой“, бл.36, ет.1, чрез процесуалния му представител адв. И.С. И. от АК- Варна, срещу решение № 260681 от 26.02.2021г., постановено по гр.дело № 12270/2020г. на Варненския районен съд, Х LІ-ви състав, в частите, с които е въззивното дружество е осъдено да заплати на ПЛ. Л. Л., ЕГН **********, от гр.********** следните суми: 1/ 154.70 лв. за положен извънреден труд през периода м. 01- 04.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 36.76 лв., дължима върху дължими възнаграждения за извънреден труд за периода от м.01 до м.04.2018г., начислена за периода от 30.05.2018г. до 30.09.2020г., включително; 2/ 229 лв. за положен извънреден труд през периода м.05- 08.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 46.57 лв., дължима върху дължими възнаграждения за извънреден труд за периода от м.05 до м.08.2018г. начислена за периода от 30.09.2018г. до 30.09.2020г., включително; 3/ 439.30 лв. за положен извънреден труд през периода м.09 - 12.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 74.49 лв., дължима върху дължими възнаграждения за извънреден труд за периода от м.09 до м.12.2018г. начислена за периода от 30.01.2019г. до 30.09.2020г., включително; 4/ 107 лева за положен извънреден труд през периода м.01- 02.2019г.; 5/ 318 лева, представляваща сбор от незаплатената стойност на полагаща се храна за отработени 168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г., до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.262 от КТ, чл.285 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено без съдът да е събрал и обсъдил изцябо и в съвкупност всички доказателства, при варушение на производствените правила и спорна фактическа обстановка. Намира за неправилно приложени разпоредбите на чл.154, ал.1 и чл.161 от ГПК, тъй като изцяло е съдействало и не е създавало пречки за събиране на доказателства по делото. Излага, че изготвените по места месечни графици носят само предварителна информация за съответния месец, тъй като се изготвят в начаота на съответния месеци или в края на предходния, а последващите таблици /форма 76/ обобщават полагането на труд, което не е съобразено от първоинстанционният съдебен състав. Освен това сочи, че таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа, ведно с месечната информация да болничен/отпуск да документите, 1 които доказват присъствието или отсъствието на работника, или така наречената присъствена форма, която реално показва кога ищецът е присътвал на работа. По отношение на втория иск счита, че изпълняваната от ищеца длъжност „охранител“ няма специфичен характер, по смисъла на чл.2 от Наредба № 11/2005г. Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваните части и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Съобразно разпоредбата на чл.266 от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстационното производство. Изключенията от цитираната забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая, въззивникът желае допускането до разпит на един свидетел за установяване как реално е било разпределението на охраната по места на конкретния обект, спазвано ли е от ищеца работното време, явявал ни се е същия в твърдените от него дни на работа, както и какво представляват графиците за работа и отчитането им, което искане е обосновано с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, поради следното: В първото открито съдебно заседание по делото ответното дружество е отправило идентично искане, но в условията на евентуалност, а именно ако на ищеца бъде уважено искането за допускане на свидетел, с който да се установят твърденията му за полагания от него труд на смени /дневна, нощна и два дни почивка/ и за наличието на графици, под които служителите са полаги подписи. Първоинстанционният съд, след като е приел, че е недопустимо доказването с гласни доказателства какъв е броя на положените от ищеца смени, е оставил без уважение исканията на страните за допускането на гласни доказателства. По изложените съображения, доказателственото искане на въззивника се явява недопустимо и следва да се остави без уважение.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 280693/29.03.2021г. на „МОБА“ ЕООД, ЕИК 131340055, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

„Толстой“, бл.36, ет.1, чрез процесуалния му представител адв. И.С. И. от АК- Варна, срещу решение № 260681 от 26.02.2021г., постановено по гр.дело № 12270/2020г. на Варненския районен съд, ХLІ-ви състав, в частите, с които е въззивното дружество е осъдено да заплати на ПЛ. Л. Л., ЕГН **********, от гр.********** следните суми: 1/ 154.70 лв. за положен извънреден труд през периода м. 01- 04.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 36.76 лв., дължима върху дължими възнаграждения за извънреден труд за периода от м.01 до 2 м.04.2018г., начислена за периода от 30.05.2018г. до 30.09.2020г., включително; 2/ 229 лв. за положен извънреден труд през периода м.05- 08.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 46.57 лв., дължима върху дължими възнаграждения за извънреден труд за периода от м.05 до м.08.2018г. начислена за периода от 30.09.2018г. до 30.09.2020г., включително; 3/ 439.30 лв. за положен извънреден труд през периода м.09 - 12.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 74.49 лв., дължима върху дължими възнаграждения за извънреден труд за периода от м.09 до м.12.2018г. начислена за периода от 30.01.2019г. до 30.09.2020г., включително; 4/ 107 лева за положен извънреден труд през периода м.01- 02.2019г.; 5/ 318 лева, представляваща сбор от незаплатената стойност на полагаща се храна за отработени 168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г., до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.262 от КТ, чл.285 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна за събиране на гласни доказателства.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1188/2021г. на ВОС за 05.10.2021г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3